Замърсяването на въздуха с фини прахови частици, причинено от изгаряне на изкопаеми горива като въглища и петрол, е било основен фактор за смъртта на 8.7 милиона души по света през 2018 г., показват резултатите от новопубликувано изследване. Това представлява една пета от всички преждевременни смъртни случаи през тази година.
Страните с най-мащабно потребление на изкопаеми горива в производствата, с най-много жилища и превозни средства, отчитат и най-много свързани със замърсяването смъртни случаи. Изследването е установило, че над един от всеки десет смъртни случая в Европа и САЩ са причинени от замърсяването на въздуха, както и близо една трета от смъртните случаи в Източна Азия, включително Китай. Нивата на тази смъртност в Южна Америка и Африка са значително по-ниски.
Огромният брой на причинените от замърсяването смъртни случаи е по-висок от предишни изчисления и е изненадал дори авторите на изследването. “Първоначално бяхме доста колебливи като получихме данните, защото резултатите са поразителни. Но ние просто откриваме все повече за истинските последствия от това замърсяване. Те са всеобхватни – колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова повече последици откриваме”, казва пред Guardian съавторът на изследването Елоиз Маре, географ от Университетския колеж в Лондон.
Тези 8.7 милиона преждевременни смъртни случая през 2018 г. представляват “ключов фактор за общата глобална тежест на смъртността и болестите”, се посочва в изследването, което е резултат от сътрудничество на учени от Харвардският университет, Университетът в Бирмингам, Университетът в Лестър и Университетския колеж в Лондон. Годишните жертви на замърсяването са повече от починалите в резултат от пушене на тютюн и от малария, взети заедно.
Учените са установили връзки между силното замърсяване на въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива и случаите на сърдечни заболявания, дихателни заболявания и дори загуба на зрение. Без емисиите от изкопаеми горива, средната очаквана продължителност на живота на световното население би се увеличила с повече от една година, като същевременно икономическите и здравни разходи биха спаднали с около 2.9 трлн. долара.
Предишните опити да се изчисли броя на причинените от замърсяването на въздуха човешки жертви даваха по-ниски, но все така притеснителни резултати. Мащабен доклад на Lancet от 2019 г. например констатира 4.3 млн. смъртни случая годишно, свързани със замърсяване, идващо от прах, горски пожари и изгаряне на изкопаеми горива. Новото изследване прилага по-подробен анализ на въздействието на частиците сажди във въздуха, изхвърлени от електроцентрали, автомобили, камиони и други източници. Този конкретен тип частици се нарича PM2.5, тъй като диаметърът им е по-малък от 2.5 микрометра – или около 30 пъти по-малък от диаметъра на човешки косъм. След като тези дребни частици бъдат вдишани, те се задържат в белите дробове и могат да причинят различни здравословни проблеми.
“Ние не оценяваме факта, че замърсяването на въздуха представлява невидим убиец”, казва Неелу Тамала, УНГ специалист в Школата по медицина и здравни науки на Университета Джордж Вашингтон. “Въздухът, който дишаме, се отразява на здравето на всички ни, но особено много на децата, старите хора и тези с ниски доходи. Обикновено жителите на градските зони са най-тежко засегнати”, добавя тя.
Вместо да разчитат единствено на осреднените оценки от сателитни и наземни наблюдения, отчитащи нивата на PM2.5 от различни източници, учените са използвали и глобален триизмерен модел на атмосферната химия. Този модел е поддържан от НАСА и включва по-детайлна информация, която позволява да се прави разграничение между различните източници на замърсяване. “Вместо да разчитаме на средните стойности за големи региони, искахме да изготвим карта, показваща къде точно е замърсяването и къде живеят хората, така че да покажем с по-голяма точност какво дишат хората”, казва Карн Вохра, един от съавторите на изследването.
Учените са разработили и нова оценка на риска, основаваща се на редица нови изследвания, които сочат, че дори сравнително ниските концентрации на фини прахови частици водят до по-висока смъртност, отколкото се е смятало до скоро. Използвани са данни от 2012 и 2018 г., за да се отчетат подобренията в качеството на въздуха в Китай. В статистиката са включени смъртните случаи на хора над 15-годишна възраст.
Резултатите очертават варираща картина в различните части на света. “Качеството на въздуха в Китай се подобрява, но концентрацията на фини прахови частици все още е смайващо висока. В САЩ се наблюдава общо подобрение, но има силно замърсени райони в североизточните части на страната. В Европа ситуацията не е еднозначна, а Индия определено представлява “гореща точка” за замърсяването”, отбелязва Елоиз Маре.
Описаната в изследването смъртност може дори да представлява подценяване на реалната картина, според Джордж Търстън от Медицинското училище към Нюйоркския университет, който не е участвал в изготвянето на доклада. “Като цяло обаче това ново изследване показва по-ясно от всякога, че когато говорим за човешката цена на замърсяването на въздуха и климатичните промени, основната причина е една и съща – изгарянето на изкопаеми горива”.
Филип Дж. Ландриган, директор на програмата за глобално обществено здраве и благосъстояние в Бостънския колеж, отбелязва, че изготвените в последно време изследвания прилагат по-модерни техники за установяване на взаимовръзката между замърсяването и последствията за здравето, което в някои случаи води до по-високи оценки за причинената от замърсяването смъртност. “Важно е, че вече се развиват различни модели за оценка на риска, защото това ще доведе до преразглеждане и подобряване на използваните в момента методи”, казва той.
“Авторите на това изследване са приложили подобрена методология за по-точно измерване на излагането на замърсяване и по-добро документиране на последствията за човешкото здраве. Така се стига до обезпокоителното, но не и изненадващо заключение, че свързаното с изкопаеми горива замърсяване е по-вредно за човешкото здраве, отколкото се е смятало досега. Специалистите, участващи в това изследване са изключително компетентни и едни от най-талантливите учени в тази динамична сфера”, заявява Ед Авол, ръководител на катедрата по здраве на околната среда в Университета на Южна Калифорния.
“Изкопаемите горива имат наистина огромни последици за здравето, климата и околната среда, и ние се нуждаем от по-незабавна реакция”, казва Маре. “Някои правителства са си поставили цели за въглеродна неутралност, но може би трябва да ускорят прилагането им предвид огромните щети за общественото здраве”.
