В категории:Екология / Общество

Голямото тихоокеанско боклукчийско петно – 15 пъти по-голямо от България

Ново мащабно изследване на международен екип от учени разкрива, че нивото на замърсяване е 16 пъти по-голямо, отколкото се е смятало досега. Проблемът изисква решителни международни действия, а България също има върху какво да помисли, показва наскоро публикуван доклад за състоянието на Черно море

Снимка: http://www.greenpeace.org

Голямото тихоокеанско боклукчийско петно“ е до 16 пъти по-голямо, отколкото се предполагаше доскоро. Огромната купчина боклук, която плава в Тихия океан, е с размер повече два пъти по-голям от територията на Франция, съобщава The Guardian. Изданието обобщава изводите от ново международно изследване, публикувано в средата на март в списание Nature.

Изводите на учените и изследователите са, че реалното замърсяване е още по-лошо от това, което е било известно до този момент, като според тях океаните буквално се давят от трилиони парчета пластмаса. Новите данни показват, че плаващото петно боклуци се простира на 1.6 млн. кв. км и съдържа 79,000 тона пластмаса.

Изследването е проведено по вода и въздух в рамките на повече от две години. „Беше много депресиращо да се види“, казва пред „Гардиън“ Лоран Лебретон, океанограф и водещ автор на изследването, която работи за Ocean Cleanup – базирана в Холандия неправителствена организация, която си е поставила за цел почистването на океаните.

„Имаше неща, за които просто се чудиш как са попаднали в океана. Без съмнение има увеличение на притока на пластмаса в петното с боклук. Нуждаем се от общи координирани международни усилия за преосмисляне на начина, по който използваме пластмаса. Числата говорят сами за себе си – нещата се влошават и трябва да действаме сега“, добавя тя.

Пластмасата е един от основните замърсители на околната среда и най-вече на водите. Около 8 млн. тона пластмаса се озовават годишно в океаните, най-вече отмити от плажовете. Теченията са оформили най-голямото боклучийско петно в Тихия океан, носещо официално наименованието „Голямо тихоокеанско боклучийско петно“ (Great Pacific Garbage Patch).

По-големите парчета пластмаса могат директно да убиват морските същества, а малките парченца се консумират от тях и стават токсична част от хранителната верига. Според изчисленията, ако замърсяването продължи със същото темпо, към 2050 година в моретата ще има повече пластмаса, отколкото риба.

От Ocean Cleanup са си поставили амбициозната задача да намалят наполовина размера на Голямото тихоокеанско боклучийско петно до 2040-та година. Организацията разработва специална система от големи плаващи бариери, която да концентрира пластмасата в зона, от която лесно да бъде извадена от океана. Прототип на системата ще бъде пуснат от Сан Франциско това лято, като няколко устройства ще могат да събират по пет тона отпадъци месечно. Ако е успешен, експериментът ще бъде последван от още системи с дължина около 2 километра.

Проектът обаче няма да може да се реши проблема с микрочастиците с размер под 10 милиметра, а освен това цялата операция ще се нуждае от допълнително финансиране. Освен това усилията биха могли да бъдат напразни и „компенсирани“ в негативен смисъл от увеличението на употребата и производството на пластмаса в глобален мащаб. Според наскоро публикуван доклад на британското правителство през следващото десетилетие количеството пластмаса в океаните може да се утрои.

„На първо място трябва да направим така, че пластмасата да спре да попада в океаните. Ако не успеем да повлияем на този процес, ще замърсяваме завинаги“, коментира Жос Дюбоа, говорител на Ocean Cleanup, който също обръща внимание на трудностите при събирането на микрочастиците.

През миналата година близо 200 държави подписаха резолюция на ООН относно решаване на проблема с непрекъснатия приток на пластмаса към океаните. Споразумението обаче няма срокове или задължителни правни последствия.

Според д-р Клеър Стийл, морски еколог от Калифорния, която не е част от екипа на изследването, то представлява „голям напредък“ в познанията за естеството на проблема с Голямото тихоокеанско боклукчийско петно. Тя също отбелязва със съжаление, че макар без съмнение да е полезно, премахването на големите отпадъци няма реши проблема с колосалното количество микропластмасови отпадъци.

„Тези парченца, подобни на планктон, са много трудни за почистване. Единственият начин да се справим е да се обърнем към източника на проблема и да променим радикално начина, по който използваме определени материали, конкретно пластмасовите стоки за еднократна употреба като например прибори за хранене, сламки, бутилки и други“, коментира тя и призовава за разработването на нови, биоразградими алтернативи на пластмасата.

Проблемът е и наш

Новото проучване идва около месец след публикуването на изследване на „Гринпийс“ за замърсяването на Черно море, проведено съвместно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Замърсяването с микропластмаса на българското Черноморие е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета в света – Балтийско море и Северозападното средиземноморие, сочат изводите на изследването.

Изчисленията показват, че през август 2017-та година в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни, най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия. Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Данните са получени чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България пред сайта на организацията. „Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове“, уточняват от „Грийнпийс“.

Кампанията „Свободни от пластмаса“ на „Грийнпийс“ и екологичната организация „За Земята“ отбеляза 1 година от своето начало на 22 март 2018-та година – Световният ден на водата. По този повод двете организации припомниха, че нуждата от адекватни мерки за справяне с проблема с пластмасовите отпадъци „не търпи отлагане“.

„Резултатите от изследване на учени от БАН, проведено в рамките на кампанията на „Грийнпийс“ за намаляване на пластмасовите отпадъци показват, че българското Черноморие е сред най-замърсените с микропластмаса в света. Микропластмасата включва парчета от пластмасови изделия, влакна от изкуствени материи и гранули от козметични препарати. Основните замърсители по плажовете и във водите на Черно море са именно торбички, бутилки, посуда и опаковки от бързи закуски. Веднъж попаднали в реките, а оттам — в морето, тези отпадъци се разпадат на пластмасови микрочастици, които морските животни поглъщат вместо храна. По този начин пластмасата се озовава на трапезата на любителите на морски дарове“, припомнят от организацията.

Оставете коментар