Едно от най-отдалечените места на света, необитаем коралов остров, е също така и най-замърсените острови. Става дума за остров Хендерсън – малък остров, част от групата Питкерн, които се намират в източната част на Тихия океан. Според учените това е мястото на света, на което има най-голяма концентрация на антропогенни отломки – или с други думи замърсяване, причинено от човека. 99,8% от замърсяването е от пластмаса.
Близо 18 тона пластмаса са затрупали острова, който иначе е един от недокоснатите пряко от човешка ръка земни кътове. Това количество пластмаса обаче е доказателство за катастрофалното, дори гротескно ниво, до което е достигнало замърсяването на моретата и океаните с пластмаса.
Близо 38 милиона парчета пластмаса стоят върху остров Хендерсън, изчислят учените от Университета в Тазмания и Кралското общество на Великобритания за защита на птиците. По-голямата част от отломките – около 68%, не са видими. Около 4500 пластмасови елементи на квадратен метър са заровени на под 10 сантиметра в пясъка. Около 13 000 нови пластмасови предмети биват изхвърлени на брега ежедневно.
Според Дженифър Лейвърс от Университета в Тазмания, която се занимава с морски и антарктически изследвания, огромният обем на замърсяването на остров Андерсън е надхвърлил нейните очаквания. „Пътувала съм до някои от най-отдалечените острови на света и независимо къде съм стигнала, през коя година, в коя зона на океана, историята като цяло е една и съща: плажовете са са покрити за доказателствата за човешката дейност“, заяви Лейвърс пред „Гардиън“.
„Въпреки това считах, че голямата отдалеченост на остров Хендерсън ще му осигури някаква защита. Оказах се в голяма грешка. Количеството на замърсяване ме остави безмълвна, за това описах с голяма болка и подробности видяното“, разказа тя.
Ученият открива стотици раци, превърнали пластмасовите боклуци в свой дом – например капачки от бутки или бурканчета от козметика. Един от раците пък живеел в главата на детска кукла. „Изглежда като гротеска. Така се почувствах, виждайки тези раци – очевидно ние не им предоставяме дом, това не е особен принос за тях. Тази пластмаса е стара, остра, токсична. Беше истинска трагедия да видя всички тези прекрасни раци, обикалящи и живеещи в нашите отпадъци“, разказа Лейвърс.
Най-големият от четирите острова Питкерн – остров Хендерсън, е под закрилата на ЮНЕСКО и се посочва като един от островите, които по принцип не са докоснати от човешка ръка. Островът е с размер от само 3700 хектара и има забележително биоразнообразие – десет ендемични вида растения и четири вида земни птици. Неговата изолация, поне доскоро, му е осигурявала защита от повечето човешки дейности.
Откритията на Дженифър Лейвърс обаче доказват, че нито едно крайче на света не е в безопасност от замърсяване. „Всички ъгълчета на планетата вече са засегнати“, категорична е тя.
Подобно на морските птици и костенурките, отдалечените острови служат като стражи за здравето на по-широката морска екосистема. Те действат като капан или сито за филтриране на океана, обяснява ученият. Според нея състоянието на остров Хендерсън – най-отдалеченият, но и най-замърсен остров в целия свят, е показателно за степента на проблема и за „абсолютно умопомрачителната“ скорост, с която с пластмата се произвежда в глобален мащаб.
Тези 17,6 тона пластмаса, които се намират на Хендерсън, се произвеждат в световен мащаб за 1,98 секунди, сочи изследването на Лейвърс и нейния колега Александър Бонд, публикувано в бюлетин на британската Национална академия на науките в началото на седмицата.
Нито една страна не може да се счита за невинна за това замърсяване, настояват учените. „Открихме бутилки от Германия, опаковки от Канада, имаше дори риболовна щайга от Нова Зеландия. Това е доказателство, че всички ние имаме отговорност за случващото се и трябва да седнем заедно, за да обърнем внимание на проблема“.
В последно време на заплахата за биоразнообразието, надвиснала поради замърсяването с пластмаса, се обръща повече внимание, тъй като изследванията показват в каква степен проблемът се увеличава – милиони тонове пластмаса се оказват в океана всяка година.
През февруари учени съобщиха за „невероятни“ нива на токсично замърсяване в Марианската падина, където пластмасата спомага разпространението на промишлени химикали в едно от най-труднодостъпните места на планетата.
На среща на високо равнище, посветена на океаните през март, Индонезия обеща да инвестира 1 млрд. долара годишно за намаляване на пластмасата и други отпадъчни продукти, замърсяващи водите ѝ, като си постави за цел да намали със 70% морските отпадъци в следващите осем години.
Според Лейвърс правителствата на отделните държави и някои конкретни личности трябва да изиграят своята роля в намаляването на пластмасовото замърсяване на океаните, но спешно. „За мен морското замърсяване с пластмаса са новите климатични промени, но се надявам да не правим същите грешки. Спорим дали климатичните промени са факт от 40 години. Нека не чакаме за повече научни доказателства. Нека спрем да дебатираме. Нивото на пластмаса в нашите морета и океани е абсолютно феноменално. Трябва да направим нещо веднага“, настоява тя.
