Да се живее с охрана е трагедия, а Италия е западната страна с най-много охранявани журналисти. Така е, защото Италия разполага и с най-мощните и най-опасни в света престъпни организации.
Въпреки това, вместо да отърве от тези рискове поставените под защита журналисти, Матео Салвини, министър на външните работи, ги заплашва. Министърът на външните работи заплашва мен, един писател, който от 12 години живее с охрана. Тази охрана не е някакъв почетен медал, а загуба на свобода срещу възможността да продължа да информирам.
Всъщност министърът, превръщайки ме в своя мишена, ме връща в средата, на която принадлежа. Салвини сам си избира неприятелите. Неговите неприятели са низвергнатите.
Неговите неприятели са италианците от Юга, италианците, за които не го е грижа, нито някога ще го е грижа.
Неговите неприятели са африканците, които живеят и работят в Италия, индийците, които живеят и работят в Италия, пакистанците, които живеят и работят в Италия. Негови неприятели са децата, родени в Италия от родители чужденци. Деца, които говорят италиански, „които обичат италианския”.
Неговите неприятели са циганите, всички цигани – дошлите от чужбина, които иска да екстрадира, и италианските цигани, които за негово голямо съжаление ще трябва да останат.
И така, сред тях, сред тези италианци, забравени от политиката и институциите, сред тези чужденци, посочени като мишени за атакуване, се оказвам и аз. Със заканите си Салвини ме върна в групата на низвергнатите – аз съм един от тях и съм много горд от това.
Но думите тежат. А думите на този министър, избран в Росарно, Калабрия, с вотовете на италианци, които той дори не счита за италианци, избран с вотовете на онези, които умират от ръката на Ндрангета (калабрийската мафия – б.р.), са думи на мафиот.
Мафиите заплашват. Салвини заплашва.
На 17 март Матео Салвини беше на митинг в Росарно. На първите редове седяха хора от клана Белоко и хора, свързани с фамилията Песче. И какво направи той? Каза: „С какво е известно Росарно? С това, че е селище, пълно с коптори. А аз не искам роби”. И така, проблемът на Росарно са копторите. Сякаш експлоатацията на имигрантите не е свързана с Ндрангета.
Салвини говори и за парите, които трябвало да се спестят, като се съкрати охраната за застрашените журналисти. По-добре би било Салвани да заговори за парите, които Лигата е откраднала от италианците с огромните изборни харчове: почти 50 милиона евро. Или да заговори за отношенията с Ндрангета и за незаконните инвестиции на Лигата. Или за сметките на Лигата и за галактиката от компании и дружества, създадени, за да получават финансиране. Защото когато в сметките на Лигата постъпват пари, те би трябвало да отиват за изплащане на дълговете, които Лигата на Салвини е натрупала пред италианците.
Нека Лигата на Салвини върне, каквото дължи, и тогава да говори за пари. Но не може да си го позволи.
Виждам, че в социалните мрежи се появяват етикети за солидарност с мен: #savianononsitocca („не пипайте Савиано”). Благодаря за подкрепата, но бих искал на всички да е ясно, че аз съм просто средство, което Салвини използва, за да разруши правовата държава. За мен днес е много лесно да му се противопоставя, но не искам да влизам в това. Също така не искам да си подлагам и втората буза, не съм Христос, не съм жертвено агне, не се стремя да ставам мъченик – забравете го!
Но не се боя, особено от Салвини. През годините съм се сблъсквал с шефовете на фамилията Казалези, с мафиоти, с членове на Ндрангета, с южноамерикански наркобосове. Не може да ме уплаши един клоун, който допреди няколко години се страхуваше да отиде по-надолу от Готическата линия (така е наричана отбранителната линия на германците през Втората световна война, преминавала през Северна Италия – б.р.).
Днес трябва да говорим, трябва да водим диалог. Не със Салвини, който е само клоун, желаещ да си вдига акциите със заплахи.
Днес трябва да говорим с онези, които не мислят като нас. Единственият възможен диалог е с членовете на Лигата, ужасени от действията и приказките на вътрешния министър. С онези, които излязоха на изборите със Салвини. С онези, с които Салвини направи правителствено съглашение.
Нека свалим този вътрешен министър, този човек без скрупули, този циничен човек. Нека въоръжим (буквално) с власт нечии други ръце.
Който мълчи днес, ще е виновен завинаги.
Nihil humani a me alienum puto. ( „Нищо човешко не ми е чуждо”).
About The Author
