В категории:България

Сривът на вестниците продължава

Печатането на нови учебници заради реформата в средното образование създаде впечатление за възраждане на книгоиздаването

Учебниците са основната причина за ръста на издадените книги. Снимка: Барикада

Сривът на вестниците в България все още не е достигнал до дъното на тенденцията, която започна в периода 2010-2012 г. с възхода на смартфоните и бе подхранена допълнително от икономическата криза. През последната година в страната са изчезнали нови 17 вестника (6.5%), а еднократният им тираж на оцелелите е спаднал с 19.3%, показват данните на Националния статистически институт.

Тъй като онлайн версиите обикновено генерират в пъти по-малко приходи, вестниците са в ситуация, в която качеството е застрашено от липсата на средства за нормална работа или от попадането в зависимост от сектори на икономиката, които са печеливши и покриват загубите им. Дори изданията, които запазват самостоятелност, обикновено изпадат в повишената зависимост от рекламодателите, което е предпоставка за автоцензура. От потребителска гледна точка пък рекламата задушава съдържанието, а на моменти дори става неразличима от него.

От графиката се вижда, че от 2012 г. насам от пазара са изчезнали 30.8% от заглавията, а еднократните тиражи са спаднали с внушителните 59.6%:


Изчезналите ежедневници през последната година са 7 (15.9% от всички). Въпреки малкият брой на ежедневниците, еднократните тиражи продължават да спадат:

Не, книгоиздаването не е във възход

На пръв поглед ситуацията с книгите изглежда е на другия полюс – новите заглавия са с хиляда повече спрямо предходната година, достигайки почти 8 хил. Броят на заглавията традиционно се колебае, но устойчивата тенденция е разнообразието да се увеличава, а единичният тираж да спада, тъй като бюджетът на домакинствата за културни продукти все още е силно ограничен.

Затова е изненадващо, че средният тираж се увеличава с 26% до 580 броя на заглавие и на практика всички водещи медии побързаха да отразят тази впечатляваща промяна. Малко по-внимателно вглеждане в данните обаче ясно показва, че става дума за еднократно явление. Скокът се дължи изцяло на тиражите в категория „Възпитание и образование”, които бележат внезапен скок от 200 хил. до 1.3 млн. броя.

Големият тираж е предназначен за общообразователните училища и всъщност е страничен ефект от реформата на средното образование и приемането на нови учебни програми за след 7. клас, което доведе до необходимост от нови учебници.

В същото време тиражите на специализираните издания за математика спадат наполовина, а за естествени науки с една трета при приблизително същия брой заглавия. Накратко, ако се интересувате от фундаментите на съвременната техническа цивилизация, българските книжарници не са място, на което да потърсите нещо за тях.

Най-голямата част от издаваната литература е художествената и при нея наистина се наблюдава устойчив растеж, движен най-вече от стремежа на издателствата да предложат повече разнообразие дори и при нисък тираж. През 2017 г. на пазара са се появили рекордните за последните години 3400 заглавия с 1.8 млн. общ тираж.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар