През 2016 г. продължава тенденцията за свиване на пазара за вестници. Не просто излизащите заглавия намаляват устойчиво през последните 10 години, но и техният еднократен тираж се свива постоянно, което говори за трайното оттегляне на читателите. За последната година в България са изчезнали 21 вестника (7.4% от всички), от които 7 ежедневника (13.7%) и 13 седмичника (10.5%). Тиражът на оцелелите издания пък се е свил с 12.4%.
Това е не само българска, но и глобална тенденция, основна причина за която е възходът на онлайн медиите, които от една страна правят информацията все по-достъпна за повече хора, но от друга застрашават тази достъпност. Как става това? На практика всички вестници в последните 15-тина години бяха принудени от динамиката на пазара да предоставят (почти) цялото си съдържание безплатно в интернет, така че част от читателите им спряха да плащат. Единственият проблем на сайтовете бе нуждата от електронно устройство, но той бе окончателно отстранен в последните години с разпространението на смартфоните и мобилния интернет.
В резултат информацията наистина става все по-достъпна за всички, включително за хора, които иначе биха се лишили от нея по финансови съображения. Същевременно тя става и все по-оскъдна, доколкото финансовата основата на печатните медии, особено регионалните, е сериозно подкопана. Онлайн рекламата не може да донесе достатъчно средства за поддържане на същото ниво, така че постепенно редакциите се адаптират към новия пазар, съкращавайки рубрики, кореспонденти, журналисти и в крайна сметка качеството. Онези, които продължават да съществуват, въпреки че не успяват да се финансират пазарно, обикновено го правят чрез компромис с редакционната политика в услуга на някой щедър благодетел. Щеше да бъде безсмислено да говорим за медии-бухалки или вълни от фалшиви новини, ако имаше достатъчно качествени издания на пазара.
Актуално изследване на агенция “Алфа Рисърч” и фондация “Конрад Аденауер” показва, че вестниците са едва четвъртият източник, който хората използват, за да се информират по актуални политически въпроси. На тях разчитат само 18% от българите, докато 46.1% използват новинарски интернет сайтове и социалните мрежи за целта. Нишата, която вестниците оставят при отстъплението си, се заема не само от онлайн медиите, но и телевизията, която на практика се ползва от всеки – 90.6% от запитаните заявяват, че се информират по този начин. Телевизията обаче не може да компенсира някои от аналитичните качества на печатните медии.
Следващите интерактивни графики показват развитието на пазара на вестници през последните години. На първата се вижда как вестниците са намалели с 41.5% за десет години, а тиражите на останалите на пазара издания са се свили с 53% спрямо пика от 2009 г.:
И ежедневните, и седмичните издания, с малки колебания, намаляват броя и тиражите си. Броят на ежедневниците се е свил с 29% за последните 5 години, а еднократният им тираж е с драматичните 54% по-малък:
Приблизително същият брой седмичници са изчезнали от 2012 г. насам, като тиражите са се свили “само” с 32%:
Тези тенденции засягат в много по-сериозна степен регионалните издания, тъй като те оперират върху по-малък пазар. Резултатът е, че почти половината медии в България са концентрирани в столицата, а цели райони имат по един единствен вестник (Перник, Търговище). Област Благоевград има 14 общини и само 2 медии, а в половината области тиражът на изданията е незначителен:
Можем да предположим, че в следващите години тези тенденции ще се задълбочат, което означава, че достъпът до информация за политическите процеси, а оттам и демократичното участие в управлението на държавата и общините, ще зависи отчасти от възможностите на новите интернет медии да се финансират поне толкова успешно, колкото вестниците преди две десетилетия. На този етап това изглежда малко вероятно.
