В категории:Интервюта / Свят

“По всичко изглежда, че ерата Ердоган приключва”

Активистката от лявата Партия на свободата и солидарността Пинар Юксек коментира пред “Барикада” вътрешнополитическото положение в Турция преди предстоящите избори и бъдещето на съпротивата срещу ислямисткия режим на Ердоган

„Решението за предсрочни избори е всъщност декларация за колапса и корумпираността на това управление“ казва Пинар Юксек, активистка в турската лява Партия на свободата и солидарността.16-годишното ислямистко политическо управление се срива и превръща страната в бедствие“ допълва още тя.

С нея разговаряме за формите на протест под неоосманисткия режим на Ердоган, борбата за право на глас срещу властта като обединение и солидарност, предстоящите избори, които не са нито начало, нито край, но съпротива и разлагащия се политически дворец на Ердоган. В момента инфлацията в Турция достига най-високите си нива от 90-те години, а икономическите прогнози изобщо не са добри. Налице е нарастваща реакция срещу Партията на справедливостта и развитието и Ердоган от целия спектър на политическите сили, дори и от най-лоялните му поддръжници. Движението на жените в Турция увеличава своите опозиционни демонстрации срещу потисничеството. Изглежда, че Турция вече все по-малко търпи и все повече е склонна да каже TAMAM (достатъчно). Ето защо тези избори са важни за общата борба на прогресивните сили.

Пинар, нека поговорим за Партията на свободата и солидарността (ÖDP), в която ти си активистка. Какви са политическите цели на партията към момента като се има предвид сложната ситуация в Турция?

Оста на нашата борба е осъществяването на основан на равенство, свободен и безкласов свят, който се възпроизвежда в практиките на работническата класа. Партията на свободата и солидарността, носител на този универсален исторически копнеж, се противопоставя на агресивните форми на капитализма и всички произлезли от него форми на потисничество, експлоатация, насилие и неравенство, наложени на човечеството днес. Партията на свободата и солидарността цели създаването на политическа сила на труда, като разбие суверенността на капиталистическата власт и империалистическата доминация в посока либертарен, самоуправляващ се, интернационалистки, демократичен, еко, антимилитаристичен и феминистки социализъм.

Пинар Юксек. Снимка: Facebook

По тази причина е крайно необходимо да имаме ясна линия на борба и политически стил, в който работниците да развият своята дейност в посока социални блага, стремеж към равенство, солидарност и демократични отношения във всяка област на живота, да продължат своите усилия към социализация на политиката и да развиват собствените си възможности. Партията ни вижда работниците и трудещите се като една от основните функционални сили, които могат да се отделят идеологически, политически и организационно от капитала, политическите партии и движения на капитала и държавата. В този смисъл, имаме план за действие, в който даваме приоритет на създаването на свят, управляван от производители във всички социални хабитати, който предвижда развитието на работници, интелектуалци, държавни работници, селяни – накратко познанията, организацията, вземането на решения и контролът на всички работни сили.

Как успявате да бъдете активни в днешна Турция на Ердоган? Успявате ли да организирате демонстрации, протести, активистки събития? Изобщо как се промени за вас ситуацията в Турция след опита за преврат?

След неуспешния военен преврат от юли 2016 г., Турция се намира в извънредно положение, което доведе до ограничения в свободата на словото. Намирайки се в държава, която е в извънредна ситуация, силите за сигурност и правителството получиха широкомащабни правомощия и стачките на работниците бяха забранени с президентски указ. Президентът Реджеп Ердоган два пъти подчерта, че този указ е добър за бизнеса в Турция. Турската индустриална и бизнес асоциация TÜSİAD също подкрепя указа, съгласявайки се: докато не настъпи край на извънредното положение в страната, те  одобряват забраната на правото на стачки. Продължаващото извънредно положение включва чистка, която освободи от работа близо 140 000 служители, повече от 4 000 съдии и прокурори, 50 000 души бяха задържани, а повече от 8 000 университетски преподаватели уволнени. Освен това стотици журналисти са в затвора.

Миналата година проведохме референдум при тези условия. След този референдум нашата парламентарна демокрация се трансформира в президентска система. Тази президентска система постави началото на едноличен режим, воден от Ердоган, който през годините се разви в изключително авторитарна политическа фигура. Този режим се характеризира с това, че широко противодейства на несъгласието към правителството, също така и с особената чувствителност на президента към обиди и нападки лично към него, което говори за неговата нетърпимост към каквато и да е критика. Демократичният режим беше изместен от господството на нормите към господство на един единствен човек.

Демонстрация на Партията на свободата и солидарността. Снимка: Facebook

При такива условия сега се сблъскваме с гръм и трясък с предсрочни избори.  С това решение за предсрочни избори на Партията на справедливостта и развитието правителството отнема правото на хората да правят политика. Това решение всъщност е декларация за колапса и корумпираността на това управление. То е знак за слабост. Опозиционните партии реагираха гневно миналия месец, след като управляващата коалиция Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото действие приеха закон, който променя начина на провеждане на изборите. Според новите правила ще бъде възможно да се местят кутии с бюлетини и да се броят гласове другаде поради „съображения за сигурност“ – това е мярка, с която сме силно несъгласни, защото тя ще позволи на правителството да мести кутии с бюлетини от места, където опозиционните партии имат подкрепа. Полицията и силите за сигурност също вече могат да бъдат вътре в секциите за гласуване, което според Републиканската народна партия прави процесът на гласуване още по-непрозрачен.

Отвъд изборите, повишаването на инфлацията заради извънредното положение също среща недоволство. Миналия месец стойността на турската лира спадна до най-ниската си точка от хиперинфлацията през 90-те години. Производствените сектори имат потресаващи прогнози, а лихвеният процент остава твърде висок. Налице е нарастваща реакция от всички политически партии както поради икономиката, така и заради ограничаването на свободите. Има консолидация на различни групи, които се обявяват срещу двореца на властта на Ердоган. Това обаче няма да се промени с изборите. Трябва да гледаме по-напред към това какво можем да направим след като изборите се сблъскат с покупателната способност в Турция, тъй като цените растат по-бързо от заплатите.

Ердогановата партия също така налага своя политически ислямистки режим върху жените. Законовите и социални промени на ислямисткия режим намират своя път най-вече чрез жените. Въпреки това, успоредно със световните женски маршове, движението на жените в Турция започна да увеличава опозиционните си настроения срещу потисничеството на правителството. То се борише срещу планираната забрана на абортите преди няколко години, а сега се фокусира върху насърчаването към самоопределянето на жените, правото на физическа неприкосновеност и спирането на насилието срещу жени. Въпреки всички така наречени „мерки за сигурност“ и полицейско потискане на жени, жените не напуснаха улиците. Секуларизмът и свободата са най-важните промени, с които се среща движението на жените в Турция днес, тъй като правителството подкрепя изключително ислямския модел на жените в обществото и семейството.

При подобен натиск за демонстрации и всякакви форми на политическо неподчинение към режима по какъв начин все пак се случва каквато и да е активност от страна на опозиционните на властта хора?

С извънредната ситуация, в която сме и която вече описах, наистина е много трудно да излезеш по улиците. В това положение Партията на справедливостта и развитието ограничи протестите, забрани гладните стачки, окупациите, концертите и всякакви неоторизирани събирания в обществените пространства на града. Разбира се, че хората се страхуват да излязат на улиците. Ако излязат, те ще се сблъскат с полицейско насилие. Въпреки това народа на Турция не се отказва от борбата си. Той винаги ще намери начин да изрази недоволството си от правителството. Хората се срещат в паркове, използват активно социалните медии. Вероятно сте забелязали акцията TAMAM, която се случи в Туитър преди няколко дни и се превърна в протестен хаштаг на хората.

Пинар Юксек. Снимка: Facebook

Говорейки пред партията си миналата седмица в Анкара, Ердоган заяви: „Враговете ми имат само една грижа – да унищожат Реджеп Таип Ердоган. Ако един ден нашата страна каже достатъчно, то ние ще се оттеглим.“ Tamam означава именно “достатъчно”. Така това „достатъчно“ се превърна в код, с който ние показахме в социалната мрежа какво искаме. Над 2 милиона души, които са срещу Ердоган туитнаха тази дума, а същата акция продължава по някакъв подобен начин с думи като sikildim, което означава „писна ми“. Преди няколко седмици „Обединено движение юни“, част от което е и моята партия, започна кампания срещу Ердоган и неговите медии със срещи в паркове. Кампанията започна първо в социалните мрежи с хаштаг #KapatGitsin, което значи „спрете телевизорите си“. Идеята е провокирана от това, че турските медийни компании правят слушаем единствено гласът на Ердоган и не дават място за аргументите на опозиционните партии. След като този хаштаг стана популярен в социалните мрежи и споделен 90 000 пъти, хора започнаха да се виждат в паркове, споделяйки, че медиите трябва да се бойкотират, защото не чуват техните гласове.

В Турция предстоят избори, опозиционните партии имате ли някаква стратегия? Очаквате ли нещо по-различно този път? Все пак Ердоган сътвори много грешки и нетърпимостта към него оттук нататък ще нараства.

Основната цел на тези избори е да бъде свален ислямисткият режим. 16-годишното ислямистко политическо управление се срива и превръща страната в бедствие. Днес Ердоган се държи на власт единствено заради извънредната ситуация и постоянното увеличаване нивото на насилие и деструктивност. Изборите на 24 юни предлагат важна възможност за победа над ислямисткия режим. Всички заедно, ние се борим и казваме „Не!“ на фашисткия блок ПСР-ПНД. Разбира се, ние не гледаме на изборите от гледната точка, че нещо започва и свършва. Има хора, които казват, че изборите ще подредят всичко както трябва и други, които казват, че те нищо няма да променят. Ние смятаме, че трябва да стоим между тези две екстремности.

Изборите на 24 юни са важна политическа възможност да се каже „Не!“ и да бъде отхвърлен един нежелан режим. Тъкмо по тази причина ние приканваме хората да гласуват на изборите и да кажат „не“ на авторитарния режим на ПСР и да защитят кутиите с бюлетините така, че гласовете им да не бъдат откраднати. От друга страна е голяма грешка да се мисли, че всичко ще бъде наред, ако ислямисткият режим в Турция бъде победен. Ето защо ние се определяме по-скоро като партия извън парламента, с отговорност да организира социална опозиция и обединена борба на народа. Днешните избори в Турция не са за избор между либерали, ислямисти и националисти. Това са избори, в които можем да кажем TAMAM на фашисткия блок ПСР-ПНД или не. Следователно, както в първия, така и във втория тур трябва да се следва стратегия, базирана на това да се победи този отвратителен блок.

Плакат с призив за солидарност на Партията на свободата и солидарността със задържани от правителството турски граждани

Разбира се ние смятаме, че има голяма нужда да се построи лява алтернатива в Турция и отвъд тези избори. Като виждаме партиите или кандидатите за президент, всъщност виждаме, че никой от тях не носи прогресивна, революционна вълна на съпротива, започнала с протестите в парка Гези и продължила в борбата за „Не!“ Ние твърдим, че тези избори трябва да влязат като част от общата борба, която прогресивните сили извън кандидатите на Републиканската народна партия и Демократичната партия на народите. Полагахме усилия в тази посока. По-голямата част от левите избраха и се приближиха до кандидата на Републиканската народна партия за тези избори. Отвъд изборите, важността на тези усилия остава. Ние ще продължим с тях заедно с „Обединено движение юни“. На тези избори нашата партия си поставя за цел преди всичко организирането на хората като опозиция извън парламента с духа и идеята за въстание от събитията Гези. Работим и за това хората да имат смелост да кажат “достатъчно“ на изборите.

Интегрирайки се със събитията в Гези и „Не!“ на референдума като реакции, ние се стремим да подкрепяме милионите хора в Турция, които идентифицират себе си с тях и се опитваме да превърнем тази популярна опозиция в независим политически субект. Конкретно на въпроса за политическата атмосфера в Турция, мога със сигурност да кажа, че тя днес не е в услуга на Партията на справедливостта и развитието. Ердоган се проваля все повече в установяването на своята хегемония, доминация и вече не може да впечатли лоялните си избиратели. Ето защо проектът за политически ислям отива към своя край. По отношение на ПСР на Ердоган има силно търсене на промяна и то се увеличава драстично в обществото. Опозицията расте дори там и това предизвиква социална мобилност. Ето защо опозицията има морално господство над своя съперник.

Ердоган представлява старата Турция, а не динамичната, енергична, иновативна и футуристична Турция. В последните си крачки, той се опитва да смени тази атмосфера стигайки до операцията Кандил. По всичко изглежда, че ерата Ердоган приключва. И резултатите от изборите няма да променят този факт. Но ние ще трябва да побързаме и да затворим тази ера като изкрещим „Достатъчно!“ още на тези избори.

Ние защитаваме солидарно позицията на всеки политически субект, който казва „НЕ“. В този контекст, подхождаме към тази борба с всички прогресивни сили, в солидарност и отговорност. Разбира се, че има много леви организации, с които идеологически се отличаваме. Необходимо е обаче повече от всякога днес да се борим заедно с тях отколкото да се държим като конкуренти. Ситуацията включва в това число и Демократичната партия на народите. Ние се борим заедно с нея и сме солидарни и към тяхната борба. Ако говорим за политиката на ДПН, има много какво да критикуваме. Създаването на съюз между Кюрдското национално движение и Съединените щати е нещо, от което не можем да бъдем част. Неприемливо е за нас от идеологически аспект. Не одобряваме идеята на лявото, което определя политиката си в зависимост от Кюрдското движение. Но това не е нещо, което можем да спрем.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар