Сметки за 20 млн. лв. на БДЖ бяха запорирани вчера в резултат на частично одобрен от Софийски градски съд иск. След множество предупреждения през годините, двама от кредиторите по втория облигационен заем са предявили иск за двойно по-голяма сума, но на този етап съдът е преценил, че е достатъчно да изтегли тази сума за погасяване на част от заема, който към момента възлиза на около 100 млн. лв. Все пак допълнителни 20 млн. лв. могат да бъдат изтеглени от сметките на компанията в следващите седмици.
Запорът е достатъчен да тласне БДЖ към фалит, след като изпълнителният директор на компанията Владимир Владимиров обяви пред БТВ, че „ако няма държавна намеса в БДЖ, а смятам, че това трябва да бъде направено, железницата трябва да спре”. Той обяви, че са очаквали запора, затова заплатите на работниците са били преведени предварително. От следващия месец обаче според него компанията няма да може да плаша редовно не само заплати, но и задълженията към доставчиците си.
Преди по-малко от два месеца, във връзка със зачестилите инциденти с влакове на БДЖ, Владимир Владимиров обяви пред БНТ, че под ръководството му компанията е била „спасена от фалит”. В интервю за „Фокус” от същия той съобщава, че въпросното спасяване е „най-важният факт, който трябва да знае българската общественост”.
Макар дълговете наистина да спадат от 2009 г. насам в резултат от разпродажба на активи, съкращаване на персонал, инфраструктура, включително ремонтна, почивни станции и пр., по този начин компанията отряза и възможностите си да оперира нормално и да генерира приходи. Докато разпродаваше „негодни” локомотиви на безценица, за да намали дълговете, други инвестираха в тях и ги използват, за да им носят печалба. Скоро след като се „разтовари” от тежестта на скъпите за поддържане ремонтни заводи, компанията трябваше да обяви обществени поръчки за външни изпълнители, които да вършат същата работа за повече пари.
Още веднъж политиките за „затягане на коланите” влязоха в противоречие с действителността – за повечето клиенти на БДЖ най-важни изглеждаха други неща, а не редовно рекламираното спасяване. Влаковете оредяваха и ставаха неудобни, така че те се пренасочваха към алтернативи. Същевременно, закъсненията станаха правило и железницата вече не е най-сигурния транспорт. Логично, отливът на пътници е устойчив и драматичен, а оттам и недостигът на приходи, които да покрият задълженията.
В тази ситуация най-естественото нещо е поне ръководството, което не е успяло нито да финансира дълговете, нито да договори разсрочено плащане с кредиторите, да подаде оставката си. Вместо това директорът Владимир Владимиров има по-различно предложение: „Държавата трябва да се намеси с една сума. Миналата година в края тя се намеси, тази година остатъкът трябва да бъде платен”.
Ресорният министър Ивайло Московски, който назначава ръководството на компанията, също не изглежда да се чувства отговорен за създалата се ситуация. От Бургас той информира, че заемът, който е повод за запориране на сметките на предприятието е от 2007 г., но до момента той не е бил запознат с нито един документ, в който да е посочен план как този заем ще се връща. Изглежда на транспортният министър не му е хрумнало да поиска такъв план от ръководството на държавната транспортна компания, на която е принципал.
След като изказа предположение, че трябва да се проведе референдум за спасяването на БДЖ, той все пак заяви, че работата ѝ може да бъде осигурена чрез безлихвен държавен кредит. Тази идея изглежда среща подкрепата на финансовото министерство в лицето на Владислав Горанов, който обмисля заем в размер на 20 млн. лв. Той потенциално ще се покрие след концесията на летище „София”.
About The Author
