Лусия Абеян, специална пратеничка на „Ел Паис” в София
Петнадесет години след последната обща среща между лидерите на ЕС и на съюзниците им от Балканите, песпективата за присъединяване на тези страни не се е подобрила ни най-малко. Дори има знаци за регрес. Европейските ръководители приключиха в четвъртък срещата на върха със страните от Западните Балкани без да им дадат перспектива за скорошно влизане в общностния клуб, макар Европейската комисия да смята за реално приемането на нови членове през 2025 г. Лидерите на ЕС декларираха убедеността си, че бъдещето на тези страни е вътре в ЕС. Но другите им изказвания издадоха тяхното истинско мнение.
„Ако говорим за числа, данните за БВП и за населението на тези страни са приемливи. Но размерът на проблемите на глава от населението е много по-голям, отколкото във Франция или Германия,” изпусна се по време на пресконференцията председателят на Европейския съвет Доналд Туск, макар и да увери, че „няма план Б” по присъединяването. Сбирката приключи със семейна снимка, на която единственият отсъстващ беше Мариано Рахой. Испанският премиер не се включи заради участието на Косово, на което Испания отказва да признае статут на държава.
ЕС се сблъсква със сериозна дилема в отношенията си със своите балкански съюзници (Сърбия, Черна Гора, Албания, Македония, Босна и Косово). От една страна са недостатъците им по отношение на корупцията, правовата държава, трафика на оръжие и организираната престъпност затварят за тях европейския клуб, който още не е в състояние да асимилира други неотдавнашни присъединявания. Румъния и България, последните приобщили се към европейското семейство през 2007 г., продължават да са обект на механизъм за преценка на техните структури на правовата държава, макар този механизъм отначало да бе предвиден само за кратък период. Също така липсата на сръчност, която в някои случаи показва ЕС при функционирането си с 28 членки, възпира засега разширяването на групата.
Европейският лидер, който най-ясно го изрази, бе френският президент, въпреки че и останалите големи страни (с изключение на Италия) споделят позицията му. „Не можем да започнем преговори с тези страни без необходимите условия в сфери като миграцията и борбата с корупцията. Трябва първо да подобрят много показатели. ЕС не може да започне този процес, ако те не се реформират преди това,” предупреди Еманюел Макрон. Все пак френският ръководител призна, че съществуват рискове тези страни да се отворят повече към Русия и Турция, които и сега се опитват да се облагодетелстват от този европейски луфт. Но цифрите не оставят съмнение: 73% от търговията на Балканите е с ЕС. Същият е и процентът на инвестициите на ЕС в региона. На Брюксел обаче му е трудно да капитализира това присъствие.
