Минути преди да забие едно от легендарните парчета на Pink Floyd – „Mother“, легендата Роджър Уотърс се обърна към публиката в София с кратка антивоенна реч:
„Би било чудесно, ако любовта в тази зала успее да прекоси стени и граници – например национални, религиозни, на определени политически вярвания. Тази любов трябва да се разпростира из крехката ни планета, иначе шибаняците ще я унищожат. И Съединените щати са тези, които основно ни водят към това разрушение, да бъдем честни. Но с тях е и Великобритания, и голяма част от Европа. Всички те дрънкат с оръжия и ще се опитат да нападнат Иран. Имам ужасното предчувствие, че може да го направят. Те са настървени да започнат война с иранците. А вероятно имат за цел да увлекат в нея и руската мечка. Антируската пропаганда в западната преса е невероятна. Вие искате ли да се биете срещу руснаците? Аз не искам. Срещал съм се с руснаци и те са обикновени хора като мен и вас. Нима не искаме всички да живеем в мир? Аз искам. Моят народ също. Искате да започнем война с руснаците? Помните ли Втората световна война и какво успява да стори руският народ тогава? Че побеждава Вермахта на цената на 20 милиона руски момчета? Както и да е, няма да изнасям политическа реч, не затова съм тук. И все пак, не се срамувам от позицията си, защото тези шибаняци ще ни избият всички, ако не изпратим тази любов по света и не кажем, че не искаме да живеем в състояние на постоянна война. Не искаме такъв живот. Трябва да разберем как да действаме заедно, за да разрешим проблемите с климата, а също и културните, националните, политическите и религиозните различия между хората. Защото всички сме човешки същества, всички сме братя и сестри, без значение каква е нашата националност, раса, цвят на кожата.“
Бедни, бедни Роджър, само ако знаеше какво ще последва…
Започна се леко – с няколко подмятания, че не му било мястото и времето за такива речи на рок концерт. Чули – недочули нещо за Русия покрай шумотевицата на концерта, яростните русофоби смръщиха вежди, но бяха готови да го преживеят. Тъкмо да махнат с ръка и да отминат високомерно, „Барикада“ и „Документални филми“ публикуваха преведено видео с въпросната реч. Вече нямаше как да се мълчи! Of course mama’s gonna help build the wall!
Както обикновено се случва в България, подобни казуси имат способността да обсебват изцяло медийното пространство, да влизат в сутрешни и вечерни блокове, а знайни и незнайни „лидери на мнение“ в социалните мрежи да се чувстват принудени да коментират въпроса, за да запазят аурата си на експерти по всички въпроси. И настана истински плач. Hush now baby, baby don’t you cry!
Началото бе дадено от може би най-големия рупор на русофобията и антикомунизма в България – бившият преподавател по „Научен комунизъм“ Огнян Минчев. Последва го съратникът му Александър Кьосев, обадиха се още вечните герои на прехода като Васко Кръпката; научихме, че Камен Кацата е напуснал концерта на Уотърс възмутен, а Руслан Трад обяви, че е скъсал и изхвърлил своя билет. Единствените въпроси, които започнахме да си задаваме, е дали Илиян Василев, Александър Йорданов и Емил Джасим са добре и защо мълчат в този напрегнат миг?
Мненията на някои от възмутените от речта на Роджър Уотърс бяха препубликувани от „Площад Славейков“ със заглавие „Разочарованието от Роджър Уотърс“. А под постовете на изброените се появиха коментари от типа: „Не разбирам защо не го е освиркала цялата зала!“. Други път заявиха, че всъщност точно това се е случило – при такова „масово“ разочарование, как иначе. За тяхно съжаление, нищо подобно не се чува на записите от залата.
Плачът щеше да е смешен, ако не беше тъжен. Прочитайки отново цялата реч, така и не стана ясно какво в нея толкова е възмутило минчевците? Може би не е факт, че светът изглежда все по-близо до нова глобална война? Може би не е факт, че САЩ изглеждат настървени за война с Иран? Може би не е вярно, че Великобритания на Тереза Мей за пореден път прилича на послушен пудел на евроатлантическия си другар? Може би не е факт изходът от Втората световна война? Или някой от споменатите господа наистина искат да тръгнат на война? Ако това ги е възмутило излиза, че нямат търпение да хванат пушките?
„Площад Славейков“ загатна къде сърби най-много – на стената на концерта се появили лицата на Тръмп, Тереза Мей, Борис Джонсън, Джъстин Трюдо и други западни лидери, но го нямало Владимир Путин. Сиреч, внушавал подмолно Уотърс – той не е лош като другите. Това може би щеше да бъде любопитен за отбелязване факт, стига да не беше абсолютна лъжа. Образът на руския президент присъстваше на видео стените в „Арена Армеец“. Истеричното и прибързано обвързване на Русия и руския народ по презумпция с Владимир Путин показва тежката форма на обсесия, която имат да лекуват бившите преподаватели по научен комунизъм. Още по-противни са опитите им да втълпят и на околните своите „единствено правилни“ възгледи и страхове. Mama’s gonna put all of her fears into you!
Непонятно ми е самочувствието, с което минчевците поучават легенда като Уотърс. Още по-непонятно е липсата им на чувство за срам – за разлика от тях, той никога не е мълчал и е събарял стени тогава, когато други са се крили зад тях. Уотърс не познавал контекста, не искал да се осведоми, в Лондон можело така, но в България – не. Кое може така там, а тук не, господа? Да попиташ дали хората искат да се бият с руснаците? Да кажеш, че те са нормални хора, като всички нас? Да ги питаш дали искат да живеят в мир и дали помнят Втората световна война? Да заявиш, че имаш лошо предчувствие относно приближаваща война? Това е основното послание на Уотърс, а останалото – вашите обсесии. И изобщо кои сте вие, та да си помислите дори, че вие сте осведомените, а гигантът Роджър Уотърс – не? Зад колко дебела стена е възможен този жалък плач? Mother, did it need to be so high?
От опитите да поучават Роджър Уотърс за „контекста“, по-жалки бяха единствено опитите да се обясни, че „той като музикант трябвало да си гледа музиката, а не да говори за политика“. Подобни нелепици издават абсолютно непознаване на творчеството на Уотърс и „Пинк Флойд“ – то винаги е било политическо. Именно затова е толкова велико и отличаващо се от много други виртуозни музиканти, които нямат техния успех и слава. Ако у нас да говорят право имат само „политолозите“ от точно определени „институти“, то в цивилизованите страни хората на изкуството винаги са били далеч по-влиятелни, а мнението им – често много по-ценно.
Едно от най-абсурдните последствия беше завъртането на темата, че Роджър Уотърс и без това е лош, а ние повече си харесваме Дейвид Гилмор. Плоча толкова стара, че е по-стара дори от тази на родния антикомунизъм, който все някак още успява да ни забавлява, а Кръпки и Каци търсят упование в него – 30 години след изчезването на причината. Направо да ти се скъса сърцето от умиление. Mother will she break my heart?
Роджър Уотърс дойде в София такъв, какъвто винаги е бил – смел и откровен, последователен в принципите си и горд с възгледите си. А покрай русофобската истерия, може би мнозина отново не чуха най-важното: Всички сме човешки същества, всички сме братя и сестри, без значение каква е нашата националност, раса или цвят на кожата и искаме мир, а не войните на елитите. Mother do you think they’ll drop the bomb?
https://www.youtube.com/watch?v=tKF6XmyUzuk
