Айн Ранд и Мъри Ротбард са радетели за свободния пазар и либертарианския капитализъм. Според тях, хората ще са „най-свободни“, ако никой не се намесва в пазарните отношения, сделките и частната собственост. Те не вярват, че правителството или обществото трябва да могат да вземат собственост от богатия елит и да я преразпределят, защото са придобили тази собственост чрез доброволни сделки.
Комунистите като Карл Маркс или Роза Люксембург, от друга страна, искат изцяло да премахнат частната собственост. Частната собственост обаче е различна от личната собственост. Частната собственост са машините, земята и инструментите, използвани за производството на тъй наречения модерен живот – т.нар. средства за производство. Лична собственост пък са, например, всички предмети, използвани за лична употреба. Една фабрика е частна собственост, а една четка за зъби – лична собственост. Марксистите смятат, че притежаването на средствата за производство от малък кръг от хора (частна собственост) не е легитимно и е използвано за ограбването на работниците.
Ранд и Ротбард притежават не само земята и морето, но и средствата, необходими за „производството“ на кокосовите орехи и рибата. Маркс и Люксембург, които са безработни, нямат друг избор освен да работят за собствениците или да умрат. Тъй като Ранд и Ротбард по същество имат монопол, ако работят заедно, те могат да наложат всяко едно условие, което поискат, като всичко е… „доброволно“. Плодовете на труда на работниците са собственост на капиталистите и те вземат произведеното, връщайки малка част на работниците, в идеалния случай за тях – толкова, колкото да оцелеят. След революцията никой няма да притежава нищо освен лична собственост. Всеки ще работи, но ще получава пълната стойност на произведеното от него.
