В категории:Анализи / Икономика

Как да дебатираш с либертарианец за данъците

Аргументът, че облагането е кражба, се пропуква бързо, ако се опиташ да го прилагаш универсално

pixabay.com

Бен Бърджис, Jacobin 

Благодарение на тримесечната отсрочка заради пандемията, крайният срок за подаване на годишните данъчни декларации в САЩ тази година се падна точно след Деня на Бастилията. Либертарианците биха могли да видят в това жестока ирония.

Лозунгите на Френската революция бяха „свобода“, „равенство“ и „братство“. Повечето либертарианци признават необходимостта и моралната приемливост от някаква ограничена държава, която да налага изпълняването на договори и да осигурява национална отбрана, но виждат преразпределението чрез данъчно облагане като неприемливо нарушение на свободата в името на другите две ценности. Дори мизерната и разпокъсана система от социални програми в САЩ им изглежда като прекалена, защото се плаща „с парите на другите“.

Либертарианците отричат съществуването на „позитивни права“, като например правото на здравеопазване и образование. Вместо това те настояват, че свободата се разбира най-добре от гледна точка на „негативните права“ срещу намеса от страна на други.

Точно както вкарването в затвора на Джеф Безос би нарушило неговото право на свободно движение, преразпределянето на част от богатството му всяка година без неговото изрично съгласие нарушава правото на собственост, както те го разбират. Ако бъдещо социалистическо правителство приложи предложението на Александрия Окасио-Кортес компанията Amazon да бъде реорганизирана като работнически кооператив, това би се разбрало като още по-дълбоко нарушение на свободата на Джеф Безос.

Един начин да се разбере либертарианския аргумент е да се прави аналогия между облагането и смъртното наказание. Когато противниците на смъртното наказание казват, че това е убийство, те се позовават на принципа, че е неморално за държавата да прави нещо, което би било неморално за индивидите.

През миналата година дебатирах с либертарианеца и стендъп комик Дейв Смит, който залагаше силно на тази аналогия. Ако не е редно обирджиите да преразпределят богатство, придобито с размахване на пистолет или нож, то е също толкова нередно данъчните да използват силата за принуда на държавата, за да правят същото. Казано по-лаконично, за либертарианците данъците са кражба.

Това е аргумент, който е много лесен за опровергаване.

Твърдението, че свободата означава ненамеса, е изразявано от либертариански мислители като Мъри Ротбард като „Принцип на неагресия“ (NAP). Формулировката на Ротбард за NAP гласи, че „никой не може да заплашва с извършване на насилие (агресии) срещу друг човек или собственост“. Той използва това за осъждане на данъчното облагане, което описва като „използване на насилие (от страна на държавата) за придобиване на приход“.

Ако забраната срещу „заплаха или използване“ на насилие бъде приета буквално, това би означавало че дори насилието за самозащита би било недопустимо – но Ротбард не е бил пацифст тип Ганди. Изглежда ясно, че това, което е имал предвид е, че никой не може „да заплашва или извършва“ насилие срещу човек или собственост, с изключение на конфликт, иницииран от другата страна. Дотук добре. Но какво трябва да означава да не се допуска заплаха или насилие срещу собственост?

Съвсем не е ясно доколко изобщо има смисъл да се говори за „насилие“ срещу неодушевени обекти. Насилие ли е, ако стреляш по празни кенчета от бира? Когато ядеш пица, ти я унищожаваш в най-буквалния смисъл – но някак не изглежда правилно да се твърди, че извършваш насилие над пицата.

Някой последовател на Ротбард би могъл да каже, че насилието е извършвано срещу собствениците на собствеността, ако тя е отнета или унищожена без тяхно съгласие – но това също звучи малко странно. Ако някой тийнейджър пъхне в джоба си вафла на излизане от магазина, можем ли наистина да кажем, че е извършил „насилие“ срещу собственика? В крайна сметка той определено не го е заплашвал с насилие.

Вероятно не е нужно либертарианците да залагат всичко на такива семантични въпроси. NAP може да бъде перифразиран като „никой не може да заплашва или извършва насилие срещу друг човек и да отнема собствеността му, освен в рамките на конфликт, иницииран от другата страна“. Това е ок, но ключовата фраза е „неговата собственост“.

Трябва да се има предвид, че това не може да бъде препратка към законовите права на собственост. Ако ставаше въпрос за тях, не би имало проблем с облагането. От гледна точка на закона, тази част от доходите ни, която дължим на данъчните, е собственост на държавата. Единственият начин да се използва NAP за вкарване на реализъм в либертарианското възражение срещу облагането е да се каже, че не е редно да се отнема собственост, което данъкоплатеца има морално право да задържи. Но както посочва анализаторът Мат Брюинг, този аргумент представлява безсмислено въртене в кръг. „Не е редно да взема нещо от теб“ е просто друг начин да кажеш „ти имаш морално право да задържиш това“.

Представете си ако някоя бъдеща лява власт в САЩ изпълни предложението на Бърни Сандърс за въвеждане на умерен данък върху финансовите транзакции на „Уолстрийт“ за финансиране на безплатен достъп до висше образование. Ако трейдърите на борсите имат морално право над тези пари, то облагането им ще е нарушение на NAP. Ако обаче студентът има морално право да получи образованието, което се финансира така, то няма нарушение на NAP. Както изтъква Брюинг, NAP никога не може да служи за универсален аргумент кой на какво има право.

Когато някой либертарианец се опита да заобиколи философската машинария на NAP като обяви, че преразпределителното облагане е кражба, този маньовър може лесно да бъде блокиран с аргумента на Брюинг.

Кражбата може да бъде прецизно дефинирана като вземане на нещо, което нямаш право да вземаш. Кражбата като законова категория е да вземеш нещо, върху което нямаш законово право, а кражбата като морална категория означава да вземеш нещо, върху което нямаш морално право. Ако трейдърите на „Уолстрийт“ имат морално право върху парите, правителството би извършвало кражба, като ги облага. Ако студентите имат моралното право на образование, то тогава правителството действа справедливо в тяхна полза, точно както полицията, когато връща открадната кола.

Кой е прав в този случай се свежда до това, което философите наричат „теория на правото“ – теория за това кой има морално право и върху какво. Ако вярваш, че всеки има морално право върху каквото се окаже в ръцете му в резултат на пазарни транзакции, то данъците са кражба – но защо да вярваме на този аргумент?

Ако поддържаш далеч по-правдоподобното убеждение, че съображения като справедливостта и осигуряването на блага като здравеопазване и образование трябва да са част от уравнението кой има морално право и върху какво, това не би оправдало облагането за цели като въоръжаване на Саудитска Арабия за чудовищната ѝ война в Йемен, но определено би го оправдало за цели като премахване на таксите в обществените университети.

Крадци и данъчни

Нека се върнем към аргумента на Дейв Смит. Всички можем да се съгласим, че крадец, който взема нечий портфейл от чиста алчност, извършва кражба в моралния смисъл на думата. Но какво ако намерението му е да преразпредели съдържанието на портфейла сред нуждаещите се, по модела на Робин Худ?

Възражението може лесно да бъде обърнато и използвано срещу либертарианците. Би ли било оправдано данъкоплатец да обира учители, пожарникари или други, чиито доход идва от събраните от държавата данъци – или поне ако не краде повече, отколкото сам е платил като данъци? Дали това би представлявало възстановяване на открадната собственост? Аз преподавам в обществен университет. Трябва ли да си вардя портфейла, когато дебатирам с либертарианци?

Както разумният социалист, така и разумният либертарианец имат готов отговор за това възражение. Съществува морален проблем със саморазправата и отмъщението на хора, които правят това, което би трябвало да е функция на държавата. Определянето на ограничение на скоростта по магистралите, което да се налага от институции, приемани за легитимни от широката общественост, е далеч по-добра опция от това случайни граждани да размахват оръжие по пътищата, за да принуждават шофьорите да не надвишават скоростта, която те считат за безопасна. От морална гледна точка това е за предпочитане, защото ще води до много по-малко объркване, страх, несигурност и хаос.

При равни други условия, по подобни причини е морално предпочитаемо преразпределянето на богатство да се извършва от демократично легитимирани обществени институции.

Свобода, равенство, братство

Всичко казано досега приема, за целта на аргумента, либертарианското предположение, че свободата е равнозначна на ненамеса. Но моралният аргумент за преразпределяне е още по-силен, когато превключим към по-правдоподобното гледище, че свободата, която има най-голямо значение, е свободата от тираничното господство.

Това понякога бива наричано „републиканска“ теория  за свободата. Това е теорията, на която Карл Маркс се позовава, когато изразява надежда, че  „деспотичната система на подчиняване на труда на капитала може да бъде заместена с републиканска и благодетелна система на сдружение на свободни и равни производители“. Ако Amazon бъде отнета от Джеф Безос и реорганизирана като работнически кооператив, то тогава всеки от работещите в нейните складове би получил много по-съществено ниво на контрол върху собствения си живот.

Дори да оставим настрана тези радикални дългосрочни стремежи, ако едно бъдещо правителство в САЩ използва прогресивно данъчно облагане, за да плати за социални блага като универсално здравеопазване, това значително би намалило несвободата на служителите, които в момента получават здравно осигуряване през работодателите си. Ако шефът например ти каже, че не може да си направи татуировка, ако искаш да запазиш работата си, е много по-вероятно да му кажеш да върви по дяволите, ако загубата на работно място не означава и загуба на здравно осигуряване.

Важно е да се покаже, че либертарианският аргумент не работи дори според техните собствени условия. Още по-важно е да се демонстрира, че социалистическият проект е основан на ангажимент към едно далеч по-широко разбиране за човешката свобода.

Първият федерален данък върху доходите в Съединените щати е наложен за финансиране на войната, която пречупва властта на плантаторската класа и освобождава 3.9 млн. роби. И това е само един пример как облагането може да се използва за осигуряване на напредък в човешката свобода.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар