Тинк-танковете традиционно се свързват с идеята за независими институции, сформирани, за да развиват неконвенционални решения. Моделът на “Атлас” обаче се фокусира не толкова върху разработването на действително нови политически решения, колкото върху установяване на политически организации, обвити в правдоподобността на академични институции – които обаче да служат като ефективен инструмент за спечелване на сърца и умове.
Идеите на свободния пазар – като намаляване на данъците за богатите, свиване на публичния сектор и поставянето му под контрола на частни оператори, както и либерализиране на трудовото законодателство и ограничаване на синдикатите – винаги са имали проблем с начина, по който биват възприемани. Разпространителите на тези идеи са открили, че избирателите обикновено гледат на тези концепции като на средство за обслужване на горните прослойки в обществото. Ребрандирането на икономическото либертианство като идеология за обществения интерес е изисквало сложни стратегии за масово убеждаване.
Моделът на “Атлас”, който в момента бива разпространяван в Латинска Америка, е основан на методите, усъвършенствани в САЩ и Великобритания през годините, в които либертарианците са работили да обърнат тенденциите за засилване на социалната държава след Втората световна война.
Антъни Фишър, британски предприемач и основател на мрежата “Атлас”, е пионер в “продаването” на либертарианските икономически концепции на широката публика. Планът му е прост: по думите на един от сътрудниците му, Фишър е превърнал в мисия на живота си да “засипе света с тинк-танкове” пропагандиращи “свободния пазар”.
Основата за идеалите на Фишър е осигурена от Фридрих Хайек, знаменосец на модерната идеология за ограниченото правителство. През 1946 г., след като прочита в Reader’s Digest рецензията за основополагащата книга на Хайек “Пътят към робството”, Фишър решава да се срещне с австрийския икономист в Лондон. Един от близките колеги на Фишър – Джон Блъндъл, си спомня, че той е предложил на Хайек да влезе в политиката. Хайек обаче е отхвърлил предложението с аргумента, че усилията за промяна на публичния дискурс отдолу-нагоре дават по-добри резултати в оформянето на обществото.
Същевременно в САЩ друг идеолог на свободния пазар – Леонард Рийд – обмисля подобни идеи, след като е водил борбата на Търговската камара в Лос Анджелис срещу организациите на трудещите се. За да се контрира разрастването на социалната държава е нужен по-усъвършенстван отговор. Той трябва да вкара тези идеи в популярните дебати за посоката на развитие на обществото, без да се виждат връзките с корпоративните интереси.
Фишър е подтикнат напред от съдбовното си посещение във Фондацията за икономическо образование в Ню Йорк, основана от Рийд, за да спонсорира и лансира про-пазарни интелектуалци. Един от работещите там либертариански икономисти – Ф.А. Харпър, консултира Фишър за методите, по които да създаде своя фондация в Обединеното кралство.
По време на това посещение Фишър и Харпър отиват в университета “Корнел”, за да видят последните нововъведения във фабричното животновъдство и остават впечатлени от това как 15 хил. пилета могат да бъдат отглеждани в една сграда. Фишър натрупва значително богатство благодарение на своята компания за пилешко – Buxted Chickens. Част от печалбите от този бизнес отиват за развитие на другите идеи, насърчени от визитата му в Ню Йорк. През 1955 г. Фишър основава Института по икономически въпроси (IEA).
IEA спомага за популяризирането на някога неизвестната група икономисти, свързани по някакъв начин с идеите на Хайек. Институтът се превръща в място за публична опозиция към разрастващата се социална държава във Великобритания. Той става средство за свързване на журналисти с проповядващите “свободен пазар” икономисти, които постоянно разпространяват критиките си към действащите политики чрез коментари във вестници, радиоинтервюта и конференции.
Различни бизнеси осигуряват голямата част от финансирането на IEA, като водещи британски индустриални и банкови гиганти – от Barclays до BP – се отчитат с ежегодни вноски. В книгата “Създаването на тачъристка Британия” на историците Бен Джаксън и Робърт Саудерс, се споменава ремарката на един транспортен магнат, според когото докато университетите осигуряват муниции на синдикатите, IEA е важен източник на куршуми за бизнеса.
Докато забавянето на икономиката и нарастването на инфлацията през 70-те години разтърсват основите на британското общество, консервативните политици започват да гравитират все повече към IEA и да искат от института да осигури алтернативна визия. Институтът отговаря и осигурява достъпни брифинги по различни въпроси и опорни точки, които политиците могат да използват за прокарване на концепциите за свободния пазар сред обществото. Мрежата “Атлас” гордо заявява, че IEA е “положил интелектуалната основа за това, което по-късно се превръща в тачъристката революция на 80-те”. Екипът на IEA пише речи за Тачър, допълва кампанията ѝ с изследвания за управленските политики и осигурява отговори за критиките срещу нея в медиите. В писмо до Фишър след победата ѝ през 1979 г. Тачър пише, че IEA е създал “климата на мнения, който направи победата ни възможна”.
“Няма съмнение, че в Британия е постигнат огромен прогрес. Институтът по икономическите въпроси, създаден от Антъни Фишър имаше огромно влияние. Той направи възможна Маргарет Тачър. Направи възможно не избирането ѝ за министър-председател, а политиките, които тя можеше да следва. Същото се отнася за тази страна (САЩ), където подобно развитие направи възможен Роналд Рейгън и неговите политики”, заявява веднъж Милтън Фридман.
IEA затваря кръга. Хайек създава група от про-пазарни икономисти, наречена Mont Pelerin Society, където може да се влезе само с покана. Един от членовете на групата – Ед Фелнер, помага за създаването на консервативния вашингтонски тинк-танк Heritage Foundation, който в вдъхновен от IEA. Друг член на Mont Pelerin – Ед Крейн, основава Cato Institute, който се превръща в най-изявеният либертариански мозъчен тръст в САЩ.
През 1981 г. Фишър, който се е преместил да живее в Сан Франциско, започва да развива Atlas Economic Research Foundation по настояване на Хайек. Фишър вече е използвал успяха си с IEA, за да привлече корпоративни донори за изграждането на по-малки тинк-танкове в Ню Йорк, Калифорния, Тексас, Канада и други места. С “Атлас” обаче проектът на Фишър за про-пазарни тинк-танкове минава към глобален мащаб. Той вече цели развиването на организации, които да продължат работата му и да създадат либертариански клонове във всички страни по света. “Колкото повече институти създадем по света, толкова повече ще са възможностите за справяне с разнообразни проблеми, които молят да бъдат разрешени”, декларира той.
Фишър започва да събира средства, като за привличането на корпоративни спонсори помагат писмата от Хайек, Тачър и Фридман, призоваващи да се спомогне да бъде повторен успеха на IEA чрез новата мрежа “Атлас”. Хайек пише, че моделът на IEA “трябва да бъде използван за създаване на подобни институти по целия свят… Ако могат да се осигурят големи суми за такъв концентриран опит, това ще са едни добре похарчени пари”.
Предложението е пратено до списък от високопоставени изпълнителни директори и скоро започват да се изливат пари от корпорации и от големите спонсори на Републиканската партия, включително Ричард Мелън Скайф. Компании като Pfizer, Procter & Gamble и Shell се нареждат сред донорите на “Атлас”. Фишър обаче настоява, че тяхното влияние трябва да остане прикрито, за да проработи проекта. “За да се влияе на общественото мнение, е нужно да бъдат избягвани всякакви предположения за налагане на интереси или намерения за индоктринация”, отбелязва той в предложението към спонсорите, представящо целите на “Атлас”. Фишър също така подчертава, че успехът на IEA е в зависимост от възприемането на института като академичен и безпристрастен.
“Атлас” се разраства бързо. Към 1985 г. Мрежата включва 27 институции в 17 държави, включително Италия, Мексико, Австралия и Перу. Освен това моментът не би могъл да бъде по-подходящ: международното разрастване на “Атлас” идва на на фона на агресивната външна политика на администрацията на Рейгън, опитваща се да отстрани левите управления в чужбина.
Макар публично “Атлас” да декларира, че не получава държавно финансиране (Фишър омаловажава помощите за чужбина като поредния “подкуп”, използван за изкривяване на пазарните сили), документите показват, че мрежата тихомълком е работела, за да насочва държавни пари към нарастващия си брой международни партньори. В едно писмо от 1982 г., пратено от Международната комуникационна агенция – малка федерална институция за прокарване на интересите на САЩ в чужбина – чиновник от звеното за програми в частния сектор отговаря на запитване на Фишър за възможностите за получаване на държавни грантове. Чиновникът пише, че е му е забранено да дава пари “директно на чуждестранни организации”, но може да съфинансира “конференции или обмени” организирани от групи като “Атлас”. Държавният служител окуражава Фишър да изпрати официално предложение. Писмото, изпратено една година след основаването на “Атлас”, представлява първата индикация, че мрежата ще се превърне в скрит партньор на щатските външнополитически интереси.
Бележки и други документи на Фишър показват, че до 1986 г. “Атлас” вече е помагала за уреждането на срещи между чиновници от САЩ и бизнес ръководители, на които се е обсъждало насочването на държавни средства към мрежата от тинк-танкове. В един от случаите служител от щатската Агенция за международно развитие, основен лост за разпределение на чуждестранна помощ, препоръчва на ръководителя на панамското подразделение на Coca-Cola да си сътрудничи с “Атлас” за създаването на тинк-танк от типа на IEA в страната. Партньорите на “Атлас” получават финансиране и от Националния фонд за демокрация, който основан през 1983 г. и е финансиран главно от от Държавния департамент и USAID с цел изграждане на приятелски към САЩ институции в развиващия се свят.
Финансирането от корпорации и правителството на САЩ се трупа, а през 1985 г. в “Атлас” идва и Алехандро Чафуен. Линда Уайтстоун, дъщеря на Фишър, си спомня как през тази година младият Чафуен, по онова време живеещ в Оукланд, се е появил в офиса на “Атлас” в Сан Франциско и е заявил, че е готов да работи и без пари.
По собствените му думи роденият в Буенос Айрес Чафуен произлиза от “антиперонистко семейство”. Те са били богати, поради което Чафуен се е радвал на сравнително привилегировано съществуване, въпреки че Аржентина е минавала през ера на невероятни сътресения. Той прекарва юношеските си години играейки тенис и мечтаейки да стане професионален спортист.
Чафуен отдава тръгването по този идеологически път на страстта, с която е поглъщал либертариански текстове като млад – от Айн Ранд до брошури на Фондацията за икономическо образование – организацията на Леонард Рийд, която е оригиналното вдъхновение за Фишър.
След като завършва консервативно-християнския колеж Grove City в Пенсилвания, където е председател на студентския либертариански клуб, Чафуен се завръща в родната си страна. Там военните са завзели властта с твърдението, че има заплаха от комунистически революционери. Хиляди студенти и активисти са изтезавани и убити като част от разправата с левицата след военния преврат.
Чафуен си спомня тези времена основно в положителна светлина, като по-късно пише, че военните са действали от необходимост да попречат на комунистите “да превземат страната”. Докато преследва кариера като преподавател, Чауфен се сблъсква с “тоталитаристи от всякакъв вид” в академичния живот. След военния преврат Чауфен отбелязва, че професорите са станали “по-учтиви” с него, въпреки различията.
И в други латиноамерикански държави либертарианството намира възприемчива публика в лицето на военните хунти. В Чили, след като военните са свалили демократично избраното правителство на Салвадор Алиенде, икономисти от Mont Pelerin Society бързо се стичат в страната, за да подготвят сцената за широкомащабни либертариански реформи – включително приватизация на индустрията и пенсионната система на страната. В целия регион започват да се налагат либертариански политики под надзора на десните военни лидери, овладели властта.
Идеологическият фанатизъм на Чафуен е виден още от 1979 г., когато той публикува чрез Фондацията за икономическо образование есе, наречено “Война без край”. Той описва ужасите на левичарския терор “като този на семейството на Чарлс Менсън или на партизанските отряди в Близкия Изток, Африка и Южна Америка”. Има нужда, пише той, “силите на личната свобода и частната собственост” да отвърнат.
Неговият ентусиазъм привлича внимание. През 1980 г., когато е на 26 години, той е поканен да стане най-младия член на Mont Pelerin Society. Той пътува до Станфорд, което му дава възможност за директен контакт с Рийд, Хайек и други водещи либертарианци. През следващите пет години Чафуен се жени за американка и заживява в САЩ. Той започва да контактува с членове на Mont Pelerin, живеещи в района на Сан Франциско, включително Фишър.
Според стенограмите от срещите на управителния съвет на “Атлас”, Фишър е заявил на колегите си, че е превел на Чауфен безвъзмездно плащане за Коледа 1985 г. в размер на 500 долара, и че се надява да наеме младия икономист на пълно работно време, за да разработва тинк-танкове в Латинска Америка. През следващата година Чафуен организира първата среща на латиноамериканските тинк-танковете от мрежата в Ямайка.
Чафуен разбира добре модела на “Атлас” и работи усърдно, за да разшири мрежата. Той помага за създаването на тинк-танкове в Африка и Европа, но усилията му са фокусирани основно върху Латинска Америка. Описвайки как привлича донори, Чафуен веднъж обяснява в своя лекция как не трябва да изглежда, че тези донори плащат за социологически проучвания, защото в такъв случай резултатите няма да се приемат като достоверни. “Pfizer няма да спонсорира допитвания по здравни въпроси, нито пък Exxon ще плати за такива проучвания за околната среда”, заявява той. Либертарианските тинк-танкове като тези в мрежата “Атлас” обаче могат не само да представят същото изследване като по-достоверно, но и да му осигурят отразяване в местните медии.
“Журналистите много си падат по каквото е ново и лесно за отразяване”, заявява Чафуен. “Пресата не е особено заинтересувана да цитира либертариански философи, но когато тинк-танк произведе социологическо изследване, хората ще се заслушат. И донорите виждат това”, допълва той.
През 1991 г., три години след смъртта на Фишър, Чауфен оглавява “Атлас” – и с това и по-авторитетна позиция при преговорите с донори. Той бързо започва да убеждава корпоративни спонсори да прокарват конкретни цели на компаниите си чрез мрежата “Атлас”. Тютюневият гигант Philip Morris редовно осигурява грантове за “Атлас”, включително 50 хил. долара през 1994 г., което години по-късно е разкрито в хода на съдебни процеси. Документите показват, че компанията е гледала на “Атлас” като на съюзник в работата по международни съдебни спорове.
Журналисти в Чили разкриват, че подкрепяни от “Атлас” тинк-танкове са лобирали тихомълком срещу регулации за пушенето, без да разкриват финансирането, което получават от тютюневи компании. Това е стратегия, каквато подобни тинк-танкове прилагат по целия свят.
Сред донорите на “Атлас” се нареждат много корпоративни гиганти, вариращи от ExxonMobil до MasterCard. Групата успява да привлече и водещи фигури в либертарианството. “Атлас” получава редовно финансиране от фондации, свързани с инвеститора Джон Темпелтън и особено братята милиардери Чарлс и Дейвид Кох.
Чауфен насочва способностите си за набиране на финансиране към нарастващия брой богати консервативни фондации. Той е един от основателите на Donors Trust – потаен фонд, осигурил над 400 млн. долара за либертариански фондации, включително такива, членуващи в мрежата “Атлас”. Той също така е попечител на Chase Foundation of Virginia, основана от друг член на обществото Mont Pelerin, която също отделя пари за тинк-танковете от “Атлас”.
Друг извор на пари идва от правителството на САЩ. Първоначално Националният фонд за демокрация среща трудности при изграждането на приятелски настроени към Вашингтон политически институти. Херардо Бонджовани, президент на Fundación Libertad – един от тинк-танковете на “Атлас” в Аржентина, отбелязва в една своя съвместна лекция с Чауфен, че през 1985-1987 г. финансирането от Центъра за международно частно предприемачество е възлизало на 1 млн. долара. Тинк-танковете, получили тези пари бързо се провалят, което по думите на Бонджовани се дължало на липсата на обучени управители.
“Атлас” обаче успява да превърне парите на щатските данъкоплатци, идващи по линия на Националния фонд за демокрация и Центъра за международно частно предприемачество, във важен източник на финансиране за разразстващата се мрежа. След разпадането на Съветския съюз тези инструменти за финансиране спомагат за развитието на тинк-танковете от “Атлас” в Източна Европа, а по-късно и за промотиране на интересите на САЩ в Близкия Изток. Сред получаващите пари от Центъра за международно частно предприемачество е и Cedice Libertad – група, чието основно лице е венецуелският опозиционен лидер Мария Корина Мачадо.
По време на срещата в Буенос Айрес Чауфен правеше оценка на последните три десетилетия. “Фишър би бил изключително доволен и не би повярвал колко се е разраснала мрежата”, казва той, добавяйки, че основателят на “Атлас” не би очаквал групата да има такова ниво на директно ангажиране с политиката.
Чауфен се възрадва на идването на президента Тръмп в САЩ и засипа с похвали назначенията в новата администрация. Което не е учудващо. Администрацията на Тръмп е пълна с възпитаници на групи, свързани с “Атлас”, както и с приятели на мрежата. Себастиан Горка – ислямофоб, който съветва Тръмп за контратероризма – в миналото е ръководел подкрепян от “Атлас” тинк-танк в Унгария. Вицепрезидентът Пайк Пенс е посещавал събития на “Атлас” и е изказвал високо мнение за групата. Министърът на образованието Бертси Девос и Чауфен имат близко познанство покрай ръководните им позиции в Acton Institute – мичигански тинк-танк, развиващ религиозна аргументация в подкрепа на либертарианските политики. Днес тази институция поддържа свое подразделение и в Бразилия – Centro Interdisciplinar de Ética e Economia Personalista.
Вероятно най-ценената от Чафуен фигура в новото управление на САЩ е Джуди Шелтън – икономист и старши сътрудник в мрежата “Атлас”. След победата на Тръмп Шелтън стана председател на Националния фонд за демокрация. Преди това тя бе съветник на кампанията и преходния екип на Тръмп. Лицето на Чауфен грейва, когато говори за това. “Ето, че хора от “Атлас” вече председателстват Националния фонд за демокрация”, казва той.
Преди края на интервюто Чауден подсказа, че тепърва има какво да се очаква: повече тинк-танкове, повече усилия за сваляне на леви правителства, както и повече възпитаници и последователи на “Атлас”, издигнати до най-високите нива на държавно управление по целия свят. “Работата продължава”, заявява той.
По-късно Чауфен участва в панел с други експерти от “Атлас”, които дискутираха нуждата да се подсилят либертарианските опозиционни движения в Еквадор и Венецуела.
