В категории:Анализи / Избрано / Ирак / САЩ / Свят

The Nation: Защо външнополитическият елит на САЩ настоява за нова война? Вижте спонсорите им

Бившият конгресмен Денис Касиник обрисува ухаещите на петрол и оръжия лобита, които оформят външната политика на САЩ

Денис Касиник
Денис Касиник

Денис Касиник *, The Nation

Столицата на САЩ Вашингтон може би е единственото място на света, където някакви хора открито парадират своята псевдо-интелектуалност, като се събират заедно, обявяват се за „тинк-танкове” и набират пари от външни интереси, включително чужди правителства, за да съставят доклади, прокарващи политики, които са неблагоприятни за реалните притеснения на американските граждани.

Като бивш член на Камарата на представителите, пазя спомени за 16 години на изслушвания в Конгреса, на които породисти експерти идваха, за да се застъпват за войни. Пред Конгреса тези хора дават показания на базата на едно циркулярно, „рококо“ мислене, лишено от дълбочина, реалност и истина. Спомням си и други изслушвания, на които се разбираше, че Пентагона не е способен да даде отчет за сметки за над 1 трлн. долара, че е изгубил 12 млрд. долара в брой, изпратени в Ирак, и че е подправял тестове за системата за противоракетна отбрана, за да изглежда по-ефективна. Войната е първо и преди всичко доходоносна врява и мошеничество.

По какъв друг начин може да се обясни това, че през последните 15 години т.нар. двупартиен външнополитически елит на Вашингтон насърчи войните в Ирак и Либия и интервенциите в Сирия и Йемен. Те отвориха кутията на Пандора за един убеден в себе си свят, за мелодията на трилиони долари, за неочакваното щастие за военните доставчици. Столичните „тинк-танкове” би трябвало да са класифицирани като бронирани военни машини, а не като убежища за бегълци от академичната система

Според една скорошна първа страница на Washington Post двупартийният външнополитически елит препоръчва следващият президент да показва по-малко сдържаност от Барак Обама. Действайки по настояване на „либералните” ястреби, размахващи концепцията за „хуманитарна интервенция”, разбирай война, администрацията на Обама атакува Либия заедно с натовските си съюзници.

Представителите на „тинк-танковете” бяха на първа линия и за инвазията в Ирак. Тъй като не участвам в такива „мозъчни тръстове”, направих собствен анализ през октомври 2002 г. Той бе основан на лесно достъпна информация и заключението му беше, че няма оправдание за война. Разпространих го в Конгреса и поведох 125 демократи, които гласуваха против резолюцията за война с Ирак. Тъй като обаче от заключението, че няма основание за война не можеха да бъдат правени пари, въпреки протестите на милиони в САЩ и целия свят, нашето правителство се хвърли в бездната, а много диванни генерали развяваха бойните знамена. Маршируващият оркестър и супеното общество на вашингтонските тинк-танкове не научиха нищо от опита от Ирак и Либия.

Единствените печеливши бяха търговците на оръжие, петролните компании и джихадистите. Незабавно след падането на Либия черният флаг на „Ал Кайда” се развя над сградата на общината в Бенгази. Скоро последва убийството на Кадафи, което накара държавният секретар Хилъри Клинтън през смях да заяви „дойдохме, видяхме, той умря”. Президентът Обама изглежда се е поучил от това премеждие, но това не се отнася за вашингтонския политически естаблишмент, който силно желае още война.

Самоопределящият се като либерален Център за американски прогрес (CAP) сега призовава Сирия да бъде бомбардирана и изчислява, че в текущите военни приключения на САЩ ще бъде внесен ред до 2025 г. – доста закъснял обрат в заявлението на Джорж Буш, че „мисията е изпълнена”. Според разследване на The Nation, CAP са получавали финансиране от военни доставчици като Lockheed Martin и Boeing. Тези компании произвеждат самолетите, които CAP иска да изсипват адски огън върху Сирия.

От своя страна Институтът Бруукингс е взел десетки милиони долара от чужди правителства – най-вече Катар, който е ключов играч във военната кампания за отстраняване на Асад. Един от старшите сътрудници на института е пенсионираният генерал Джон Ален. Институтът по Близкия Изток пък получава финансиране от Саудитска Арабия, основната финансова сила, която осигурява оръжия за милиарди за свалянето на Асад и създаването на сунитски Халифат, простиращ се върху Ирак и Сирия. Един от най-изявените сътрудници на този тинк-танк е Чарлз Листер. Парите на чуждестранни правителства движат външната политика на САЩ.

Докато биенето на барабаните за разрастване на войната става по-силно. Ален и Листер публикуваха съвместна статия във Washington Post, призоваваща да се атакува Сирия. В свой доклад до Конгреса Институтът Бруукингс признава, че е получил 250 хил. долара от Централното командване на армията на САЩ, където генерал Ален е служел заедно с Дейвид Петреъс**. Пари от Пентагона за тинк-танкове, които подкрепят войната? Това е академична почтеност във вашингтонски стил.

Освен от Централното командване, Бруукингс получава пари и от Агенцията по храните и лекарствата, Министерството на транспорта и Министерството на здравеопазването и човешките ресурси. Но защо?

Бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт веднъж заяви на наследника си на поста Колин Пауъл: „Какъв е смисълът да имаш такава превъзходна армия, за която постоянно говориш, ако не можем да я използваме”. Тя очаквано заявява за текущата ситуация, че е нужно „повече действие от страна на Америка”. Бивши висши съветници от администрацията на Джордж Буш също активно призовават САЩ да атакуват Сирия с крилати ракети.

На американците им е дошло до гуша от война, но се полагат концентрирани усилия страната да бъде подготвена за опасна конфронтация с Русия в Сирия – чрез всяване на страх, пропаганда и лъжи. Демонизацията на Русия е обмислен план за raison d’être*** на студенокръвните войнолюбци, които се опитват да избягат от кофата за боклук на историята, като събуждат призрака на руската световна доминация.

Това освен всичко е и заразно. По-рано тази година британската телевизия BBC излъчи фантастично предаване, обрисуващо Третата световна война – започваща с руска инвазия в Латвия (където 26% от населението са етнически руснаци, а 34% говорят руски в семейна среда).

Въображаемият сценарий за ТСВ внушава, че Русия е нарочила Лондон за ядрен удар. Тогава няма нищо учудващо, че при проучване от средата на 2016 г. две трети от британците изразиха одобрение за ответен ядрен удар. Това е доста показателно доколко са научени уроците от доклада „Чилкот”, който показа, че Великобритания е  била въвлечена неправомерно във войната в Ирак.

С наближаването на президентските избори идеолозите във Вашингтон теглят назад към двупартийния консенсус, благодарение на който Америка е в постоянна война след 11 септември 2001 г. и който определено превърна света в по-опасно място.

Столичните тинк-танкове осигуряват прикритие за политическия елит. Те са политическа мрежа за сигурност, фиктивна аналитична рамка, осигуряваща морална обосновка за интервенциите, капитолийска казуистика. Дошло ми е до гуша от хората от столичния политически елит, които печелят от войната, докато се представят за експерти – на цената на живота на други хора, на бъдещето на нацията и на честта на страната ни.

Всеки доклад на самозван мозъчен тръст, адвокатстващ за повече война, трябва да бъде придружен със списък на спонсорите и донорите, както и с изложение за лобистките връзки на авторите.

Наш патриотичен дълг е да разобличим защо външнополитическия елит и спонсорите му не са се поучили от провалите си и вместо това ги повтарят – с мълчаливото съгласие на политическата класа и сомнамбулите с журналистически карти.

Дошло е и време за ново движение за мир в Америка, което да включва както прогресивни, така и либертарианци, както в Конгреса, така и извън него. Това движение трябва да се организира в университети, села и градове в целите Съединени щати и да служи за ефективна  противотежест на Демокрепубликанската партия на войната, нейните тинк-танкове и медийни мажоретки. Работата трябва да започне сега, а не след встъпването в длъжност на следващия президент. Не трябва да приемаме войната за неизбежна, а тези лидери от Конгреса или Белия дом, който ни водят в такава посока, трябва да срещнат видима опозиция.

* Денис Касиник е член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ между 1997 и 2013 г.

** Дейвид Петреъс е Бивш директор на ЦРУ и ръководител на военните операции в Афганистан и Ирак, който беше осъден на две години условно заради споделянето на класифицирана информация.

*** raison d’être- причина за съществуване

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар