Наскоро лица, обявили се като „500 независими учени“ от цял свят, публикуваха писмо, озаглавено „There is no climate emergency„, с което отричат климатичните промени и застават срещу „алармизма“ на зеленото движение. Но кои са тези хора, с какво се занимават, освен че се интересуват от климата и защо точно в този момент изразиха тази позиция?
Инициатор на писмото е групата Climate Intelligence Foundation (Clintel), базирана в Холандия и създадена от мултимилионера Ниек Сандман и професор Гуус Беркхоут, който започва кариерата си в „Шел“ и създава консорциум за изследване на нови методи за извличане на нефт и газ. Освен тях двамата, групата от експерти, стоящи зад организирането на кампанията, включва множество членове на влиятелни тинк-танкове.
Проф. Ричард Линдсън, бивш стипендиант на институт „Кейто“, либертариански тинк-танк, създаден и финансиран от братята Кох – американски мултимилионери, близки до Републиканската партия и създатели на огромна нефтохимическа корпорация и едни от най-големите замърсители на природата в САЩ. Множество лица от либертариански групи в САЩ, сред които Патрик Михелс от Competative Enterprise Institute – тинк-танк, финансиран от нефтената индустрия и Вив Форбс от Carbon Sense Coalition – друг тинк-танк, финансиран от нефтени компании като ExxonMobil и Scaife Family Foundation – един от най-големите донори на крайно-десни организации в САЩ. Членове на Atlas Network – мрежа лобираща за свободен пазар и радикален капитализъм, финансирана отново от братята Кох. Мрежата е наименована на романа на Айн Ранд „Атлас изправя рамене“, пропагандиращ егоизма и радикалния капитализъм.
Освен тях, сред подписалите британци са и членове на Institute of Economic Affairs (създаден през 1955 г., лобиращ за свободен пазар тинк-танк), коrто обявяват гордо на сайта си, че е повлияли силно на Тачъровата политика през 80-те г.). В същата компания са и членове на Adam Smith Institute – британски тинк-танк подкрепяш свободния пазар, неолиберализма и политики за приватизиране на здравеопазването и налагане на плосък данък., както и Taxpayers’ Allience – крайнодясна група за натиск, финансирана от британски консерватори. В Германия сред подписалите е близкият до крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и бивш член на борба на директорите на „Шел“ Фритц Вахренхолт.
Всичко това може да звучи странно, но просто разгледайте сайтовете на различните институти и фондации – те са горди със своите „постижения“.
Наскоро в Европейската комисия бяха разкрити доказателства, че мултинационалната нефтена корпорация ExxonMobil е изхарчила 3.5 милиона евро само през 2018 г. за лобиране в Европа. Компанията е обявила, че има 12 лобисти, шест от които имат пряк достъп до Европейския парламент. Целта им е да вкарват дезинформация за климатичните промени и да влияят срещу въвеждането на регулации. Корпорацията е една от най-големите в индустрията и по множество разследвания е водеща в замърсяването на природата. През последните 30 години корпорацията е финансирала редица кампании за отхвърлянето на климатичните промени. Според скорошно журналистическо разследване, тя е сред първите нефтени корпорации по разходи за такива инициативи – над 50 милиона долара годишно.
Според изследване на Робърт Брюл за ресурсите на контра-движението срещу борбата за климатични промени, в периода между 2003 и 2010 г. в САЩ то разполага с около 900 милиона долара, като множество от донорите са консервативни фондации, лобиращи срещу държавните регулации за борба с климатичните промени и за налагане на неолиберални реформи в САЩ и извън океана.
В друго изследване Райли Дънлап и Айрън Макрайт представят как работи организираното отричане на климатичните промени. Те свързват няколко важни компонента в „машината“ за отричане, която включва добивната и преработвателна индустрия, корпоративни организации като асоциация на индустриалния капитал, влиятелни консервативни фондации, консервативни тинк-танкове, групи за натиск действащи на преден план, вместо големите корпорации. Авторите заключават, че основната причина за разрастването на тази мрежа, се крие във факта, че горепосочените отричат научния консенсус, защото представлява опасност за техните частни икономически интереси.
Според класическите теории за социалните движения, случващото се може да бъде описано по следния начин. Намираме се в момент, в който силната разделителна линия между част от елитите и други влиятелни кръгове (финансови и индустриални гиганти и партниращи им крайнодесни партии) отварят възможност за появата на „контра“-движение. То гради своя наратив чрез псевдонаучни и конспиративни теории, разпространява се сред блогове и медии и изглежда като естествена съпротива срещу елитите. В същината си обаче то представлява една част от елита, която възприема прогресивното въвеждане на регулации като опасност за финансовия си интерес.
Какво казват учените? Според мета-анализ на стотици научни статии, публикувани в различни научни списания, между 90 и 100% е консенсусът, че човешката дейност влияе върху климатичните промени. Сиреч, това, за което протестират ученици от цял свят, е подкрепено от мнозинството от учените.
В различни държави учени подкрепят протеста на учениците. В Италия над 200 учени от уважавани университети изпратиха писмо до правителството, озаглавено „NO more fake news on climate change”, а множество акции и отворени дискусии целят достигането на научното знание до повече хора.
Разбира се, човешката дейност не е единственият фактор, но той е може би единственият, който ние можем да променим, останалото е по-силно от нас и е непредсказуемо.
