В категории:Анализи / Общество

Заветът на Айн Ранд – социалната жестокост

Яростта срещу всички форми на човешка солидарност дефинира писателката и нейното влияние върху съвременността, а не отстояването на някаква фентъзи версия на капитализма

Даниел Фалкон, Truthout

Лиза Дюган е журналист, активист и професор по социален и културен анализ в Нюйоркския университет. Нейната най-нова книга: „Гадно момиче: Айн Ранд и културата на алчността“ е част от поредицата American Studies Now, която тя подготвя съвместно с издателството на Калифорнийския университет. 

В това интервю Дюган обсъжда книгата си, посветена на наследството на творбите на Айн Ранд и тяхната връзка с неолиберализма. Изследването не се занимава само със стандартните биографични данни за Ранд, но и задълбава в нейните романи и в начина, по който са успели да зададат смущаващ тон за глобалния капитализъм. Дюган обръща внимание и на неправилното охарактеризиране на Ранд в модерната памет като предлага експертен анализ на текущите реалности, за да помогне на читателите да поставят в контекст действителната историческа личност Ранд и нейните най-реакционерски виждания. 

Можете ли да обясните накратко как тази книга се различава от останалите, занимаващи се с Айн Ранд? Каква е вашата теза? 

Влиянието на Ранд е оформило нашето политическо настояще – но не толкова чрез философските идеи на нейния обективизъм, а най-вече чрез чувствата, фантазиите, стремежите и желанията, които тя циркулира в двата си изключително популярни романа, „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“. Черпейки от дълбоко познатите културни разкази, произтичащи от европейските имперски фантазии, тя очертава едни героични персонажи и романтични сюжети, които са особено привлекателни за белите тийнейджъри. Романите на Ранд се въртят около  „превъзхождащи“ герои и еротизират тяхното презрение и жестокост към „по-нисшите“ други хора. Тя представя на читателите своя идеал за капиталист: надменен индивидуалист без нужда от колективизъм на управлението, от съюзи или човешка солидарност.

Публикуваните през 2009 г. биографии на Ранд от Дженифър Бърнс и Ан Хелър предоставят солидно проучени подробности за нейния живот и работа. Тези независими критични изследвания са важна добавка към огромния обем материали за Ранд, произведени от нейните последователи. В „Гадно момиче“ аз отивам отвъд тези лични и интелектуални биографии, за да покажа как ценностите и идеалите на Ранд, изразявани главно чрез фантазии и чувства, са задали емоционалния тон на неолибералната фаза на щатския и глобален капитализъм.

От 80-те години на 20 век насетне, неолибералните политики разкъсаха социалната предпазна мрежа, дерегулираха корпорациите и приватизираха обществената собственост по цял свят, с което увеличиха социалното, политическо и икономическо неравенство до исторически нива. Това се правеше (и се прави) до голяма степен в духа на Ранд. Много неолиберални мислители и управници (като се започне от бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, мине се през братя Кох и кръговете около техния институт „Кейто“, и се стигне до тех-гурутата от Силициевата долина) са били очаровани от романите на Ранд, докато са били в гимназията.

Изборната загуба на Хилари Клинтън бе последвана от възход на вътрешната опозиция в Демократическата партия и издигане на жени с прогресивни виждания на важни позиции. Това накара много журналисти, изследователи и активисти в САЩ да обърнат внимание на елитаристкия бял феминизъм и политическите употреби на миналото. Има ли някакви паралели между вашето изследване за Ранд и политическите нагласи на елитаристкия бял феминизъм?  

Ранд никога не е била феминист в истинския смисъл на думата, ако дефинираме феминизма като някакъв вид колективизъм – застъпничество за група хора. Тя е била яростен защитник на силата и независимостта на жените като индивиди на бизнес арената, но с едно възражение: тя е вярвала, че всяка жена се нуждае от мъжки „герой“ който да „боготвори“, мъж с повече власт и по-специално сексуална власт над нея, за да може тя да поддържа своята „женственост“. Освен това, тези независими бизнесдами трябва да имат подходящи класови и расови специфики – Ранд обича блясъка, стройните фигури и добрия арийски външен вид. Мислете си за някой като крайнодясната коментаторка Ан Култър.

В книгите и изказванията си тя оплюва повечето феминистки като грозни от противни – от „другарките“ в болшевишката революция (изобразени в романа ѝ „Ние, живите„), до активистките за женска еманципация през 70-те. Ранд безспорно се застъпва за равенството на жените като индивиди до определени граници – като тези граници са расата (бяла), класата (бизнес) и сексуалността.

Разбира се има хора, според които това отговаря на изискванията за феминизъм – но аз не съм сред тях. Това дори не е елитаристки бял феминизъм, колкото отблъскващо и погрешно насочено да е това явление. При Ранд става въпрос за елитаристка, бяла, империалистка „момическа сила“ – ограничена и незряла в своето изразяване. За пълен преглед на различните гледни точки по този въпрос препоръчвам „Феминистки интерпретации на Айн Ранд“ на Мими Гладстейн.

Как е структурирана книгата ви? Кои части смятате за най-належащи? 

„Гадно момиче“ започва с тематично въведение, представящо основните тези на книгата. То съдържа и описание на важното за формирането на вижданията ѝ възхищение към жестокия детеубиец Уилям Хикман, който се превръща в модел за нейните измислени „герои“.

Следващите глави я следват от детството ѝ в Русия и преживяванията ѝ по време на болшевишката революция, през годините ѝ в Холивуд като сценарист за Сесил Демил, до  живота ѝ в Ню Йорк, сформирането на нейния „колектив“ и основаването на „обективизма“ като философско движение/култ. Тези глави проследяват развитието на темите, персонажите и сюжетите на двата ѝ големи романа и очертават как през целия си живот тя остава посветена на анти-социалистически и анти-солидарни политики.

Подобно на много други автори бих могла да кажа, че тя е била капиталистически идеолог, но всъщност не е разбирала капитализма – Ранд отстоява някаква карикатурна фантазия за икономическа „свобода“. Темата, която тече през целия ѝ живот и творчество, е гневът. Първоначално това е гневът към болшевиките, които са отнели собствеността на семейството ѝ. През дългия 20 век нейният гняв се изражда в противопоставяне на Новия курс на Рузвелт, на профсъюзите, на феминизма и екологията, на всички форми на политики на човешката солидарност.

Този гняв, а не отстояването на някаква фентъзи версия на капитализма, е нещото, което наистина я дефинира. Позитивните чувства и образи, които са вдъхновявали и вдъхновяват хората, са такива на творчески стремежи, изправящи се срещу слабите шансове. В ръцете на Ранд обаче тези стремежи са преплетени с гняв и жестокост и са подсилени с идеализиран и морализиран егоизъм и алчност. Книгата ми е организирана така, че да покаже хронологично развитието на тези чувства на желание и презрение и тяхната промяна през десетилетията.

Как бихте описала Ранд политически, какво смятате, че е нейното значение и завет в настоящето? 

Доналд Тръмп е айнрандски злодей, който обаче се мисли за един от нейните герои – смята се за един истински Хауърт Роурк. Ранд обаче е презирала този тип шуробаджанашки капитализъм, свързан с корупцията и взаимните услуги в управлението. Тя би била отвратена и от външния му вид – дундест и вулгарен като някой от описваните в творбите ѝ „загубеняци“.

Но Тръмп не е единствения, който погрешно се привижда като айрандов герой. Държавното управление и светът на бизнеса са пълни с фенове на Ранд, които са прочели „Атлас изправи рамене“ в гимназията. Съчетанието от десен бял национализъм и твърдолинеен, зомбиран неолиберализъм, който доминира Републиканската партия в момента, не съответства на икономическата и политическа визия на Ранд в най-чистия ѝ вид. Но обединяващата ги социална жестокост, пълното убеждение, че богатите заслужават данъчни облекчения повече от всички, представянето на бедните и имигрантите като недостойни и незаслужаващи какъвто и да е вид подпомагане, съпротивата срещу синдикати, универсално здравеопазване и увеличаване на минималната заплата – всичко това си е чиста проба Ранд.

Много защитници на тези политики са се научили да ги легитимират, да ги представят като морални в духа на „алчността е нещо добро„, като са чели Ранд или като просто са пребивавали в рандистка среда (можем спокойно да се обзаложим, че Тръмп не е прочел наистина цяла книга на Ранд). Тя е мрачният образ, който прозира зад жестокостите на настоящия момент.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар