“Колкото повече продължава една дискусия в интернет”, гласи Закона на Голдуин, “толкова повече нараства вероятността да бъдат намесени нацистите или Хитлер”. Когато става въпрос за атаки срещу, например, демократичните социалисти в САЩ, тази тактика съвсем не се ограничава до надвикване в Twitter.
Републиканският сенатор Ранд Пол от Кентъки, например, заявява в своята книга от 2019 г. “The Case Against Socialism”, че “Хитлер е бил социалист”.
Изкушаващо е просто да въздъхнем с досада и да го игнорираме. Но идеята, че нацистите са били социалисти заразява мисленето на мнозина иначе разумни хора, така че е добре да знаем как точно да отговорим. Кратката версия: не, нацистите не са били социалисти.
Невежество или преднамерена лъжа
Сенатор Пол започва с подигравки към левите, че отричат, че нацистите са били социалисти. “Въпреки, че нацистите имат “социалистически” в името си – Националсоциалистическа работническа партия на Германия – левите полагат съгласувани усилия да определят нацистите като “крайнодесни”.
Аргументът на Пол тръгва от неоспоримата предпоставка, че нацистите са имали „социалистическа“ като част от името си, до заключението, че нацистите всъщност наистина са били социалисти. За да е валидно това заключение, то трябва да изхожда от следната формула: Ако организацията има прилагателно в името си, тогава организацията е правилно описана от това прилагателно.
Но ако сенаторът наистина вярваше в това, то тогава щеше да е принуден да заключи, че комунистическа Източна Германия или пък Северна Корея трябва да се броят като демокрации, тъй като “Германска демократична република” и “Корейската народно-демократична република” имат прилагателното “демократична” в официалното си наименование. Съмнително е, че той вярва в това.
След това Пол посочва три други доказателства. Първо цитира плана от 25 точки, създаден на нацистката партия през 1920 г. И конкретно точката: „Искаме национализация на всички (вече) асоциирани индустрии (тръстове). (Същността на социализма – държавна собственост върху средствата за производство.) “
Добавеното от Пол пояснение в скоби предполага, че нацистите са подкрепяли разширяване на държавната собственост върху средствата за производство. По-директният превод на оригиналния германски текст обаче би бил: “Изискваме национализация на всички по-рано социализирани (тръстови) компании”.
Така че, вместо за национализирането на всички компании, документът говори само за определени видове тръстове, без да е много изричен относно естеството или обхвата на тези действия. Трудно е да се каже точно какво са имали предвид нацистите тук, но това не е призив за обширна държавна собственост върху средствата за производство.
Ранд Пол цитира и седемнадесетата точка от програмата, която изглежда като да е най-изрично социалистическата: “Ние изискваме поземлена реформа, подходяща за нашите нужди, осигуряване на закон за безплатно отчуждаване на земя за целите на обществено ползване, премахване на данъците върху земята и предотвратяване на всякакви спекулации със земя“.
Същевременно обаче в документ от 1930 г., подписан от самия Хитлер, нацистите добавят пояснение към тази точка. Още доста преди да вземат властта, нацистите изрично, че:
“Предвид недобросъвестните интерпретации на Точка 17 от опонентите на партията, е необходимо следното разяснение: Тъй като НСРПГ стои на основата на частна собственост, е очевидно, че фразата “безплатно отчуждаване” се отнася единствено за създаването на законова възможност за експроприиране, когато е нужно, на земя, която е била придобита по несправедливи способи или не се администрира в съответствие с интересите на общото благо. Съответно, това е насочено предимно срещу еврейски компании за спекулация с недвижима собственост”. (подчертаването е в оригинала)
Когато нацистите са говорели за отчуждаване, те са имали предвид отнемането на собственост, принадлежаща на евреи; те определено са подкрепяли частната собственост за останалите.
Напълно е вероятно сенатор Пол просто да не е знаел за това изключително важно допълнение към текста. Или може би е знаел за него, бил е наясно, че това подкопава основният му аргумент, но просто е предпочел да не го споменава в книгата си.
Следващото доказателство на сенатор Пол изглежда произхожда от интернет меме, разпространявано сред консервативните кръгове преди няколко години – снимка на Хитлер с предполагаем цитат, започващ с “Ние сме социалисти…”. Това меме отдавна е изобличено като фалшиво, тъй като въпросният цитат изобщо не е на Хитлер, а на Грегор Щрасер.
Ранд Пол знае поне това, но все пак използва текста от мемето и заявява: “По същия начин нацистът Григорий Щрасер ще говори пред другите нацисти по следния начин:„ Ние сме социалисти. Ние сме врагове, смъртни врагове, на настоящата капиталистическа икономическа система с нейната експлоатация на икономически слабите, с нейната несправедливост в заплатите, с неморалното оценяване на индивидите според богатството и парите, вместо според отговорността и постиженията, и сме решени във всички обстоятелства да премахнем тази система!”
Грегор Щрасер обаче е странен избор за нацист, който да бъде цитиран по който и да е въпрос. Той наистина е бил нацист, с осъдителни националистически и антисемитски възгледи, които е смесвал с някои традиционно леви икономически идеи. Бил е и високопоставен нацист, който за известно време управлява както пропагандния отдел на партията, така и ежедневните и дейности.
Но каквито и леви идеи да е имал, към края на 20-те години той е напълно отхвърлен от Хитлер. Щрасер е подал оставка от всички ръководни позиции в партията към края на 1932 г., преди нацистите да дойдат на власт през 1933 г. и е буквално убит от съпартийците си в “Нощта на дългите ножове” в началото на 1934 г., когато Хитлер изтребва стотици свои политически опоненти – на първо място цялото крило на партията, към което се причислява Щрасер.
Ако най-добрият аргумент, който сенатор Пол може да използва, за да представи нацистите като социалисти, е да цитира нацист, чиито виждания са довели до това той и други като него да бъдат изхвърлени от партията и убити – и чиито реакционерски виждания са напълно презирани от всяко разклонение на социализма днес – то тогава той не се справя особено добре.
Отново стигаме до същите две възможности по отношение на сенатора: или не е отделил пет минути да провери кой е бил Щрасер, или е решил да замете тази информация под килима – вероятно, мислейки си, че социалистите ще са твърде мързеливи, за да проверят.
Третият източник на твърдението му, че Хитлер е бил социалист, е статия на Джордж Уотсън. Уотсън основава твърденията си почти изцяло на неща, които Хитлер предполагаемо е казвал на някогашния си съветник Ото Вагенер. Спомените на Вагенер са публикувани посмъртно на немски език през 1978 г. В книга, озаглавена “Хитлер отблизо: Бележки от довереник 1929–1932”. Защо само до 1932 г.? Защото скоро след това Вагенер е отстранен от високата си позиция и дори е задържан през “Нощта на дългите ножове”. Той пише спомените си като военнопленник през 1946 г.
Вагенер пише, че Хитлер му е заявявал как вижда целия националсоциализъм като основаващ се на Маркс. Това е доста странно твърдение, най-малкото заради горепосочения документ, подписан от Хитлер, в който се заявява, че нацистката партия “стои на основата на частната собственост” – което не е характерно марксистка идея.
По-общо казано, ако най-доброто доказателство, че нацисткото управление е било социалистическо, с което разполагаме, са няколко откъслечни коментара, които Хитлер предполагаемо е направил в лични разговори преди да дойде на власт, и то пред човек, който е бил изхвърлен от партията, то това е твърде слабо доказателство.
За сравнение, да предположим, че има книга, публикувана през 90-те години на миналия век от някой, който твърди, че Роналд Рейгън е казал насаме през 1977 г., че основните му идеи се основават на писанията на Троцки, като авторът на тази книга е изгонен от Републиканската партия в началото на 1981 г. и не играе никаква друга роля в администрацията на Рейгън. Бихме ли приели това като решаващо доказателство – или изобщо като някакво доказателство – че президентството на Рейгън през осемдесетте години е било троцкистко?
Обратното на социализъм
Вместо да разчитаме на предполагаемо казаното от тях, нека разгледаме какво всъщност са правили нацистите, докато са били на власт.
Като за начало, нацистите арестуват и хвърлят в концентрационни лагери 81 демократично избрани депутати от Германската комунистическа партия. Те също така арестуват 26 от 120-те избрани социалдемократи.
Това не е било просто от злоба – чрез премахването на тези депутати от парламента, нацистите успяват да прокарат законите, които фактически дават на Хитлер диктаторска власт, тъй като единствено левите партии са смеели да им се опълчат.
Ако нацистите наистина са били социалисти, би могло да се очаква, че след като веднъж вече са разполагали с абсолютна власт, ще действат като… социалисти. По-специално класическата определяща черта на социализма е колективната собственост върху средствата за производство. Увеличават ли нацистите колективната собственост чрез национализиране на частни ресурси? Не, всъщност те правят точно обратното.
В статия от 2010 г. в научния журнал Economic History Review, се отбелязва, че “нацисткото управление в Германия през 30-те прилага широкомащабна политика на приватизация”, която включва “продажба на обществената собственост в няколко държавни компании”, действащи в секторите на “стоманодобива, минното дело, банкирането, корабостроенето, морския и жп транспорт”.
Сенатор Пол признава, че под управлението на нацистите е имало малко директна колективна собственост, но той твърди, че “индустриите са били частна собственост само номинално”. Той пише, че “държавният контрол над индустрията е бил толкова силен, че на практика собствениците са били лишени от частния контрол върху собствеността си”. Като доказателство за това твърдение, Пол наглед цитира икономиста Лудвиг фон Мизес:
“Под властта на националсоциализма е имало, както го описва Мизес, “повърхтностна система на частна собственост… но нацистите са упражнявали неограничен, централизиран контрол върху всички икономически решения”. При определяне на печалбата и производството от страна на държавата, индустрията е работела по същия начин, по който би го правила и ако държавата бе конфискувала средствата за производство, което прави икономическите прогнози и преценки невъзможни”
Казвам, че сенаторът изглежда сякаш цитира Мизес, защото източникът на оградените с кавички думи съвсем не е ясен. Единствената бележка под линия към този параграф в книгата на Ранд Пол е статия на Крис Калтън от сайта на Институт “Мизес”, като думите “повърхностна система на частна собственост” всъщност са на Калтън, който не твърди, че Мизес ги е изрекъл.
Става и по-лошо. Останалата част от цитата в която се твърди, че “нацистите са упражнявали неограничен, централизиран контрол върху всички икономически решения” не може да бъде открита никъде в статията на Калтън, нито в книгата на Мизес, към която препраща въпросната статия. При търсене в Google тези думи се появяват само в книгата на Ранд Пол.
Оказва се, че най-ясното твърдение на Пол за нацисткия контрол върху икономиката очевидно е просто нещо, което сенаторът е измислил и е приписал на Лудвиг фон Мизес.
По-информираните източници представят различна картина. Въпреки че властта в нацистка Германия е била силно централизирана, този контрол в никакъв случай не беше толкова всеобхватен, колкото твърди сенатор Пол. В статия в Journal of Economic History, Кристоф Буххайм и Йонас Шернер пишат, че “Идеята, че собствеността на частните фирми по време на Третия Райх е била запазена само в номинален смисъл, и че в действителност не е било е останало почти нищо от автономията на предприятията като икономически субекти, е сериозно погрешна”.
Изследователите отбелязват, че германските фирми, дори тези, свързани с военната продукция, “са разполагали с достатъчно възможности да следват собствените си производствени планове”. Нещо повече, „свободата на договаряне е била спазвана“ и „дори по отношение на собствените инвестиционни проекти, свързани с войната и автаркията, държавата обикновено властта не е използвала принуда за да осигури безусловната подкрепа на индустрията“. Авторите на изследването заключават, че „икономиките на Германия и западните съюзници все още са били доста сходни, тъй като всички те в основата си са били капиталистически“.
Празни клевети, а не сериозни твърдения
Защо консерватори като сенатор Пол продължават да повтарят твърдението, че нацистите са били социалисти? Очевидната мотивация е просто да се охулват онези, които защитават социализма, тъй като няма по-голяма обида от това да свържеш някого с Хитлер.
Но вместо да предлага някакви сериозни аргументи за твърдението, сенатор Пол излиза с калпави разсъждения, избутва настрана неудобните факти и очевидно дори си измисля цитати. Или може би просто се опитва да представи „алтернативни факти“ за нацистка Германия.
Доста е иронично че в една от предишните глави на книгата си сенатор Пол твърди, че социалистическите правителства трябва да разчитат на „министерство на пропагандата“, за да разсейват хората с фалшиви твърдения. Не се сещам за по-подходящо описание на собствената му книга.
