„Ние считаме, че НАТО на практика нищо не ни дава, по-скоро ни ограбва. Ще започнем лансирането на идеята за референдум за излизане на България от НАТО. Това ще бъде една от големите ни инициативи в кампанията за европейските избори“.
С тази заявка, направена в интервю за БНР, лидерът на партия ВОЛЯ и заместник-председател на Народното събрание Веселин Марешки успя да привлече поизгубеното иначе внимание към себе си.
Изказването си Марешки направи от Ница, където участва в среща на десни политически формации, организирана от лидера на Френския национален фронт Марин льо Пен. От началото на март формацията на бизнесмена е част от Движение за Европа на нациите и свободите и явно вече черпи с пълни шепи от популисткото им ноу-хау.
„В момента се говори за няколко милиарда, които трябва да се вземат от българския народ и да се дадат за безсмислена купчина желязо, от която българският народ нищо няма да види. Ние сме абсолютно против това. Ако НАТО иска да бъде наш партньор, те спокойно могат да ни подарят няколко самолета, а не последните български пари от най-бедната държава в Европа да ги изсмучат и на практика да хвърлят народа в още по-голяма бедност“, каканиже Марешки от Франция.
Варненският аптекарски бос отдавна е доказал способността си да яхва популистките вълни, но с днешните си изявления Марешки надмина дори най-смелите очаквания. Подобни заявки, родени вероятно от сриващите се нива на обществено доверие към него и формацията му, са христоматиен пример за популизъм.
Всеки, който не вярва в това и би се изкушил да сложи червена точка на ВОЛЯ (или твърде много да се притесни) заради антинатовската им реторика днес, е добре първо да прегледа официалната програма на ВОЛЯ, която и към настоящата минута е свободно достъпна на сайта на партията.
В раздел „Външни работи“ е записано следното: „Използване на съвместни формирования, учения и инфраструктура на НАТО за увеличаване военните възможности на Българската армия и укрепване ролята на НАТО като основен външен гарант за сигурността на България“. Марешки и ВОЛЯ настояват черно на бяло и за „укрепване и задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Съединените щати във всички области“.
И добавят, че ни е необходимо „развитие на устойчиви двустранни и многостранни отношения на Балканите чрез провеждането на предвидима, открита и отговорна външна политика на сътрудничество и добросъседство, с водеща роля на страните членки на ЕС и НАТО.
Посланията в програмата на ВОЛЯ са толкова категорични и еднозначни, че ни остава единствено да запитаме: кога е искрен Веселин Марешки? И кога точно идеята за „укрепване ролята на НАТО като основен външен гарант за сигурността на България“ еволюира до… НАТО ни ограбва, трябва да напуснем? Подобен катарзис е твърде съществен, за да не повдигне въпроси.
В случая могат да се извадят и някои изводи относно водената от Марин льо Пен формация и нейната политическа хигиена, далновидност и капацитет за формиране на партньорства. Но тях ще оставим за по-заинтересуваните от съдбата на тази коалиция и партиите, които я изграждат.
Финален нюанс е, че като заместник-председател на парламента от Веселин Марешки се очаква поне да познава някой и друг закон, особено ако е решил да лансира действия по него. За съжаление, на този етап това изглежда не е факт – иначе Марешки щеше да знае, че според закона за референдумите такива не могат да бъдат свиквани по отношение на вече ратифицирани международни договори, какъвто е договорът за членство на България в НАТО.
Дебатът за ползите и вредите от членството на страната ни в Северноатлантическия договор е легитимен, както без съмнение и този за качеството на закона за референдумите. Българските граждани са свободни да имат мнение по тези въпроси и целта на тези редове не е да ги поучават, че членството ни в НАТО е манна небесна, а невъзможността за национално допитване по такива въпроси – завинаги решен казус.
Но когато даден политик кандидатства за видно място в учебника по популизъм, добре е това да бъде ясно на хората. Да вярваш на българските политици и без това е трудна задача, но всичко все пак трябва да има някакви граници. В случая с Марешки и ВОЛЯ тази граница е безцеремонно прекрачена. Въпросът е дали хората ще накажат това или ще позволят да бъдат третирани като идиоти?
