В категории:Анализи / Избрано / Общество

Лек, по-лош от болестта

Истерията с “фалшивите новини” отпуши вълна от репресии срещу свободното слово по целия свят

pixabay.com

Бранко Маркетич, Jacobin

По целия свят – от Запада до развиващите се държави в „глобалния Юг” – правителствата си осигуряват правомощия да блокират едностранно сайтове, да премахват съдържание от интернет и потенциално да криминализират отразяването на определени теми. Всичко това се върши с предполагаемата цел да спрат предполагаемата атака на “фалшивите новини”, която подкопава демокрацията.

Това тревожно развитие служи да ни припомни за опасностите, породени от продължаващата хиперболизация на заплахата от “фалшиви новини” в Западния свят. Трите най-мощни западноевропейски държави се намират в различни етапи на присвояването на безпрецедентна власт да цензурират пресата. Първо бе Германия, която пред миналия юни прокара Закон за регулация на мрежите (Netzwerkdurchsetzungsgesetz или накратко NetzDG). Според него платформи като Facebook и Twitter са заплашени с глоби до 50 млн. евро, ако не успеят да премахнат определени нежелателни публикации, за които потребителите са сигнализирали, в период от 24 часа до седем дни.

Макар да се занимава основно с езика на омразата, борбата срещу “фалшивите новини” е част от заявената мисия в преамбюла на закона. Страхът от потенциалната намеса на руснаци в изборите в Германия през септември 2017 г. (каквато намеса в крайна сметка така и не се случи) послужи за тласък за приемането на закона. При приемането на мерките бившият правосъден министър на Германия Хейко Маас дори заяви, че “всеки, който се опита да манипулира нашите политически дискусии чрез лъжи трябва да е наясно с последствията”. Маас е социалдемократ, което означава, че всъщност един изявен либерал стои зад силно критикувания закон. Законът също така бе прокаран набързо само за шест месеца, което се очертава като глобална тенденция.

Резултатите бяха предвидимо символични. При първият случай, който постави закона на тест, Facebook и Twitter блокираха профили на заместник лидера на крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” заради расистки публикации. В последствие Twitter блокира и профила на сатирично издание, което се бе подиграло на крайно-десния лидер.

Оттогава Facebook блокира профилите на изявени представители на еврейски групи заради споделяне на видео на човек, станал обект на антисемитски тормоз, а YouTube премахна видео на Project Syndicate, посветено на възхода на отричащите Холокоста. Иронично, Twitter изтри една от публикациите на самия Маас, в която той нарича антиимигрантски автор “идиот” – чудесна демонстрация на недостатъците на закона, за които критиците му предупреждаваха.

Никое от тези неща не изглежда да е притеснило златното момче на либерализма Емануел Макрон, който, след като направи репресивното извънредно положение във Франция перманентно, сега е тръгнал да “защитава либералните демокрации”, като даде на властите правомощия да премахват съдържание и да блокират сайтове в интернет по време на избори. Това е личен въпрос за Макрон, който бе обект на редица клеветнически материали и фалшиви новини по време на предизборната кампания. Като се има предвид, че служители на Макрон вече многократно са демонстрирали враждебност към опитите на френската преса да си върши работата, това е зловещо развитие.

Най-скорошното – макар и най-неясно – развитие е заявеното намерение на правителството на Тереза Мей да създаде “специално комуникационно звено, посветено на нaционалната сигурност”, което да се бори с “дезинформацията от държави и други играчи”. Няма почти никакви подробности за новата агенция, но си струва да се отбележи, че съществувалата през Студената война подобна структура се е занимавала с подкопаване на левия индонезийски президент Сукарно, противодействие на Новата левица и противопоставянe на движението за еманципация на чернокожите в Карибите.

Цензура с друго име

Най-тревожните развития обаче се наблюдават в демокрации в други части на света, където защитите на демократичните права и принципи и без това са крехки. В тези страни лидери с авторитарен манталитет са много доволни от възможността да се възползват от западната паника за ‘фалшивите новини”, за да прокарват закони, даващи им повече власт да налагат цензура.

Най-тежкият от тези случаи е Бразилия – страна, управлявана от човек, обвиняван в корупция (два пъти) и възпрепятстване на правосъдието. Най-изявеният ляв опозиционен лидер в Бразилия бе хвърлен в затвора, а известна лява активистка и общински съветник бе убита, като случаят намирисва сериозно на участие на полицията. В този климат бразилската федерална полиция обяви плановете си да “идентифицира и наказва автори на фалшиви новини” с наближаването на президентските избори в страната. Полицията възнамерява да използва за целта закони, въведен по време на военната диктатура, ако не бъде прието ново специално законодателство.

Междувременно малайзийското правителство се отличи с прокарването на истински “закон против фалшивите новини” – и то такъв, който наказва всеки разпространяващ подобни материали, включително чужденци. Предвиденото наказание е затвор до десет години. Законът бе силно критикуван като скрит начин да се попречи на отразяването на корупционен скандал, в който е замесен сегашният министър председател. (Десет сайта, публикували материали за скандала, бяха блокирани от правителството още преди прокарването на закона). Подобно на случая в Германия, законът бе прокаран по бързата процедура през парламента, за да влезе в сила преди предстоящите избори.

Не е изненадващо, че управляващият във Филипините Дутерте също се присъедини към купона. Той подписа законови поправки, увеличаващи наказанията за хора и организации, публикуващи “фалшиви новини, които могат да застрашат обществения ред и да нанесат щети на интересите и имиджа на държавата”. През миналата година в законодателите в страната разглеждаха отделно предложение, което щеше да въведе максимална присъда от 10 години за подобни нарушения. Индийският националистически премиер Нарендра Моди също предложи мерки, които щяха да доведат до отнемане на акредитации за журналисти за създаване или разпространение на фалшиви новини. Това предложение обаче бе бързо оттеглено заради общественото възмущение. Правителствата на Индонезия и Сингапур също разглеждат подобни мерки, за да се справят с напастта на фалшивите новини.

И за какво?

Подобни мерки разбира се ще накърнят основните свободи на пресата и публичната отчетност. Те обаче ще са особено опасни за левицата. Където съществуват подобни мерки, левите издания обичайно са опозиционни и не се вписват в политическите ортодоксии на своите страни. Такива издания обикновено също така са малки, слабо финансирани и им липсва институционалната структура на мейнстрийм медиите. Това ги прави лесна цел за делегитимация – първата стъпка към което е обявяването на журналистически материал за “фалшива новина”, независимо от неговата достоверност.

Вече наблюдаваме това в начина, по който промените в алгоритмите на големите интернет компании, предизвикани от продължаващата паника с “фалшивите новини”, ощетяват най-вече малки, независими и обичайно леви издания. Промените в алгоритмите на Google, целящи да ограничат разпространението на конспиративни теории и дезинформация, доведоха до драстичен спад на интернет трафика към напълно легитимни сайтове като  Alternet, Truthout, Consortium News и World Socialist Web Site.

Същевременно New York Times съобщи, че промените в новинарския поток за потребителите на Facebook – намаляването на видимостта на новинарски страници в отговор на глобалната истерия за “фалшивите новини” – в крайна сметка е ощетил драстично неправителствени медии. Иронично, промените са улеснили разпространението на “фалшиви новини”, защото докато потребителите споделят дезинформация помежду си, опитите на по-авторитетни гласове да я опровергават биват потискани от новия алгоритъм.

И за какво е всичко това? Добре е да се припомни, че при все милионите думи, изписани и изприказвани по темата, все още няма яснота колко ефективни или влиятелни са реално “фалшивите новини” в интернет.

Само малка част от възрастните американци са използвали социалните мрежи като основен източник на информация по време на изборите през 2016 г. Повечето избиратели в САЩ – особено по-възрастните, за които е по-вероятно да са гласували за Тръмп – продължават да разчитат основно на телевизията, за да се информират. Така за тях е много по-вероятно да се повлияят от една по-стара и напълно доморасла порода дезинформация. Всъщност едно скорошно изследване изглежда потвърждава нещо, което е напълно очаквано: че фалшивите новини са отговаряли за малка част от медийната диета на повечето избиратели, а тези, които са ги  консумирали, вече са били твърди поддръжници на един от двамата кандидати.

През последните две години демократите и либералите в САЩ и други западни страни хиперболизират заплахата от “фалшивите новини”. За тях това е начин да си запушат ушите и да не признаят неприятните факти за естеството на кампанията на Демократическата партия през 2016 г. – както и дълбокото национално разложение, което улесни възхода на фигура като Доналд Тръмп.

За съжаление тази хиперболизация имаше непланиран, макар и предвидим ефект – предостави на нелибералните лидери по света готово плашило, с което да оправдават тревожното разрастване на цензурата. Лекът за фалшивите новини бързо се очертава като много по-вреден за демокрацията, отколкото заболяването.

Оставете коментар