Професор Алина Бъргъоану е декан на Колежа по комуникация и връзки с обществеността на Националната школа по политически науки и публична администрация в Румъния. Тя бе назначена през пролетта на 2018 г. като един от 39-те експерти на Групата на високо ниво за фалшивите новини и онлайн дезинформацията на Европейската комисия. Нейната задача бе да даде на Комисията по-дълбоко разбиране как да се справи с феномена на фалшивите новини. Групата издаде доклад, който би могъл да бъде основа на бъдеща регулация в тази област.
Като декан на факултета по комуникация професор Бъргъоану организира много конференции и дебати за дезинформация, пропаганда и фалшиви новини. Интервюирах я по време на уъркшоп за фалшиви новини, който тя и нейните колеги организираха в Колежа по комуникация и връзки с обществеността. Алина Бъргъоану твърди: „Независимо дали ни харесва или не, Западът (или трансатлантическия свят) е територия, в която се разгръщат феномени, водещи до крайни настроения и емоции, до мислене и реторика от типа „ние срещу тях“, до чувството, че ние вече не контролираме нашия собствен живот, до липсата на доверие в каквато и да е власт“.
Госпожо Бъргъоану, Колежът по комуникация и връзки с обществеността организира много полезен уъркшоп за фалшивите новини. Кажете ни повече за тази инициатива.
Всяка година Колежът по комуникация и връзки с обществеността организира американо-румънски уъркшоп. Това е инициатива, която ние успяхме да поддържаме в продължение на над 10 години заедно с нашите колеги от Центъра за международно обучение и изследвания по масова комуникация „Джеймс М. Кокс“. Движещата сила зад инициативата от самото начало бе Тудор Влад, който сега е директор на центъра „Кокс“. Опитваме се да подберем теми, които са актуални и имат значение в полето на комуникацията. Миналата година нашата тема бе здравната комуникация, която е много популярна в САЩ и става все по-важна и за Румъния. Преди две години темата бе трансатлантическото отношение, общественото мнение за ЕС, динамиката между проевропейско и проамериканско обществено мнение. Спомням си, че решението за Брекзита бе взето в първия ден на нашия уъркшоп точно в разгара на ожесточени дискусии. Спомням си как стреснатия професор Лий Бекър (тогава директор на центъра „Кокс“) внезапно взе думата, след като чу новините за Брекзита, и каза пророчески: „САЩ трябва да са готови за избирането на Доналд Тръмп като президент“. Помня, че това бе през юни 2016 г., когато възможността Тръмп да стане американски президент бе все още далечна и подценявана от почти всички.
Темата на тазгодишния уъркшоп е в сърцето на моите професионални интереси и на тези на колегите ми в Колежа по комуникация: фалшиви новини и информационни безредици в дигиталната ера; като по-широк поглед – промените, предизвикани от технологиите и дигиталната революция в информационната екосистема и във всички сектори: икономика, финанси, политика, здравеопазване, забавление, какво ли не. Имахме високопоставени говорители от САЩ: Дейвид Хазински – вътрешен човек за американския медиен пейзаж; Даниел Функе от Института „Пойнтър“ – международен съюз на фактчекъри (между другото Институтът „Пойнтър“ бе споменат от Марк Цукърбърг, докато създателят на Facebook бе изслушван в Конгреса) и Чарлс Дейвис – декан на Колежа по журналистика и масова комуникация в Университета в Джорджия. Горда съм, че успяхме да привлечем също така високопоставени говорители от Румъния: например Драгош Станка – специалист по дигитална комуникация, и Дан Султанеску, който се опитва да изследва антизападната пропаганда в Румъния.
Във Вашата презентация говорихте колко опасни могат да бъдат фалшивите новини – не като феномен сами по себе си, а като етикет, който да се използва, за да се дискредитират онези, с които някой не е съгласен…
В изложението ми по време на уъркшопа подчертах, че „фалшивите новини“ са се превърнали в значимо политическо оръжие (както, впрочем, и т.нар. проверка на факти – „фактчекинга“). Това се превърна в прост, но ефикасен начин да сложиш етикет на своите политически опоненти – дори да ги демонизираш, за да попречиш на публичния дебат по сериозните въпроси. Ако някой не е съгласен с някакво мнение, иронията и хумора могат да му бъдат много полезни (особено в Румъния те винаги са такива). „Ти правиш фалшиви новини, ти разпространяваш фалшиви новини, разкарай се с твоите фалшиви новини“. Това е видът „политически диалог“, който се провежда в рамките на мисленето „ние срещу тях“: „те“ са противоположното дигитално племе , „те винаги грешат“ и „ние сме винаги прави“.
„Ние срещу тях“ е реалност и в Румъния, дори и да не разсъждаваме много по тази тема: предприемачи срещу държавни служители, корпоративни служители срещу социално подпомагани, млади срещу стари, диаспората срещу хората, живеещи в собствената си страна, рафинирани интелектуалци срещу „хората без зъби“. Това е подходяща почва, рай, за дезинформация и за информационен хаос. Светът има факти за почти всичко, докато Румъния има фалшиви новини за почти всичко, според „племето“, на което принадлежим. Принадлежността към един или друг политически лагер е силен филтър за факти и информация. Само тези факти, които затвърждават идентичността ни и чувството ни за принадлежност, са селектирани от морето от факти около нас.
Има много дебати относно руската пропаганда. Мислите ли, че би било добре да имаме и руски специалисти, които говорят за пропаганда? Това би показало, че войната не е между руснаците и американците, а между хората от двете страни, които искат прогрес и демокрация и онези, които искат авторитаризъм и традиция.
По време на уъркшопа и на моите публични изказвания за фалшивите новини и дигиталната дезинформация постоянно подчертавах, че в Румъния както и в други страни, включително в Щатите, ние скачаме веднага на удобното понятие „руска пропаганда“. Според мен, преди да влезем в детайлите около „руската намеса/пропаганда“ (изберете вие термина), трябва да разберем особеностите на манипулацията и комуникацията чрез компютрите. Неотдавна започнах да използвам термина „дезинформация“ много предпазливо, защото той предполага съществуването на „информация“. Само че подобно ясно разграничаване на двете състояние на явлението е близко до пожелателното мислене – някакъв вид носталгия за период, когато информацията е била вероятно обратното на дезинформация. В сегашната информационна система, доминирана от технологиите, от дигитални платформи, алгоритми, изкуствен интелект, биг дейта и търсачки – дискусията за това какво е информацията и какво е дезинформация е нещо много трудно за провеждане. И двете „реалности“ са представлявани от дигитално, алгоритмично съдържание, базирано на данни.
Освен това преди да започнем да говорим за враждебна пропаганда от държавни или недържавни актьори, трябва да помислим за атмосферата, в която се изказват мнения; за темите, пораждащи поляризация; за онези въпроси, имащи най-голям потенциал да провокират големи емоции и да ни разделят в противоположни лагери, дори когато ние сме близки приятели и членове на едно и също семейство.
Накрая, също както фалшивите новини, обикновено класифицираме като „руска пропаганда“ неща, с които не сме съгласни и не искаме да дискутираме в публичната сфера. Например, ако някой ни насочи вниманието към факта, че независимо от големите възможности на европейската интеграция, 10 години след влизането си в ЕС членството все още не е допринесло за преодоляване на разликите в развитието на румънските региони, а дори ги е увеличило, такава гледна точка сигурно ще бъде отхвърлена като „руска пропаганда“, „възприемане на руски разкази“ и т.н. Това не е здравословно за публичния дебат по сериозните и дори драматични въпроси.
Ако отговаря на Вашия въпрос по-директно, мисля, че основният конфликт в началото на 21-ви век е между подкрепата за статуквото (на глобално, европейско и национално/местно ниво) и онези, които го оспорват. Неудовлетворението от статуквото доведе президента Тръмп на власт, а руските операции за оказване на влияние и технологичната информационна екосистема също играят своята роля за това.
Има много дебати за феномена „фалшиви новини“ като ефект от пропадащата капиталистическа система. Мислите ли, че можем да разрешим проблема с фалшивите новини в сегашната икономическа парадигма? Можем ли да направим честността по-печеливша от лъжите?
Опитах се да формулирам три предпоставки, обясняващи сегашния взрив на фалшиви новини или на информационни безредици, ако трябва да съм по-точна. Нито една от тези предпоставки не би създала сама настоящия хаос: проблемът е, че те са се комбинирали в „перфектна буря“:
- технологични условия: вече разгледахме въпроса за съвременната информационна екосистема, доминирана от технология, от дигитални платформи, изкуствен интелект, алгоритми, биг дейта и търсачки;
- социално-икономически условия: дали ни харесва или не, Западът (или трансатлантическия свят) е територия, в която се разгръщат феномени водещи до крайни настроения и емоции, до мислене и реторика от типа „ние срещу тях“, до чувството, че ние вече не контролираме нашия собствен живот, до липсата на доверие в каквато и да е власт;
- геополитически условия: отново независимо дали ни харесва или не, Западът (или трансатлантическия свят) е под обсада от доста време от страна на новодошли от развиващите се страни; глобалния ред се променя, интересите на Запада и на новодошлите се разминават, а вече дори в самия Запад има разминаване между неговите конститутивни елементи.
Относно капитализма човек може да разсъждава върху валидността и навремеността на този вид организация в новите обстоятелства, когато нашият личен и професионален живот се дигитализира и е направляван от алгоритми и платформи. Свободният арбитър изглежда е нещо от миналото, а нашите предпочитания – лични, професионални, политически или търговски, са контролирани, управлявани от алгоритми, търсачки и биг дейта.
Какви са плановете ви за уъркшопа догодина?
Все още не сме се спрели на конкретен въпрос, но най-вероятно той ще е свързан с голямата тема за дигиталната революция и нейното въздействие върху информационната екосистема: мрежовата сфера, развиващите се медии, манипулацията чрез компютрите.
