Повечето хора по света, в това число и в България, изглеждат далеч по-склонни да се възмущават от хората, за които се твърди, че „живеят на социални помощи“ и „източват социалната система“, отколкото от измамите за милиарди долари, свързани с укриване и избягване на данъци.
Да оставим настрана факта, че „живот на социални помощи“ в България е практически невъзможен, а подобни схващания почиват на манипулации и спекулации с размера на помощите и броя на хората, които се възползват от тях.
По света все пак има държави с по-щедри социални системи, за които подобно схващане би могло да бъде оправдано в някаква степен. Но дори да приемем това, нека се запитаме – кое престъпление е по-тежко за бюджета? Няколко милиона за неправомерни социални помощи, получени от хора, които се опитват в най-лошия случай да поддържат адекватен стандарт на живот или милиардите, които най-богатите успяват да укрият в офшорни зони или просто да си спестят чрез счетоводни измами?
Кого съдим и наказваме по-строго, кого сме готови да посочим с пръст и за кого да си затворим очите? По тези въпроси разсъждава новозеландският карикатурист Тоби Морис в този поучителен комикс. Данните и твърденията, използвани в комикса, се отнасят до Нова Зеландия, но изводите и въпросите са общовалидни – включително за българската публика.
ОЩЕ КОМИКСИ ОТ ТОБИ МОРИС:
