„Всеки да се оправя сам! Така е в джунглата, успяват по-силните!“. В днешни дни все по-често чуваме хора, които разсъждават по този начин. Думата „солидарност“ е станала почти мръсна, а от етажерките в книжарниците ни гледат книги, които носят заглавия като „Добродетелта на егоизма“. И се продават добре.
В медиите и общественото говорене пък се продават добре и подобни тези – щом едни могат, значи всички трябва да могат. За твоя неуспех си виновен единствено и само ти. Аз не само не съм длъжен да ти помагам, не само няма нужда да го правя, но точно обратното: всички ние сме конкуренти, всеки ден от живота ни е надпревара. Успяват само най-добрите! Или аз, или ти!
Едва ли има нужда да обясняваме защо подобен мироглед е глупав, вреден, опасен. Проблемът е, че въпреки това той съществува. Какво можем да направим, за да променим това? Новозеландският илюстратор Тоби Морис ни дава една възможна идея: да погледнем към малки ежедневни неща, които ни дават важни уроци.
„Барикада“ вече публикува два комикса на Морис – „Постигнал съм всичко сам“ и „Кулата на неравенството“. С третия комикс, озаглавен „Да вървим заедно“, Морис приключва трилогията, посветена на неравенството и солидарността. Какъв е урокът, който ни дава този комикс? Ето го и него:
