„Аз съм постигнал всичко в живота си сам! Никой не ми е помогнал, още по-малко държавата!“. Подобни твърдения се радват на голямо одобрение. В епохата на индивидуализма думи като „общество“, „взаимопомощ“ или „солидарност“ са мръсни. Всеки успял човек сам е заслужил и извоювал високия си обществен статус. Онези, които не се справят толкова добре, могат да се сърдят единствено на себе си. Най-вероятно са били твърде мързеливи! Щом аз мога, защо той да не може?
Често такива твърдения не почиват на реалните факти и обстоятелства, довели до успеха на един или неуспеха на друг. Живеещият в Оукланд, Нова зеландия карикатурист Тоби Морис ни предлага кратък комикс, озаглавен „На тепсия (израз за предоставяне на дадена възможност или привилегия без да са положени усилия, който на български може да заменен с „даром“ или „наготово“) – кратка история за привилегиите“, който ни кара да се замислим върху факта, че възможностите пред различните хора не са еднакви, върху тях въздействат различни фактори, най-силният от които е социалният статус на семейството им, особено в по-неравни общества.
Това е кратка история за двама души, родени в две различни семейства, което предопределя живота им и тяхното бъдеще. За улеснение (и още нещо) имената са сменени с български.
„Няма такова нещо като „постигнал всичко сам“ човек. Ние сме изградени, благодарение на стотици други хора. Всеки, който по някакъв начин ни е съдействал в живота или дори само ни е казал нещо окуражително, е спомогнал за изграждането ни като личност, както и за нашия успех“, твърди писателят Джордж Матю Адамс. Великият предприемач ще бъде никой на самотен остров, без работници, служители, закони и органи, които да следят за тяхното спазване. Колкото и гениални да са неговите идеи, той не би могъл да ги реализира без изградена инфраструктура, без построените с публични средства пътища, по които да разнася до потенциалните си клиенти своята стока, например. Всяка прилика с действителни лица и нашумели през последните дни български предприемачи е случайна.
