Има ли някой, който още да вярва, че на Доналд Тръмп му пука за Сирия и нейните жители? В есето „Нито точен, нито пропорционален„, публикувано в Atlantic, неоконсервативният политолог Елиът Коен критикува решението на американския президент да стартира въздушни удари срещу режима на Асад на 13 април като „несериозен… боен онанизъм, маскиран като стратегия“. Дори Ан-Мари Слауър, бивш служител на държавния департамент в администрацията на Обама, която твърди, че Тръмп „постъпи правилно, като удари Сирия“, призна, че „това няма да спре войната, нито ще спаси сирийския народ от много други ужаси“.
Реалността е, че Тръмп и неговата кохорта от крайно десни съветници не са особено загрижени за спиране на конфликта или за защитата на цивилните. За сметка на това, те са се прицелили другаде – в Ислямска република Иран.
Ето какво казва по този повод Сара Хъкаби Сандърс, говорителката на Белия Дом. „Едно от нещата, които трябва да постигнем в Сирия е да съдържаме Иран“, каза тя два дни след въздушните удари.
Същата неделя, посланикът на Тръмп в Обединените Нации Ники Хейли заяви пред CBS, че администрацията иска „да се увери, че влиянието на Иран няма да се разпростре в района. Те продължават да създават проблеми из целия регион, а ние искаме да се уверим, че ще има сдържане“.
Но анти-иранската реторика не е новост. Едва на втората седмица от старта на президентския мандат на Тръмп, през февруари 2017 г., тогавашният съветник по националната сигурност генерал Майкъл Флин се появи в залата за пресконференции на Белия Дом, за да заяви, че „официално предупреждаваме Иран за дестабилизиращото му поведение в Близкия Изток“.
Доста по-рано, през 2012 година, Джон Болтън, новият съветник по въпросите на националната сигурност на Тръмп, изложи ясно връзката между политиката на САЩ в Сирия и Иран.
„Сирия все повече се превръща в ирански сателит под нарастващото регионално влияние на Техеран. Съответно, смяната на режима в Сирия е prima facie в интерес на Америка“, пише Болтън.
Две години след това, през 2014 г., анти-мюсюлманският идеолог Майк Помпео, който бе избран от Тръмп преди малко повече от месец за държавен секретар на САЩ, призова за „нанасянето на 2000 удара, които да унищожат ядрените способности на Иран“, заявявайки в последствие, че „Иран иска да унищожи Америка“.
Истината е, че най-високопоставените членове на сегашната администрация са обсебени от Иран – може би с изключение на секретаря по отбраната на САЩ Джеймс Матис, който за една година еволюира от анти-иранския „ястреб“ до „гълъб“ против ескалацията. Не Сирия, не Русия, дори не и Северна Корея – хората около Тръмп са обсебени от Иран. Те се стремят към конфронтация с Техеран и изглежда имат стратегия от две стъпки за това.
Първата стъпка е Сирия, която според думите на Трита Парси, президент на Националния иранско-американски съвет, е „Претекст, пътека към постигането на целта им – война с Иран, като пътят до голяма степен е без значение. Важна е единствено крайната цел“.
„Да се смята, че убийството на иранци в Сирия от Съединените щати или от Израел, може да не доведе до ирански отговор противоречи на логиката“, казва Парси.
„Ястребите в администрацията на Тръмп се надяват на такъв отговор, който ще им позволи да ескалират още повече войната. Дори ако иранците реагират, като насочат милицците под тяхно влияние в Ирак срещу обекти на американците, това отново би дало на Тръмп и компания необходимия им претекст за нападение над Иран“, продължава Пърси. (Ден след въздушните удари в Сирия „персоналът на Съединените щати в Ербил … в Северен Ирак се готвеше за потенциална иранска атака срещу техните сили там“, съобщава Ню Йорк Таймс.)
Втората стъпка е иранската ядрена сделка. Тръмп предупреди, че той може да рестартира санкциите срещу страната още следващия месец, което на практика би извадило САЩ от споразумението. Президентът заяви пред репортери, че е избрал Помпео да смени Рекс Тилърсън като държавен секретар, за да заеме по-агресивна позиция срещу това, което той неколкократно е наричал „най-лошата сделка“. (През 2016 г. Помпео съобщи, че очаква „краят тази катастрофална сделка с държавата, която е най-големият спонсор на тероризма в света“.)
„Аз съм много загрижен, че президентът ще се оттегли от сделката, въпреки факта, че споразумението работи, иранците го спазват и то постига желаният ефект по предотвратяването на допълнителния напредък към ядрени оръжия“, казва Томас Кънтримен, помощник-секретар по международната сигурност и неразпространението на ядрено оръжие в администрацията на Обама.
Кънтримен смята, че една класическа война между Иран и Америка е малко вероятно, но признава, че не може да изключи възможността „Тръмп да иска да провокира Иран“, надявайки се, че иранците ще реагират по начин, „оправдаващ военните действия срещу тях“.
И все пак Парси е убеден, че на дневен ред стои нова война. Той предупреждава, че „ликвидирането на ядрената сделка от страна на Тръмп и възобновяването на чувствителни части от програмата или намаляването на инспекциите на Международната агенция за атомна енергия от страна на Иран, ще предостави на ястребите друг претекст за война“. Без ядрената сделка на Обама „възможностите за ескалация ще се увеличат десет пъти“, казва Парси.
Тръмп и екипът му не вървят слепешката към война с Иран, а спринтират към нея с широко отворени очи – въпреки факта, че една война с Ислямската република би направило войните в Ирак и Афганистан да изглеждат като разходка в парка, мнение споделяно и от Али Ваез, ирански експерт в Международната кризисна група във Вашингтон.
