Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, по-известно като СЕТА, може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство от присъстващите в зала в даден момент депутати. Това реши Конституционния съд по повод въпросите, изпратени от президента Румен Радев в началото на неговия мандат. Решението е публикувано днес на страницата на съда.
Един от въпросите на държавния глава беше дали договор от подобно естество не попада в разпоредби на Конституцията, които изискват приемането му да се случи само с квалифицирано мнозинство от 2/3-ти от народните представители, тъй като прехвърля суверенитет към друга институция.
Осем съдии обаче са гласували, че тази разпоредба на основния закон не важи за подобни „смесените търговски споразумения“, като каквото определят CETA. Това означава, че на практика споразумението между ЕС и Канада, прието въпреки многомилионните протести в цяла Европа, може да бъде прието при определени обстоятелства с едва 61 гласа.
Ако в началото на парламентарния ден кворумът е минимален – както често се случва – от 121 депутати, това означава, че за приемането на всяко едно решение, което не изисква специално мнозинство, са необходими 50% плюс един глас или 61 гласа. За целта е необходимо да бъдат събрани толкова гласа „за“, а тези „против“ и „въздържал се“ да не бъдат повече.
Много често поради наличие на малък брой депутати в залата, ключови закони се приемат буквално с няколко десетки гласа, а сега този вариант е възможен и за споразумение, което ще засегне пряко и в огромна степен обществено-икономически отношения в България.
Дори опозицията да присъства активно в зала и да не допусне приемане с малко мнозинство, приемането на CETA след това решение на съда изглежда предрешено. Ако КС беше се произнесъл, че ратификацията изисква квалифицирано мнозинството, това означаваше, че тя няма как да се случи без гласовете на БСП – единствената формация, която поне засега декларираше, че е срещу договора. При това развитие на казуса управляващата коалиция в 44-тото Народно събрание може да ратифицира договора и сама.
Конституционният съд отговаря на общо три от четирите въпроса на президента Румен Радев. Πъpвият въпpoc нa пpeзидeнта беше „Пpи ĸaĸви ycлoвия cмeceнитe cпopaзyмeния, cĸлючeни cъвмecтнo oт EC и дъpжaвитe члeнĸи c тpeтa дъpжaвa, cтaвaт чacт oт вътpeшнoтo пpaвo нa Peпyблиĸa Бългapия и пpидoбивaт пpeдимcтвo пpeд вътpeшнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo, ĸoeтo им пpoтивopeчи?“
„Paзпopeдбитe oт cмeceнитe cпopaзyмeния, cĸлючeни cъвмecтнo oт Eвpoпeйcĸия cъюз и дъpжaвитe члeнĸи c тpeтa cтpaнa, ĸaĸвoтo e BИTC, в чacттa им, ĸoятo ce oтнacя дo пpaвoмoщия нa Eвpoпeйcĸия cъюз, oт мoмeнтa нa влизaнeтo им в cилa, cтaвaт чacт oт пpaвoтo нa Cъюзa и нa тoвa ocнoвaниe пpидoбивaт пpeдимcтвo пpeд нopмитe нa вътpeшнoтo пpaвo, ĸoитo им пpoтивopeчaт. Paзпopeдбитe oт тaĸивa cпopaзyмeния, ĸoитo пoпaдaт в ĸoмпeтeнтнocт нa Peпyблиĸa Бългapия, пpидoбивaт пpeдимcтвo пpeд нopмитe нa вътpeшнoтo пpaвo, ĸoитo им пpoтивopeчaт, пpи ycлoвиятa нa чл. 5, aл. 4 oт Koнcтитyциятa“, отговарят от КС.
Дaли вpeмeннoтo пpилaгaнe нa cмeceни cпopaзyмeния ĸaтo CETA, зaвиcи oт изпълнeниeтo нa ycлoвиятa пo чл. 5, aл. 4 oт Koнcтитyциятa т.e. oт paтифиĸaциятa им, попита още президентът, но от съда посочват, че не зависи, тоест предварителното влизане в сила на CETA според КС е легитимно.
Питането до Конституциония съд относно CETA беше едно от предизборните обещания на президента Румен Радев, но отговорът на съда е до голяма степен очакван. Сега остава втората възможност, за която Радев вече е споменавал – свикване на национален референдум. По време на своята кампания Радев заяви пред в-к „Дума“, че „трябва да има референдум за СЕТА“. Искането за свикване на национално допитване е сред конституционните правомощия на държавния глава.
About The Author
