В категории:Рикошет

Още малко адреналин за военно-промишления комплекс. А вие какво си мислехте?

Фойерверкът на Вашингтон, Лондон и Париж по Дамаск и Хомс бе зрелищен, но само театрален. Франция била предупредила Русия по кои обекти ще се удари и че те няма да са руски. Оттам научили и сирийците. И щетите са символични. Колкото да се отбие номерът пропагандно и да се изпълни истинската цел – повече военни поръчки за единствената индустрия, която още държи САЩ пред Китай

Срещу американските ракети в нощното небе над Дамаск веднага бяха пуснати прехващачи на сирийската ПВО. Снимка: El Pais
Срещу американските ракети в нощното небе над Дамаск веднага бяха пуснати прехващачи на сирийската ПВО. Снимка: El Pais

Е, размина се. Ясно е вече, че нова пряка световна война засега няма да има. Можете да си отдъхнете, ако сте се вързали на ескалацията около Сирия от последната седмица. Очевидно, всичко е било, за да се осигури още малко адреналин на военнопромишления комплекс – единствената индустрия, която продължава да държи САЩ пред Китай.

А вие какво си мислехте? Сериозно ли вярвахте, че Вашингтон и Москва ще се замлатят с ядрените томахавки? Ако не ви е хващал сън от подобна перспектива, можехте да се успокоите, още когато в четвъртък шефът на Пентагона Джим Матис в прав текст каза, че американците изобщо не искат пряк конфликт с Русия и Иран заради планирания ракетен удар по Сирия.

И ето, днес най-после набъбналото напрежение бе изпразнено по възможно най-зрелищния, но и най-безобиден начин. Доналд Тръмп най-накрая изстреля ракетите, с които толкова се заканваше на Сирия. Много са, ефектни са, какви само кадри са се получили в нощното небе над Дамаск и Хомс! Иначе за реални щети на поразените сирийски обекти засега почти не се чува. Но пък се чу, че войнствена, но явно и двойнствена Франция била предупредила Русия по кои обекти ще се удря и че те няма да са руски. Оттам научили и сирийците – и набързо евакуирали важното си оборудване и персонала от нарочените цели.

Резолюцията сложи персонално Тръмп, който пусна в любимия си Туитър следния видеокоментар веднага след нощните удари: „Не си правим илюзии, няма да можем да прочистим света от злото, нито да действаме на всички места, където има тирания. Няма достатъчно американска кръв, за да се извоюва мир в Близкия изток. Можем да бъдем партньори и приятели, но съдбата на региона е в ръцете на собствените му хора”.

И за какво ги „ручахме жабетата”, както се казва в старата българска поговорка?

Ами за да може военната истерия от последните дни да нахрани достатъчно отбранителния сектор в  промишлеността на САЩ и европейските им съюзници с бързо скокнали поръчки, та да се кротне той и да остави Тръмп да си изпълни онова, което американският президент обяви още на 3 април. А именно – че САЩ не искат повече да се занимават със сирийската каша и че ще изтеглят своите 2000 войници, все още забъркани в нея. Тогава, на 3 април, Тръмп беше повече от ясен: „Нищо не спечелихме от това. Не получаваме друго, освен смърт и разрушение. Ужасно е”.

4 дни по-късно – на 7 април, се завъртя клипът, представян като кадри от химическа атака в предградието на Дамаск Дума. Кадри, за които още няма категорично и независимо становище дали са истински или постановъчни. Впрочем, военният удар на САЩ и съюзниците им нощес дойде буквално броени часове след пристигането в Дамаск на експертна мисия от ОЗХО (Организацията за забрана на химическите оръжия), която трябва да установи какво точно се е случило в Дума.

Но да не мислите, че ще прочетете нещо повече за този експертен екип оттук-нататък в големите световни медии? Ракетите вече бяха изстреляни, възмездието (незнайно за какво) вече е въздадено, гответе се за следващото действие на представлението. Засега сме в антракт – пийнете нещо освежаващо в бюфета. И не забравяйте, че живеем в цивилизацията на спектакъла.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар