Знам, че сега има много хора, които са чули последните думи на Ванга и това вече се е превърнало в нещо като бизнес. Допускам, че част от тези хора са обикновени измамници. В крайна сметка, кой не познава поне един човек, който от недоимък и отчаяние, да не е обмислял да седне и той да пише за Ванга? Едно занимание, по странен начин едновременно лишено от въображение и гарантиращо сигурен доход, подобно на всеки нов епизод от “Междузвездни войни”. Аз самия ги очаквам с нетърпение.
Но съм сигурен, че част от разказите са истински, и човек може само да се изпълни със съжаление за болната възрастна жена, която е трябвало да води толкова много последни разговори с всички тези безспорни лунатици и с едно дете. Това дете бях аз. Не мислех да разказвам за това, защото не търся слава или облаги, та ми стига само да ме покажат в националната телевизия, каквато изглежда е практиката с всички, които са чули последните думи на Ванга.
И защо не? Къде, ако не в обществената телевизия да се говорят нещата, които наистина вълнуват българското общество? А и доверието във Ванга е по-високо от това във всеки политик. С изключение на Тодор Живков, разбира се, но, ако питате мен, той не бива да се брои. Хората казват, че му имат доверие само от предпазливост, както когато някоя нова партия или коалиция, която се заема най-накрая да пребори призрака на Държавна сигурност, слага на висш пост поне един бивш агент – ей така за всеки случай, ако се окаже, че конспирациите са верни. Всеки може да се сети за такива случаи, когато си е измислил нещо, но после не е съвсем сигурен дали не се е случило наистина – и обратното.
Такъв беше и моят случай със срещата ми с Ванга, в която дълго се съмнявах, докато не си припомних последните ѝ думи, на които тогава не обърнах никакво внимание. Едва напоследък се убедих, че те са били зловещо пророчество, което е на път да се сбъдне всеки момент. И макар да бях заклет скептик, вече вярвам на всякакви ясновидци, екстрасенси, врачки, знахари, баячки, гадатели, чакръчии, астролози, нумеролози, уфолози и хомеопати, и се отнасям с предпазливост към разните учени с техните досадни проверки на всичко, нескончаеми експерименти и закони на природата, които потискат човешкия дух. Те ще ми казват, че е глупаво да се лекувам с вода и да вярвам на предсказанията на полуграмотни старци от разни села, но нека обяснят онова, което се случи през август, 1996 г.
Наистина, тогава съм бил много малък, а лекарите в болницата твърдят, че Ванга не можела да говори, но аз си спомням думите ѝ много ясно. Трябва да призная, че според родителите ми по онова време не съм стъпвал в болница, което се потвърждава и от медицинския ми картон, но предполагам, че те са нагласили нещата, така че да не се притеснявам.
Но дълго време все пак се съмнявах. Отначало не беше така, защото тогава Ванга ми наговори куп неща за мен и семейството ми, които ме смаяха. Но аз бях едва 9-годишен и когато поотраснах, две-три години по-късно, взех сериозно да се разколебавам. Нещата, които ми бе казала бяха доста общи и сякаш аз сам, във въображението си, бях украсил с подробностите разказа. После се присетих, че дори не всички неща бяха верни, но бях толкова ентусиазиран, че се фокусирах върху верните, игнорирайки останалото. Те пък от своя страна трябва да бяха верни за 80% от населението.
Накратко, откривах силата на социологията. Дълго време живях с убеждението, че всичко свръхестествено може лесно да се обясни с глупостта на хората, докато не се досетих за последната част от разговора ми с Ванга, на която не обърнах внимание тогава.
– Кой ще е президент на Америка след 20 години? – реших да я попитам, защото в болничната стая имаше телевизор и малко по-рано по “Канал 1”, както обикновено, даваха филм за гадател, който предсказваше, че ще дойде президент на САЩ, който ще е богат и безсрамен човек, мразещ всички.
– Ке биде богат човек кой не знае срам и мрази сите – каза баба Ванга, след като се напрегна, сякаш от усилието да погледне толкова напред в бъдещето, а може и да е било от болестта. Ясно значи как работеше ясновидството – казваш нещо достатъчно общо и достатъчно вероятно да се случи на човек, който е склонен да вярва, и го оставяш сам да създаде пророчество.
Тогава се усъмних за първи път, затова реших да я разпитам за подробности:
– И какво ще стане после?
В този момент Ванга каза последните си думи (е, не бяха точно думи), а аз дори не разбрах, че е отговорила на въпроса ми. Едва сега ми става ясно какво е имала предвид, когато дълбоко от гърлото ѝ се отдели мъчителен стон, а тялото ѝ потръпна кратко, но енергично, сякаш току що бе достигнато от избухнала на 30-тина километра две минути по-рано 20-мегатонна водородна бомба. Тогава бях малък и наивен, та си помислих, че горката жена просто се е споминала. Въобще не забелязах признаците на термоядрена експлозия, но сега съм сигурен, че бяха точно това.
Така и не разпознах пророчество ѝ, а още по-малко лекарите, които веднага влязоха в стаята. Те бяха лишени от всякакъв усет за свръхестественото и през ум не им мина, че са свидетели на историческо пророчество, за което светът трябва да узнае час по-скоро. Сега навярно и те се разкайват, че не са отишли право в националната телевизия, но вече е късно.
Ако и вие разполагате с някакви последни думи на Ванга, не се колебайте да ги изпратите на contact@baricada.org, за рубриката „Плюс-минус“.
