
Преди петдесет години в Мемфис бе убит Мартин Лутър Кинг Младши. По какъв начин трябва да го помним днес?
Популярните трактовки го обрисуват основно чрез неговата реч „Имам една мечта“, изнесена пред мемориала “Линкълн” през 1963 г. В нея Кинг призовава Америка да изпълни със съдържание своите исторически идеали за равноправие, така че всеки човек да бъде определян от качествата на личността си, а не от цвета на кожата.
Двадесет и три години по-късно Конгресът обявява рождения ден на Кинг за национален празник – първия нов такъв след въвеждането на Деня в памет на загиналите във войните през 1947 г. Оттогава в училища и граждански събрания Кинг често бива почитан като “икона” на неразличаващата цветове демокрация.
Този начин да се помни Кинг е привлекателен за политически разнообразна аудитория, включително за представители на сфери като образование, рекламна индустрия, медии и политика. Посветеният на Кинг празник помага на хората в САЩ да си представят възможно най-добрата държава, която биха могли да имат, и да са горди, че са американци. Въпреки това повечето хора не разбират Кинг и неговия исторически контекст.
“Един от основните недостатъци на начина, по който си спомняме Кинг, е типизирането му само като борец за граждански права”, коментира активистът и пастор Джеймс Лоусън. “Не го типизираме като пастор, пророк, теолог, учител, проповедник… което позволява на конвенционалните умове в цялата срана да го възприемат като стереотипен образ и да го изключват от цялостният анализ на обществото ни”, добавя той.
Самият Кинг обаче е предлагал точно такъв анализ. Хората го познават като борец за граждански права, но той също така през целия си живот води битка за икономическа справедливост и овластяване на бедните и хората от работническата класа от всички раси.
Кинг отрано описва себе си като “отдаден застъпник на социалното евангелие”, порицаващ капиталистическата система, която поставя печалбите и правата на собственост преди основните човешки права. Отвъд мечтата му за граждански и избирателни права той иска и всеки човек да има адекватен достъп до храна, образование, жилище, прилична работа и доходи.
В крайна сметка неговият революционен поход търси път към общество без насилие, расизъм, бедност и война.
“Няма някаква присъща разлика между работниците. Цветът на кожата и етноса не трябва да разделят тези, които изкарват прехраната си с труд”, заявява Кинг през 1963 г. в реч пред Американската федерация на труда и Конкреса на индустриалните организации (AFL-CIO) – един от най-важните синдикати в САЩ. “Икономическата справедливост изисква страна, в която няма от едни хора да бъдат вземани насъщни неща, за да се осигурява лукс за малцина”, и в която “няма да държим само за себе си всички наши дарби и ресурси, а ще ги използваме като инструменти в услуга на цялото човечество”, заявява още той.
През същата година Кинг призовава президентът Джон Кенеди да почете освобождаването на афро-американците от робството, случило се сто години по-рано. Кинг също така заявява, че е време за нов дневен ред за свободата.
Този дневен ред не се свежда само до гражданските права. Демонстрацията на 28 август 1963 г., която кулминира с прочутата реч на Кинг, е организирана като “Марш за работни места и свобода”. Тя е резултат от многогодишна организационна дейност на чернокожите работници и техните синдикати. В своята реч Кинг заявява, че държавата е дала на бившите роби “невалиден чек” – обещание за свобода, което не се е материализирало. Поколения по-късно неговата мечта не е само за равни права, но и за съществена промяна в икономическите и социални условия за хората.
През следващите две години САЩ приемат законите за гражданските и избирателни права, което по думите на Кинг представлява приключване на “първата фаза” на движението за свобода. Той настоява за “втора фаза” – борба за “икономическо равенство”, така че всеки да може да има добре платена работа или базово ниво на доход, заедно с прилично здравеопазване, образование и жилище.
През октомври 1966 г. синдикатите разпространяват 100 хил. екземпляра от брошура, озаглавена “Бюджет за свободата на всички американци”, чийто предговор е написан от Кинг. С нея се предлага втори “Нов курс”, който да насърчава ръста на работните места с нормално заплащане чрез публични разходи за социални услуги.
В месеците, преди да отпътува за Мемфис през 1968 г., за да участва в стачка на работниците по сметосъбирането – и където е убит – Кинг обикаля страната и насърчава създаването на мултирасова коалиция, която да оказва натиск върху Конгреса да пренасочи пари от Виетнамската война към нуждите на хората.
Кинг нарича това Кампанията на бедняците. Тази кампания настоява за “закон за икономическите права на всички американци”, който да включва пет стълба: смислени работни места със заплати, покриващи жизнения минимум; сигурни и адекватни приходи; достъп до земя; достъп до капитал, особено за бедните и малцинствата, както и възможност за обикновените хора да играят “наистина значима роля в управлението”. По думите на Кинг това е “последен отчаян опит” Америка да бъде спасена от взаимосвързаните злини на расизма, бедността и войната.
Историците постоянно търсят и променят знанието ни за миналото, често на основата на предизвикателствата, пред които са изправени в собственото си време. Макар осведомеността на обществото често да е фокусирана върху “първата фаза” от движението на Кинг за граждански и избирателни права, вече има предостатъчно изследвания, които виждат “радикалния” Кинг като “неудобен герой”, повел движението отвъд гражданските права – към искане за по-фундаметални икономически и социални промени.
В нашето съвремие, в което “всичко достойно и справедливо в американския живот е под заплаха”, както е описвал Кинг и своето време, вероятно е добре да си спомним, че борбата за икономическа справедливост е била част от неговата мечта за една Америка, която да е по-добра за всички.
Припомнянето на мащабно замислената, но недовършена борба на Кинг за икономическа справедливост, може да ни помогне да разберем по-добре значението на неговия завет днес. Ще ни помогне да осъзнаем, че моралният дискурс на Кинг за пропастта между “имащите и нямащите” е резултат от ролята му както в движението за граждански права, така и в работничското движение.
Освен да си спомняме красноречивия оратор с костюм и вратовръзка, говорещ пред паметника на Линкълн през 1963 г., трябва да си спомняме Кинг и като човек, който понякога се е обличал със сини дънки, марширувал е по улиците и е седял в затворнически килии. Или като за страстния човек, който е вдъхновявал работниците по време на синдикални събрания и стачки.
Трябва да го помним като противник на насилието, който често се е оказвал заобиколен от агресивна полиция и крещящи тълпи, и понякога физически е бил нападан от бели расисти.
Днес той може да е почитан на държавно ниво, но трябва да помним кръстоносния поход, който десните са водели срещу него, докато той се е опитвал да намери справедливи алтернативи на американския експлоататорски расов капитализъм.
Има значение как точно помним Кинг. Това ще ни помогне да видим къде сме били в миналото и да разберем недовършената борба на Кинг от гледна точна на настоящето.