Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на граждани констатира, че исканията на инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ кореспондират с някои становища на европейски органи, чиито цели са да дадат по-големи възможности на държавите членки да прилагат различни ставки на ДДС съобразно националните си приоритети. Комисията приветства гражданската активност по теми, които засягат всички български граждани и подкрепя инициирането на широк парламентарен, политически и обществен дебат за цялостната данъчната система в България.
Това становище прие официално с гласовете на всички присъстващи депутати комисията на днешното си заседание, на което беше представена и обсъдена гражданската инициатива, завършила с внасянето в парламента на над 30 000 подписа в подкрепа на две данъчни мерки – въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до размера на текущата минимална работна заплата и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за стоки от първа необходимост.
Мнозинството в комисията, формирано от депутатите на ГЕРБ, не прие в официалното становище на комисията да бъде записан и текст, че комисията „препоръчва на Министерство на финансите при съставянето на проекта за закон за държавния бюджет през 2019-та година да предвиди мерки не само за увеличаване на доходите, но и за намаляване на подоходното неравенство и за облекчаване на облагането на средните и ниски доходи от труд“. От заседанието отсъстваха представители на „Обединени патриоти“, а от партия „Воля“ не разполагат с такави. Гласовете на ГЕРБ бяха с един повече от тези на БСП. Единственият представител на ДПС в комисията се въздържа на гласуването на третата точка, която не събра достатъчна подкрепа.
Гражданската инициатива беше представена пред депутатите от председателя на инициативния комитет Калин Първанов. „Подехме тази инициатива водени от желанието нашето общество да е здраво и успешно и разтревожени от данните, че неравенството в нашето общество застрашително расте“, заяви той и обясни, че средно в Европейския съюз разликата в доходите на най-богатите 10% от хората и най-бедните 10% е 8,5 пъти, а в сходни на нашата страни като Чехия, Словакия и Словения е около 6 пъти, докато в България е 13 пъти.
„Имаме най-високите нива на неравенство в целия Европейски съюз“, посочи Първанов, а всички присъстващи народни представители получиха две карти, на които бяха изобразени нивата на неравенство в отделните страни-членки, данъчното облагане върху минималните доходи и ДДС ставките. Българското общество е силно разслоено, движи се на различни скорости и това не му позволява да бъде здраво, успешно и сплотено, посочи още Първанов и добави, че в такова общество много трудно могат да функционират качествено общи системи като тези на здравеопазването, образованието и други.
С фискални мерки може да се спомогне за намаляване на неравенството и това не е само мнение на организациите, стоящи зад инициативата, а на редица международни институции – на Европейската комисия, на Международния валутен фонд и дори на срещи на Г-20, които посочват, че данъчната политика трябва да съдейства за намаляване на неравенствата в обществата, каза Първанов и представи двете конкретни искания на инициативата.
„Данъчната система в България драстично се отклонява от всякакви европейски примери. Ние сме единствената страна, в която няма необлагаем минимум и една от едва двете държави в ЕС, в които няма намалени ставки за стоки от първа необходимост“, посочи той и припомни, че малко след внасянето на събраните под двете искания подписи в Народното събрание, на 18 януари тази година Европейската комисия публикува официален документ, в който насърчава за повече гъвкавост на ставките на ДДС в страните-членки.
В документа се посочва, че данъчната политика е основният инструмент за провеждане на политика изобщо и за постигане на национални цели и приоритети. Европейската комисия счита, че с по-ниски ставки на ДДС за някои стоки и услуги ще се насърчи малкия и среден бизнес, цитира Първанов. Той добави, че в раздел „Данъчна политика“ на сайта на Министерството на финансите като приоритет на правителството е посочено „изготвянето на цялостен анализ на данъчната политика на България и провеждането на обществен дебат по цялостна данъчна политика на страната“, като тази инициатива спомага именно за този дебат.
Хората с ниски и средни доходи са ощетени от данъчната реформа от 2008 година, като за втората група данъчната тежест се е увеличила с 4,6 пъти, каза по време на заседанието Ваня Григорова – представител на „Солидарна България“ и КТ „Подкрепа“ – две от организациите, които стоят зад инициативата. „Единствените, които са спечелили от данъчната реформа, са хората с високи доходи, като под високи доходи се има предвид такива, които са 20 пъти размера на минималната работна заплата“, каза Григорова и обобщи, че данъчната тежест е прехвърлена върху нискодоходните и бедни слоеве на българското население.
„Намаленото ДДС за стоки от първа необходимост е искане не само на гражданите, но и на малкия и средния бизнес“, каза Григорова и припомни, че през 2016-та година КТ „Подкрепа“ е подписала споразумение с националния браншови съюз на хлебопроизводителите, с което заедно са се обединили, че намаляването на ДДС ще бъда от полза и за малкия и среден бизнес.
„Множество международни форуми и организации повдигат темата за неравенството като основен проблем на обществата в света изобщо. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в един от своите доклади казва: „Достигнахме повратна точка. Неравенството вече не може да се неглижира. Трябва да започнем дебата как се разпределят ползите от растежа“. Международният валутен фонд пък казва, че „прекалените равнища на неравенство могат да разрушат социалното сближаване, да доведат до политическа поляризация и в крайна сметка до по-нисък икономически растеж“. В същия документ експертите на МВФ препоръчват да се увеличи прогресивността на данъчната система – ние не искаме прогресивност, а поне необлагаем минимум“, завърши Ваня Григорова.
От името на ГЕРБ по време на заседанието се изказа председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, която е член и на комисията за взаимодействие с гражданските организации. Тя се съгласи, че „неравенството в нашата страна съществува и за съжаление през годините на прехода това неравенство не се преодолява“. „Дали се задълбочава или не, е различна гледна точка, но е факт, че съществува и не се преодолява“, коментира Стоянова.
По думите ѝ е факт, че това неравенство трябва да се пребори и да се намерят механизми, с които хората с ниски доходи да бъдат подпомагани от държавата и насърчавани от нея да повишат своята квалификация и възможности за високо платен труд, излизане от безработицата и включване на пазара на труда. „Спорно е дали данъчната политика е основната политика, която трябва да се бори с това неравенство. Данъчната политика трябва да бъде неутрална политика спрямо всички, работещи на този пазар, които получават на него възнаграждения, съобразно своя принос, производителност, квалификация и ниво на труд“, посочи Менда Стоянова.
Според нея „всяка една непремерена данъчна политика, която би обезсърчила по-активните, можещите, знаещите и инициативните“, трябва да се премисля внимателно и да се внимава „дали няма да има лош ефект за икономиката“. Стоянова настоя, че данъчната политика в България не може и не бива да се разглежда „данък по данък“, а комплексно. „Давате много примери за необлагаемия минимум и ДДС, но няма примери за нивата на осигуряване, облагането с корпоративен или имуществен данък. Това е комплекс, който включва всички данъци – те осигуряват приходите в бюджета, които всички ние считаме, че не са достатъчно, за да се изпълнят други важни роли на държавата“.
„Неравенството трябва да се преодолява чрез фокусирана политика на подпомогане на онези, които не могат да се справят на пазара на труда, а не въобще чрез премахване на неутралността на данъчното облагане“, обобщи позицията си Стоянова. Тя се съгласи, че данъчната политика е ключов инструмент за постигане на цели и приоритети, но въпроса е, че „преди да преодолеем неравенството трябва да имаме достатъчно добре развита икономика, достатъчно добре развит бизнес и не просто бизнес, а такъв с висока добавена стойност, който може да осигури високи заплати“.
Относно искането за намалени ставки на ДДС Стоянова се аргументира, че „има много примери от други държави“, че при въвеждането на намалени ставки за някои стоки, ефектът за цените на стоки е временен, а след това те отново се покачват за крайния потребител.
В отговор на този аргумент лидерът на АБВ Константин Проданов, който също присъства на заседанието, тъй като партията му е част от организациите зад инициативата отговори, че ако цените не се намалят, това би означавало, че на съответния пазар има картел. „Достатъчно е един търговец да си намали цените и всички потребители ще отидат при него, а тогава и другите ще го направят. Освен ако не допускаме, че имаме абсолютно неконкурентна среда, този аргумент не е валиден“, каза той и добави, че за периода от въвеждането на плосък данък без необлагаем минимум неравенството се е увеличило – от 2008 до 2016 година съотношението между най-бедните и най-богатите 20% се покачило от 5,5 на 7,7 пъти и причинно-следствената връзка е безспорна.
В подкрепата на двете искания и на тяхната философия като цяло се обявиха председателят на комисията Антон Кутев от БСП и депутатът Надя Клисурска. Те припомниха, че част от исканията на инициативата са били заложени в техните предложенията за Бюджета 2018.
Преди гласуването Менда Стоянова обясни, че е против третата точка, защото управляващата коалиция има подписано коалиционно споразумение и в него е заложено данъчната система да не се променя. От името на инициативата нейният координатор Мирена Филипова припомни, че всички отделни партии от „Обединени патриоти“ са предлагали многократно през годините както необлагаем минимум, така и намалени ставки на ДДС.
Комисията за взаимодействие с гражданските организации е първата комисия, която разглежда инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“. Тя е разпределена и към Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика, които все още се очаква да разгледат исканията на над 30 000 български граждани и да се произнесат.
About The Author
