В долните редове ще ви разкажем една кратка и тривиална история. От нея ще разберете как 650 бедни отрудени семейства – живеещи в един от най-изостаналите региони на България – са жертва на класическа измамна схема. Автор на шашмата е държавата. Цената – стотици хиляди левове.
Става дума за производители на тютюн от Североизточна България – от общините Дулово, Главница, Каолиново и т.н. До към 2011 г. стоката им се изкупува от „Исперих БТ“ АД, част от холдинга „Булгартабак“.
Не винаги се изкупува обаче.
„Исперих БТ“ всъщност има финансови проблеми, поради което не успява да се разплаща, трупа дългове и в крайна сметка през 2014 г. дружеството е обявено във фалит. Натрупало е общо към 1.8 млн. лв. задължения, част от които са към производителите, за които става дума в този текст. През 2011 г. ощетените хора сформират инициативен комитет и започват да търсят компенсации. Сигурни са, че имат право на тях, тъй като дълги години тогава и преди е функционирал специален фонд, наречен „Тютюн“ – 2% от стойността на продажбите е отивала в него, а на производителите е обяснявано, че вноските формират перо, от което ще се покриват компенсации при кризи. Чиновници от агенции и министерства обясняват, че „криза“ означава да не ти платят договорения тютюн.
Сред потърпевшите има и юридически лица – три кооперации. Само спрямо тях задълженията възлизат на 803 000 лв. Хората се обръщат към политици и съсловни организации с надежда за плащане на обезщетения, но освен фалит на „Исперих БТ“, се случва и още нещо – фонд „Тютюн“ е закрит. Държавата решава да стартира ,,либерализация на сектора“. Всъщност в многогодишната си дейност фондът се е занимавал с премиране на производителите – субсидии. Те са изплащани. Успоредно с това е било винаги обяснявано, че 2-та процента отиват в нещо като гаранционен фонд, който е част от самия фонд ,,Тютюн“.
При закриването на ,,Тютюн“ плащането на компенсации ,,по подразбиране“ става проблемно. 650-те семейства и трите кооперации обаче не искат да се примирят. Дълго време си търсят парите, харчат нови средства за адвокати, посредници…
Студената вода най-официално и окончателно им е поднесена
от сегашния министър на земеделието Румен Порожанов. ,,Тези 2% бяха приходи във фонд ,,Тютюн“. Никога не е създаван гаранционен фонд, който да е с някаква структура, с някакви функции“, заявява Порожанов в Народното събрание по време на парламентарен контрол в началото на тази година. Добавя, че няма как производителите да бъдат обезщетени. След всичко това става ясно, че не самото закриване на фонд ,,Тютюн“ ликвидира компенсациите, а изначално хората са били лъгани – 2-та процента никога не са били удържани с цел гаранции. Предназначението им е било да формират бюджета на фонда. Тоест производителите дават пари на фонда, той после им ги връща под формата на ,,премии“. Колко му е да лъжеш хорицата?
Всичко това е стара история. Новата е, че един от големите днешни изкупвачи – гръцката фирма ,,Михайлидис“ – има сходни проблеми като „Исперих БТ“. Не плаща. Жертва пак са беззащитните трудови хора. В същата дискусия в парламента Порожанов казва, че по този въпрос
държавата няма много-много какво да направи –
сделките били между частни лица, тя не можела да се меси.
Такава е участта на ,,малкия човек“. ,,Големите хора“ си имат цяла държава. Класика!
