Засадените с тютюн площи и тютюнопроизводителите в България драстично намаляват. Тенденцията е от няколко години, но спадът сега е катастрофален. Официални данни за 2016 г. все още няма, хора от традиционните за отрасъла райони обаче съобщават за над 50% отлив. Причината е една – ниско, закъсняло или липсващо заплащане срещу къртовски положен труд. С една дума – мизерия.
“Тази година при нас е произведен около 50 тона тютюн. Миналата бе към 300 тона, преди това – около 600. Причината са доста по-малко засадените площи. Спрямо 2015 г. 50% от хората отказаха да го отглеждат”, заяви за “Барикада” кметът на родопското село Вълкосел Сюлейман Арунов. “Останаха петнадесетина производители, извадиха към 20 тона. Преди 2-3 години бяха 50 души, стигали сме до 170-180 тона продукция”, каза и кметът на село Кочан Юрий Моллов. Същата е и ситуацията в отсрещната планина – Пирин. В Лъжница едва десетина семейства в момента се занимават с тютюн. И в Баничан са намалели наполовина.
Подобна е картината и в другия край на България, където се отглежда “зеленото злато” – Североизтока. В Дулово площите намаляват с 50%, в Шуменско се свиват с 25% – все спрямо миналата година. Последните обобщени данни за страната са от 2015 г., те показват, че засадени с тютюн са били 13.5 хиляди хектара. През 2014 г. – 17 430 хектара, през 2013 г. – 20 500 хектара (агростатистическа информация от Министерството на земеделието). Съдейки по свидетелствата от първа ръка, за 2016 г. се очаква площите да паднат доста под 10 000 хектара.
“Нормално е хората да се отказват. Миналата година средната цена бе 4.30 лв. Все още имаме изкупен, но неплатен тютюн”, сподели кметът на Вълкосел Арунов. Проверка на “Барикада” показа, че и в Родопите, и в Силистренско, хората имат да получават по 3-4 хиляди лв. за продажби още миналата зима. Сметката не излиза дори и тези, които са си прибрали парите – около 4.50 лв. бе средната цена навсякъде в последните 3-4 години. Намалението на декарите обхваща точно този период. Кампанията винаги почва с обещания за над 8 лв., но усреднената стойност (спрямо различните видове качество тютюн) излиза 4.50-4.60 лв.
Медиите често пишат за проблемите на тютюнджиите. Рядко обаче успяват да обяснят какво е значението на дохода за семействата им. Ето я сметката: ако фамилията отглежда примерно 5 декара, вади около 1 тон тютюн (съобразно годината). В зависимост от изкупната цена това са 4-5 хиляди лв., има и доплащания. Разходите са минимум 1000 лв., така че чистата печалба заедно със субсидиите остава 5-6 хиляди лв. С тези пари семейството трябва да изкара цялата година, защото в повечето случаи това е единственият поминък. А е положило наистина къртовски труд – ръчен, от рано сутрин, целогодишен…
Абсолютно същият тютюн в Гърция се изкупува за 10 евро. У нас прекупвачите са няколко, но… по някаква случайност и, естествено, недоказуеми съвпадения, предлагат все една и съща цена. Стара практика е земеделецът да бъде “цакан” с проценти на влажност, примеси, само и само да поевтинее стоката. Принуден е да мълчи, защото… избор няма, ще трябва да изхвърли продукцията. Напълно нормално е след тази Димитър-Димова орисия все повече хора да не садят тютюн. В Англия бране на ягоди и аспержи носи по 15-16 паунда на час, струва ли си въобще да стоят у нас?
В същото време зачестяват случаите полицаи да залавят из багажници и тайни сайванти стотици килограми наразян тютюн – подготвен нелегално за цигари. След като няма кой да го купи на официалния пазар, почтени и трудолюбиви семейства се ориентират към черния. Принуда. Пазарна икономика по български.
Всяка година през зимата – и в Родопите, и в Пирин, и в Силистра, и в Шуменско – се организират протести заради неплатена или залежала под навесите стока. Журналистите снимат подпалени зелени листа, политици, най-вече от ДПС, хукват и обещават ситуацията никога да не се повтори. Скоро в България ще изчезнат тези проблеми. Просто няма да има кой да протестира.
