При всяка от важните дилеми, пред които се изправяше най-голямата предполагаемо социалдемократическа партия у нас през последните години, тя винаги избираше да застане отдясно. Най-емблематичният пример за това е намаляването на корпоративния данък, въвеждането на плосък данък за физическите лица и премахването на необлагаемия минимум от водената от БСП Тройна коалиция.
В следващите години партията премина през различни етапи на осмисляне на това решение, което намали облагането на печалбите на фирмите и доходите на най-заможните, увеличавайки го за огромното мнозинство от работещите. Първоначално тя се опитваше да се позиционира отново вляво, т.е. в защита на работниците, с обяснения, че това решение е било полезно за времето си, че е изпълнило историческата си роля и прочее. Днес БСП признава, макар и с половин уста, че данъчната политика на Тройната коалиция е била сериозно отстъпление от принципите ѝ. Но това не би могло да бъде по-погрешно.
Антисоциалната данъчна реформа у нас бе едно от най-пълните въплъщения на принципите, които социалдемокрацията, не само в България, следва през последния четвърт век. Това доведе до упадък на левоцентриските движения в цяла Европа, а на места – почти до изчезването им. С едно забележително изключение.
Лейбъристката партия във Великобритания обърна тази тенденция, благодарение на донякъде инцидентния избор на Джереми Корбин за лидер през 2015 г. Тогава той получи едва 36 номинации, с една повече от необходимия минимум, но макар и без подкрепата на партийния елит, Корбин бе избран пряко с гласовете на близо 60% от членовете. След девет месеца на враждебен медиен прием, мощна вътрешна опозиция и свикан от опонентите му вот на недоверие, Корбин дори увеличи подкрепата си. Междувременно Лейбъристката партия се превърна в една от най-големите в Европа, удвоявайки броя на членовете си, които понастоящем са повече от тези на всички останали значими партии във Великобритания взети заедно.
Неотдавна Корбин бе посрещнат като герой на конференция на европейските левоцентристи в Брюксел, където той им сподели “тайната” на успеха си – отказ от политиките за ниски данъци, дерегулация и приватизация и отхвърляне на политиките на омраза, на обвинения и на разделение. Именно тук си личи защо БСП никога няма да претърпи своя катарзис. Не просто защото в нея няма личност като Корбин, нито солидно мнозинство от леви членове, които да застанат зад нея, а защото партията наистина изоставя неолиберализма, но само за да прегърне кошер от крайнодесни конспирации.
Тази сряда Корбин говори пред британския парламент за адекватното финансиране на Националната здравна служба, застрашена по думите му от “смърт от хиляда орязвания”. По същото време в България десетки болници в малки общини са в практически фалит, с невъзможност да плащат навреме на отдавна орязания си персонал, с остаряла техника пред разпад и медикаменти, които пациентите трябва да си носят. Други десетки държавни болници, особено тези с големи спешни центрове, трупат дългове за стотици милиони, които няма как да покрият при сегашната система на финансиране. Онези части от здравната ни система, които са финансово стабилни, постигат това благодарение на доплащанията от джоба на пациентите, които вече са платили здравните си осигуровки.
Какво прави БСП в тази ситуация? Предлага да се проведе референдум за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулска конвенция. Става дума за базов международен документ за ограничаване на насилието на полова основа, който е ратифициран или предстои да бъде ратифициран от почти всички европейски страни, включително силно консервативни като Полша и Турция.
БСП обаче реши, напук на досегашната си политика, да раздуха и яхне крайнодясната конспирация, според която тази конвенция ще задължи държавата да закриля и хората с променен пол, по-известна като аферата “Ирански травестити”. Оставяме настрана това, че една предполагаемо прогресивна партия, се плаши, че може да бъде приет документ, който гарантира закрила на прекалено много хора.
Но когато утре БСП заговори за домашното насилие и равенство между половете – една от централните теми на социалдемокрацията от самата ѝ поява, кой ще повярва, че тя го прави искрено? Отговорът е прост – онези, които вярваха на предизборните обещания за данък “богатство”, “лукс”, умерена прогресивна схема или връщане на необлагаем минимум. За последното партията направи нескопосан опит по времето на правителството на Пламен Орешарски, с който само още веднъж демонстрира неспособността си да проведе смислена реформа на данъчната система.
БСП зае подчертано десен курс по редица други важни теми – за засилен износ на оръжия в конфликтни райони в Близкия Изток, каквито вече се оказаха в ръцете на Ислямска държава; за ускорено превъоръжаване по поръчка на Доналд Тръмп; против Женевската конвенция по темата за бежанците, против европейското постановление, което целеше интеграцията на пристигналите и което лидерът на партията обяви за политика на “етническа подмяна”.
БСП бе винаги твърдо за оградата на границата с Турция, а критиките, който “левицата” отправяше към този започнат от самата нея проект, бяха свързани с цената, височината и евентуалните пропуски. За разлика, при друго свое изказване тази сряда, Джереми Корбин определи бежанската криза като “голям морален тест на нашето време” – тест, на който българската социалдемокрация напълно се провали.
“Гостоприемството към бежанците не е само въпрос на щедрост или солидарност” – продължава Корбин. – “То е задължение по международното право. Но дългосрочният отговор е автентично международно сътрудничество, основано на човешки права. То може да премахне основната причина за конфликтите, преследването, неравенството и екологичните щети.”
Екологичните щети са сферата, в която БСП се провалят най-често след данъчната политика. След позорните “заменки” на апетитни терени от времето на Тройната коалиция, БСП не би могла да убеди никого, че е взела присърце опазването на околната среда – също традиционна тема за социалдемокрацията в Европа. Ако трябва да сме честни, тя не се и опитва.
Във време, в което хиляди души в множество градове в България и чужбина протестират всяка седмица срещу едно спорно правителствено решение за съдбата на Национален парк “Пирин”, определено от евродепутата Карин Каденбах от групата на социалистите и демократите като “нарушение на директивата за опазване на околната среда”, БСП с трудности прие неясна декларация, в която се обявява за развитието на зимния туризъм при спазване на законодателството.
Ако иска да оцелее, БСП трябва да се върне към принципите на социалдемокрацията, но вместо това тя се опитва да умножи и привлече избирателите на крайната десница – една обречена кауза. Затова в следващите години, докато социалдемократите в Европа се насочват по пътя на лейбъристите, БСП по-скоро ще последва съдбата на ПАСОК.
About The Author
