Дебатите „за“ и „против“ Истанбулската конвенция са разгорещени, включиха се десетки анализатори, журналисти изработиха цялата си януарска заплата с размисли за „третия пол“ и „еднополовите бракове“. Партийните сблъсъци се ожесточиха, фейсбук статусите – също. Преди броени часове във всенародното обговаряне се включи и Светият Синод, като публикува категоричната си позиция против ратифицирането на конвенцията.
Синодът смята, че текстовете на документа противоречат на базови „библейски истини“, поради което от името на източноправославните християни осъжда опитите за социално инженерство и посегателство над нравствените ценности на обществото. В последвалия телеологичен и юридически преглед на конвенцията, Патриаршията изброява 14 точки, които повтарят почти всички съображения „против“, които могат да бъдат открити с интернет търсачката Гугъл.
Българският патриарх и членовете на Светия Синод подчертават, че термин „трети пол“ в конвенцията няма. Но наред с това са извършили бегъл контент анализ, от който е видно колко пъти се срещат думите „джендър“ и „пол“ в Конвенцията и придружаващия „Обяснителен доклад“.
На финала митрополитите се обръщат към народните представители с призив да не гласуват ратификацията, тъй като обществото трябва да постигне съгласие и напомнят, че мотото на българското председателство на Европейския съюз е „Съединението прави силата“.
Похвален е опитът на Българската православна църква да набележи репери в разделеното ни общество. Да спомага за стабилизирането на вечните понятия за „добро“ и „зло“ във все по-изменчивия свят, в който живеем. Като духовен стожер на нацията да взима отношение по злободневни теми. В такъв случай обаче изниква въпросът: Защо преди две години БПЦ е подкрепила Истанбулската конвенция?
През ноември 2015 г. в представителството на Европейската комисия в България е проведена конференция по повод Международния ден за елиминиране насилието над жени и в подкрепа на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Организирана е от Софийска Адвокатска Колегия, под патронажа на Националния Омбудсман на РБ г-жа Манолова, с подкрепата на Висшия Адвокатски Съвет.
От интернет сайта „Двери на православието“ научаваме, че като представител на БПЦ в конференцията е участвал и Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. В доклада си той е подчертал призванието на Църквата да дава закрила и утеха на страдащите и уязвими членове на обществото. Митрополит Антоний се е спрял на генезиса на насилието в семейството, като е посочил, че сред основните причини е непознаването на евангелските принципи, на които се изгражда бракът. От името на Българската православна църква, митрополитът е заявил, че Църквата не може да остане безразлична към проблема с насилието срещу жени и е приветствал инициативата.
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний преди две години е изразил позиция на БПЦ „за“ Истанбулската конвенция, а днес е сред членовете на Светия синод, които са подписали становище „против“ нейната ратификация. Честата смяна на позиции стана неизменна част от обществения ни и политически живот: министър-председател сутрин заявява едно, следобед вече е на диаметрално противоположна позиция; евродепутати гласуват „въздържал се“ в Европейския парламент, у нас заемат бойки, категорични позиции; основни партии водят кампания „за“, внасят подписки в Народното събрание, след което решават, че политически е по-изгодно да са „против“.
От институция като Българската православна църква обаче се очаква да има неизменни позиции, които не се влияят от моментни обществени нагласи. Тя трябва да формира трайни нагласи, за да е наистина духовен водач.
Днешното становище завършва с цитат от Светата Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“. Последно кое е добро и кое зло, кое е светлина и кое тъмнина, уважаеми митрополити?
