Често ни обясняват как Ахмед Доган е най-истинският, мъдър, съобразителен, обигран, хитроумен и изобщо политик без аналог в България. Дали и доколко това е така е дълга тема, но интересното е, че ако има кой заслужено да го конкурира за подобна слава, това май ще се окажат са не други, а „патриотите“ – колкото и неправдоподобно да звучи това като ги гледа човек.
Вижте например Волен Сидеров – след всички публични излагации, улични ексцесии, налудни пърформънси и многобройните му и безсрамни обръщания на палачинката, въпреки очакванията и всякаква здрава логика, той успява да влиза в парламент след парламент. И не само това – няколко пъти успява да се уреди като „златен пръст“, с всички свързани с това облаги, а след последните избори вече е и официално част от управляващата коалиция. След края на мандата ще може да се оттегли в заслужена пенсия на Карибите, с чувство на завършеност и житейска реализация. А най-удивителното е, че в крайна сметка дори ще му остане някаква прилична бройка верни фенове – въпреки всички подигравки, на които е подложил избирателите си през годините. Както и да го гледаш, това са си постижения, за които са си нужни способности. Не задължително способности, с които да се хвали човек, но способности!
Неговият кум, доскорошен архивраг и настоящ коалиционен партньор Валери Симеонов демонстрира още по-голям майсторлък на политическата сцена – нищо, че поведението му е… непринудено и живописно като това на кибик-скандалджия в селска кръчма. Той и камарилата му имаха спешна нужда да разсеят вниманието на обществото и да намалят негативния фокус върху себе си – било заради закачките на гореспоменатия Доган за безалтернативността на правителството, било заради граничещия с порнография начин, по който обслужват олигархични интереси около казуса с Пирин.
В този момент на някой „патриот“ е хрумнало гениалното решение да пуснат в медиите мухата за „третия пол“, който видиш ли щял да обезчести здравите морални устои на обществото ни чрез коварни формулировки в международна конвенция за превенция на домашното насилие. Както показва вековният опит, хората имат склонност да се превръщат в тълпа и да подемат шумна борба срещу несъществуващи или несъществени заплахи. Колкото по-имагинерна и абстрактна е „заплахата“, толкова повече страст, гняв и фантазия биват вкарвани в нейното изобличаване и унищожение. Интернет прави нещата още по-лесни – дори не се налага да гониш вещици с вили и факли, можеш да се бориш срещу злото докато си кесиш на дивана или докато се правиш, че работиш в офиса. „Патриотите“ трябваше само да подтикнат леко първосигналните рефлекси, след което да се наслаждават на гледката как всичко живо се зае да открива християнския фундаменталист в себе си.
Вероятно и самите те обаче не са очаквали успехът им да е толкова голям – основната работа по раздухване на истерията бе свършена от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Едва ли Симеонов, Сидеров и Каракачанов са си представяли, че Корнелия Нинова и Божидар Лукарски ще застанат рамо до рамо и ще се хвърлят с такъв ентусиазъм да им играят по свирката и да им лъскат имиджа. При такава ситуация няма как да не признаем, че някой от участниците се е проявил като изключително хитър – а за други е останала ролята на полезен идиот.
Нищо чудно на следващите избори дори БСП и автентичната десница да загубят избиратели в полза на „патриотите“ – след като на хората им се внушава, че подобни нелепици са най-важният въпрос пред държавата, евросъюза, света и вселената – защо да не гласуват направо за джендъроубиеца Каракачанов? А най-смешното е, че в крайна сметка цялата дандания вероятно ще свърши с тихо и кротко прокарване на митичната „Истанбулска конвенция“, включително с гласовете на поне част от „патриотите“ – като се използва аргумента, че са се изгубили в превода. Все пак не искаме посред европредседателството да изглежда, че крайно-десните в кабинета налагат „популистки“ позиции.
След някоя друга седмица или месец всичко това ще е забравено и заместено с други циркове – точно както никой вече не си спомня как миналата пролет същият шовинистко-християнски контингент беше напълно убеден, че светът ще свърши заради страховитото Постановление 208. Днес вероятно 90% от вдигащите врява тогава трябва да направят справка в Google, за да се сетят какво беше това.
Цялата история вероятно иде да покаже, че съчетанието между Бойко Борисов и кръчмарската крайна десница наистина е управлението, което най-много пасва на народната воля и политическите приоритети. За да се чувстват представени и сподвижниците на градската десница, може да им се направи едно министерство на непокритите претенции (без портфейл), което да бъде оглавявано на ротационен принцип от лидерите на „автентичните“ партийки. Ако и БСП от своя страна спретнат едно министерство за превенция на третия пол в сянка, ще настъпи такава стаЛбилност (по мотиви от Цв. Цв.), че Бойко Борисов без проблем ще изпълни заръката на Плевнелиев да задмине Живков по управленско дълголетие.
About The Author
