Понякога от съдебната система долитат добри новини, макар да са на принципа ,,от умрял писмо”. Такъв е случаят с референдума за крайбрежната алея на Морската градина във Варна. Провеждането му бе инициирано от граждани преди цели 5 години. Въпреки че допитването бе подкрепено от 30 000 граждани, то не бе разгледано от варненския общински съвет нито за минута. Против него бе и кметът Иван Портних. След серия от съдебни решения, обжалвания и разходки из различните инстанции Върховният административен съд (ВАС) постанови през миналата седмица, че местният парламент трябва да разгледа искането за референдум. В следващите дни спешно по въпроса ще заседават комисиите към органа.
Въпросите касаят проекта “Алея първа”, който стартира тъкмо около 2013 г. Предвижда се в ивицата между ската на Морската градина и плажа да бъдат построени хотели, ресторанти, обекти за отдих и т.н. Теренът е собственост на дружеството ,,Холдинг Варна”, който пък е част от ТИМ. Тясната ивица земя бе продадена от държавата през 2009 г. на “Холдинг Варна” под благовидния претекст, че инвеститорът ще укрепи рушащия си скат. Срещу това, разбира се, ще си вдигне сградите. Продажбата се осъществи и с мотива, че
зоната между ската и плажа не е част от Морската градина, тоест не разполага със защитен статут.
Само че огромна част от варненци не мислят така. Референдумът бе иницииран с цел да спре проекта. Въпросите са два: – Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг?; – Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Организатори на допитването бяха няколко варненски граждански организации, основната от които ,,Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА”. В мотивите, които описват хронологията на проблема през годините, се казва:
,,Още от самото ѝ създаване Морската градина е предвидена да граничи с морето. Тя се явява един плавен преход от централната част на града към зоната за отдих и забавление, част от която е и плажът, представляващ елемент от ансамбъла на градината. По този начин се запазва свободен достъпът през парка до морето дори и при евентуално изместване на брега в резултат от естествени процеси или строителството на нови буни.
Тази далновидна концепция обаче е зачеркната от властите през 1997 г. с разделянето на парка
на „Историческо ядро на Морската градина“ с площ 550 дка (aкт за ИДС №40 /18.03.1997г.) и периферия със статут на зона за отдих. Периферията от своя страна е разделена на паркова зона и крайбрежна зона, включваща ската и ивицата от ската до морския бряг. След разделянето границите на терените често се преначертават, като през 2009 г. държавата задоволява апетитите на „Холдинг Варна“ АД по изкупуването и урбанизирането на автентичната крайбрежна зона, която сама по себе си представлява природен феномен и придава неподражаем облик на Морската градина и целия град. През 2011 г. по заповед на министъра на културата Вежди Рашидов границите на Историческото ядро са „актуализирани“, в резултат от което
МРРБ с министър Росен Плевненлиев свежда площта му от 550 дка до 442 дка,
като най-силно е засегната именно крайбрежната зона. През 2012 г. с новия Общ устройствен план на Варна е заличен окончателно статутът на крайбрежната зона като зона за отдих и е предвидено застрояването ѝ като зона за обществено обслужване, включително с офиси, хотели, казина и т.н.”.
С решението си ВАС сега задължава общинския съвет във Варна да се занимае с референдума, без да го задължава да се произнася положително. Решението почти сигурно ще е в обратната посока – допитване няма да бъде позволено.
Всъщност отдавна на крайбрежната алея текат строителни дейности с различна интензивност. Обективната истина изисква да се признае, че се извършва и укрепване. Остава открит въпросът
дали с укрепването не можеше да се занимае държавата без да продава терените.
Но е видно от описаната по-горе хронология, че апетитният терен между ската и плажа отдавна е бил подготвян да премине в частни ръце. От нея става ясно и защо референдумът няма никога да бъде позволен.
About The Author
