Ако до вчера бе невъзможно, днес вече е факт.
Граждани, които от години се борят срещу застрояването на Морската градина във Варна, го поискаха.
В подписка, която тече в момента и ще бъде депозирана до община Варна и държавните институции, са изредени следните желания: учредяването фонд за отчуждаване на имоти в Морската градина с участие на граждани и граждански организации (вкл. „Варна диша“) и започване на процедурата („Варна диша“ e името на неправителствената организация, организатор на подписката – бел. авт.); събарянето на всички построени обекти от 2012 г. насам; спиране на всички ремонти. И още: ревизия на сделката за крайбрежната алея, широко обсъждане на подробния устройствен план на парка, цялата градина да влезе в зеления регистър на града, да се съборят всички огради и да се спре движението на автомобили по алеите.
„Варна диша“ вече организира протест пред сградата на община Варна. Случи се не преди парламентарния вот, а три дни след него, както е редно за общи, непартийни каузи (браво на Славена Панайотова, най-активният член на организацията, която бе кандидат от формацията на Христо Иванов, но не се поблазни да експлоатира темата предизборно). Още по-интересно е, че в призива за протеста четем:
„отчуждаване на всички имоти в рамките на 15 години”.
Тоест на одържавяването дори е сложен срок. Създаване на фонд, събиране на пари в него и изкупуване обратно на всички частни имоти в парка, които някога бяха държавни – всичко това за 15 години.
Едва ли самите инициатори съзнават какво точно извършват с исканията си. Те нанасят удар не просто на някакви частници в Морската градина на Варна. Те поразяват идеологията на мафиотския български преход, с гол нож дупчат сърцето му. Идеологията на мафиотския български преход гласи, че частното е по-важно от общото, че то е неприкосновено, дори да е за сметка на интереса на всички останали. Протестиращите варненци поразяват понятия като „реституция” (повечето терени в парка са реституирани) и „покупко-продажба”, които до вчера се смятаха за свещени. Те реанимират и думичката „държава”, която несправедливо бе приравнена до най-голямото зло. Трябваше да минат 27 години, за да се осъзнае, че държавата не е зло, тя защитава общото, а
именно частната собственост е коренът, около който никнат жилища, офиси, молове,
хотели, заграждения… на мястото на паркове, детски площадки, игрища, поляни, в гори, край реки, море. Каквито и строителни забрани да има, каквито и ограничителни регламенти, частната собственост стимулира заобикалянето им. Никой не е против частната собственост по принцип. Но всички следва да сме конкретно срещу тази, която отнема дробовете на България.
Никой до този момент не смееше да каже, че частната собственост не е неприкосновена. Всеки, който изричаше това досега, на мига бе обвиняван, че е комунист, патриотар, иска национализация и т.н. Трудно днес някой ще опонира на варненските протестиращи от позицията на „умен и красив”, защото самите те са такива.
Ударът в сърцето на идеологията на българския преход е много голям. Варненските граждански искания ако не първи, са едни от първите такива в най-новото време. На път е да се осъзнае, че
няма нищо лошо в одържавяването,
ако то отговаря на обществения интерес. Рано е за прелом в общественото съзнание. Но стъклото се пука. Пука се замъгленото стъкло, зад което се извърши разграбването на България.
