Може ли да си представи някой, че българи, които не са комунисти, нито националисти, нито елементи тип „Йоло Денев”, ще поискат отчуждаване на частни имоти? Може ли някой да допусне, че ще настояват за създаване на фонд, който да одържави загубеното вследствие на символа на българския капитализъм – реституцията? Може ли някой да допусне, че ще поискат незабавно събаряне на строежи в иначе неприкосновената частна собственост? И тези хора ще са най-нормални, обикновени, дори модерни, даже от листата на най-най-прогресивната партия „Да, България”? (казваме го с приятелска шега).
Ако до вчера бе невъзможно, днес вече е факт.
Граждани, които от години се борят срещу застрояването на Морската градина във Варна, го поискаха.
В подписка, която тече в момента и ще бъде депозирана до община Варна и държавните институции, са изредени следните желания: учредяването фонд за отчуждаване на имоти в Морската градина с участие на граждани и граждански организации (вкл. „Варна диша“) и започване на процедурата („Варна диша“ e името на неправителствената организация, организатор на подписката – бел. авт.); събарянето на всички построени обекти от 2012 г. насам; спиране на всички ремонти. И още: ревизия на сделката за крайбрежната алея, широко обсъждане на подробния устройствен план на парка, цялата градина да влезе в зеления регистър на града, да се съборят всички огради и да се спре движението на автомобили по алеите.
„Варна диша“ вече организира протест пред сградата на община Варна. Случи се не преди парламентарния вот, а три дни след него, както е редно за общи, непартийни каузи (браво на Славена Панайотова, най-активният член на организацията, която бе кандидат от формацията на Христо Иванов, но не се поблазни да експлоатира темата предизборно). Още по-интересно е, че в призива за протеста четем:
„отчуждаване на всички имоти в рамките на 15 години”.
Тоест на одържавяването дори е сложен срок. Създаване на фонд, събиране на пари в него и изкупуване обратно на всички частни имоти в парка, които някога бяха държавни – всичко това за 15 години.
Едва ли самите инициатори съзнават какво точно извършват с исканията си. Те нанасят удар не просто на някакви частници в Морската градина на Варна. Те поразяват идеологията на мафиотския български преход, с гол нож дупчат сърцето му. Идеологията на мафиотския български преход гласи, че частното е по-важно от общото, че то е неприкосновено, дори да е за сметка на интереса на всички останали. Протестиращите варненци поразяват понятия като „реституция” (повечето терени в парка са реституирани) и „покупко-продажба”, които до вчера се смятаха за свещени. Те реанимират и думичката „държава”, която несправедливо бе приравнена до най-голямото зло. Трябваше да минат 27 години, за да се осъзнае, че държавата не е зло, тя защитава общото, а
именно частната собственост е коренът, около който никнат жилища, офиси, молове,
хотели, заграждения… на мястото на паркове, детски площадки, игрища, поляни, в гори, край реки, море. Каквито и строителни забрани да има, каквито и ограничителни регламенти, частната собственост стимулира заобикалянето им. Никой не е против частната собственост по принцип. Но всички следва да сме конкретно срещу тази, която отнема дробовете на България.
Никой до този момент не смееше да каже, че частната собственост не е неприкосновена. Всеки, който изричаше това досега, на мига бе обвиняван, че е комунист, патриотар, иска национализация и т.н. Трудно днес някой ще опонира на варненските протестиращи от позицията на „умен и красив”, защото самите те са такива.
Ударът в сърцето на идеологията на българския преход е много голям. Варненските граждански искания ако не първи, са едни от първите такива в най-новото време. На път е да се осъзнае, че
няма нищо лошо в одържавяването,
ако то отговаря на обществения интерес. Рано е за прелом в общественото съзнание. Но стъклото се пука. Пука се замъгленото стъкло, зад което се извърши разграбването на България.
