Всеизвестната поговорка ,,Страх лозе пази” придоби нов вариант във Варна . Тя звучи така: ,,Страх твори лъжи след лъжи”.
Както ,,Барикада” писа, преди няколко дни Върховният административен съд (ВАС) разпореди на местния общински съвет да разгледа предложение за референдум относно алеята под Морската градина. ,,Идеята за допитване се роди през 2013 г. от неправителствени организации”, припомни източник от Варна. Инициативата бе по повод намерението на ,,Холдинг Варна” АД (ТИМ) да построи хотели, ресторанти, конгресен център и други обекти върху дълга ивица земя, която е под парка и непосредствено до морето. Теренът бе купен от дружеството през 2009 г. Проектът стана известен под името ,,Алея първа”. Въпреки че подписката за референдума е внесена в общинския съвет (ОбС) още през 2013 г.,
така и не е допусната за разглеждане на комисии или сесия.
След дълги съдебни перипетии сега ВАС разпореди ОбС да се занимае с темата. А въпросите, предмет на референдума, са два: Да достига ли паркът ,,Морска градина” до морето, тоест ,,Алея първа” да попадне в неговата зона и да не може да се строи; както и да се изграждат ли хотели, казина, молове и т.н.
В предишната публикация писахме, че става дума за ,,забранен референдум” и съветниците няма да го позволят. Оказа се вярно. Окончателно решение все още няма, но в последните два дни се проведоха спешни заседания на комисии, като само трима от всичките 51 съветници не се произнесоха срещу допитването. Повече от ясно е, че то няма да бъде допуснато. ОбС има пълно законово право да вземе такова решение. Проблемът е, че то е аргументирано с лъжи. Толкова дебели лъжи, че човек срам да го хване.
Мотивите на съветниците бяха ,,спонтанно” подкрепени в интернет от доста реални и още повече нереални хора. Написаното от тях бе като извадено под индиго. Затова е нужно опорните им точки да бъдат опровергани подробно.
Но преди това да бъде сторено, малко внимание! В подкрепа на референдума са се подписали над 30 000 души, но ГРАО признава едва 14 800 от тях. Според закона за прякото участие на гражданите във властта, ако подписката съдържа подписите на една двадесета от хората в избирателния списък (5%), допитването трябва да влезе за обсъждане в ОбС и той да реши ще го провежда или не. Ако пък са една десета (10%), референдумът трябва да се проведе задължително, ОбС следва само да го насрочи. Тези законови постановки са важни, по-надолу ще стане ясно защо. А ето ги лъжите:
Манипулация 1. Наличните 14 800 подписа са под една двадесета, тоест нямат 5%. Следователно ОбС не е длъжен да разглежда предложението. Подписите са с 331 по-малко от необходимите по закон.
Всичко това го казва съветът. Истината обаче е друга. Подписката за референдума е внесена през 2013 г., а точно тогава след оставката на Кирил Йорданов във Варна се провеждат избори за кмет. Избирателите по списък в общината тогава са 285 708. Една двадесета от тях са 14 285, тоест границата от 5% при референдума е премината. Подписите не са с 331 по-малко, а с 600 отгоре. Но защо тогава ОбС съобщава, че са по-малко? Лъже ли? Не, шашмата е хитра – процентите са изчислявани без уседналостта. Пресмятани са спрямо избирателния списък от парламентарните избори.
Би било логично подписите за местен референдум да са отнесат към към избирателния списък за местния вот, нали така? Но не, изчислени са спрямо парламентарния. Браво, як фокус!
Манипулация 2. Щом подписите са под 5%, ОбС няма законово право да свика референдум.
Това пак го твърдят съветниците. И отново е манипулация. Вече разяснихме, че 5% са събрани. Но и да не са, подписите нямат нищо общо с правата на ОбС. Съветът винаги може да свика допитване без въобще да е нужна гражданска инициатива. Ето какво пише в закона за прякото участие:
Местен референдум се произвежда по предложение на:
- поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
- кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;
- инициативен комитет с подписите….. (не го цитираме до края, защото в случая няма значение).
Тоест, ако желаят, кметът или съветниците винаги могат да свикат референдум. Хипотезата, по която това се случва чрез гражданска подписка, е различна. Законът дава отделно права на кмета и съветниците. Стига да желаят да упражнят тези права. Но те не желаят и се оправдават с подписката.
Манипулация 3. Въпросите са незаконосъобразни. Местни референдуми се свикват по теми от компетентността на местната власт, а в случая отговорна е държавата, защото правомощията по алеята се уреждат със Закона за устройство на територията и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Този аргумент е верен само отчасти. Абсолютно всички проведени местни референдуми досега касаят както правомощия на местната власт, така и на държавата. Но вече има съдебен опит, при който ВАС постановява, че подобни референдуми са законни – Трън. Нужно е просто да се формулира правилно питането. ,,Алея първа” касае общия устройствен план, а варненските съветници твърдят, че нямат компетентност по казуса. Сериозно ли е това?! Ако формулират питането относно плана или друго свое правомощие, допитването става абсолютно законно.
Манипулация 4. Референдумът би струвал 1 млн. лв.
Може да струва толкова, но само ако се краде. Допитването в Стара Загора миналото лято за парк ,,Бедечка” костваше 200 000 лв. Градът на липите е с два пъти по-малко избиратели от Варна. В най-лошия случай допитването край морето би струвало 500 000 лв. Цифрата 1 млн. лв. е хвърлена в пространството с единственото съображение да бъдат сплашени хората.
Целият казус е в юридическата хипотеза, че е събрана 5-процентовата подкрепа и ОбС задължително трябва да вземе становище. То, съгласно закона, може и да е отрицателно. И няма нищо чак толкова страшно варненските съветници да излязят и да кажат – земята отдавна е частна, вече се строи, туризмът трябва да се развива… Могат да изрекат всичко това, или друго в политически или практичен аспект. И после, щом толкова искат, да отхвърлят референдума. Но те нямат кураж. Не смеят нито да застанат срещу настроенията на варненци, нито чак толкова енергично да бистрят казуса предвид името на инвеститора. Оправдават се с въображаеми ,,законови положения”.
,,Две трети от съветниците във Варна са юристи, наясно са с цялата ситуация, но разчитат на невежеството на публиката”,
сподели нашият източник. ,,Много искаме референдум, ама ще е незаконен”, позират местните парламентаристи. А истината е: ,,Много искаме, ама нямаме желание”. Липсата на желание и страх е причината 5 години казусът да не влезе в съвета.
Възможно е под тази публикация в интернет да се наредят много хора, които да твърдят обратното на написаното. Но истината няма да се промени.
