Всеки трети българин няма достъп до интернет у дома

Една трета от българските граждани нямат достъп до интернет, сочат резултатите от изследване на Националния статистически институт през 2017 година.

„Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 32.2% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях (53.6%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 48.8% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 27.9% от домакинствата оборудването е скъпо„, посочват от НСИ.

Според изследването 67.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет, а 63.0% разполагат с настолен компютър, лаптоп или таблет. От 2007 година насам процентът на хората, които има достъп до интернет, е нараснал значително, като тогава едва 19% от българите са познавали глобалната мрежа.

Кой е в интернет?

Най-активни потребители на компютри и интернет очаквано са младежите на възраст между 16 и 24 години, като съответно 82.8 и 88.1% от тях използват компютър или интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намалява и процента на присъствие в глобалната мрежа и едва 16.3% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно, а 15.7% използват компютър в ежедневието.

Наличието на дете в семейството обуславя в сериозна степен и достъпа до интернет на домакинството, като 87.2% от домакинствата с деца използват глобалната мрежа, а в останалите процентът е 62%.

Мъжете са по-активни при редовното използване на компютри и интернет в сравнение с жените – 59.7% от мъжете използват компютри, а 63.0% – интернет, докато при жените относителните дялове са съответно 58.0 и 60.8%.

Лицата, които редовно използват интернет, предпочитат мобилния телефон за достъп извън дома или работното място (85.3%), а 36.1% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Значителни са различията при редовно използващите компютри и интернет по образование – докато 89.8% от лицата с висше образование използват компютър в ежедневието си и 90.2% сърфират редовно в глобалната мрежа, то едва 27.7 и 32.0% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставят компютрите и интернет.

Най-често използват компютри учащите (95.6%), а 97.8% сърфират редовно. При работещите (заети или самонаети) лица относителните дялове на използващите компютри и интернет са съответно 76.3 и 79.6%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет (46.3%), а 41.0% използват компютри.

За какво се използва интернет?

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 97.4% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане/получаване на е-поща или споделяне на собствено създадено съдържание (текст, снимки, музика, видео) в уебсайт. Най-популярната социална мрежа у нас е Facebook, като 38.5% от редовните интернет потребители проверяват акаунта си по няколко пъти на ден. 87.0% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация – четене на онлайн вестници, новини, списания, търсене на информация, свързана със здравето, или намиране на информация за стоки или услуги.

Еднакъв е делът на използващите интернет за обществено и политическо участие (публикуване на мнения по обществени или политически въпроси в уебсайт, участие в онлайн анкети или гласувания) и с професионални цели (търсене или кандидатстване за работа по интернет, участие в професионални онлайн мрежи) – 13.0%.

През текущата година за първи път в изследването се наблюдава т.нар. споделена икономика, посочват от НСИ. Тя включва използването и споделянето на ресурси между частни лица като места за настаняване (стая, апартамент, вила и др.) и превозни средства (напр. пътуване с кола). Резултатите показват, че 12.1% от лицата, които са използвали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице чрез специализирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или чрез социални мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътуване – 3.9%.

Взаимодействие с публични институции

През 2017 г. 20.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (14.7%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (10.4%) и изпратилите попълнени формуляри (8.3%) през последните дванадесет месеца. При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете – съответно 21.6 и 19.8%.

Е-умения

Резултатите от изследването показват, че 44.3% от лицата умеят да копират или преместват файлове или папки, а 27.9% могат да работят със софтуер за обработка на текст. Следват лицата, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (19.9%), и тези, които използват софтуер за електронни таблици (16.4%) или изготвят презентации (15.0%). Едва 1.2% от лицата са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.

Електронна търговия

През 2017 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 17.7%. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са лицата във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години с относителни дялове съответно 30.9 и 33.9%, а едва 1.0% от населението на възраст 65 – 74 години прави поръчки по интернет. Жените са по-активни в онлайн пазаруването от мъжете – съответно 18.4 и 17.0% (фиг. 5). Най-често онлайн са купувани дрехи и спортни стоки, като 73.3% от пазарувалите по интернет са поръчали такива артикули. На следващо място са закупуването на стоки за дома (30.5%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (20.4%). Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87.5%), но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни (34.6%) или от други страни извън ЕС – 16.2%. От чужбина основно са били купувани материални стоки (85.7%) и хотелски резервации и ваканционни пакети – 25.3%.

„Въпреки масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни почти три четвърти от лицата никога не са пазарували по интернет. Като основна причина 75.0% от тях посочват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик. 15.5% нямат необходимите умения, за да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения относно сигурността и поверителността на личните си данни. Немалко лица се притесняват от начина на доставка или връщане на стоките и възможностите за рекламация (9.3%) или пък не притежават разплащателна карта, която да позволява плащане по интернет – 8.2%.“, добавят от НСИ относно електронната търговия.