Justin Reynolds, The Calvert Journal
Мечтата за модерна пост-капиталистическа икономика, управлявана от дигитални мрежи, отдавна е част от колективното социалистическо въображение. Още през 1909 година Александър Богданов пише своята научно-фантастична новела „Червена звезда“, в центъра на която е установената комунистическа утопия на Марс – постигнато е изобилие от богатства и свободно време благодарение на плановете, създадени от машини, които днес бихме нарекли компютри. Марсианските мозъчни инженери свързват своите мозъци с машини, посредством фини и почти невидими нишки и така настройват „планиращите“ машини или следят за евентуални спадове и недостатъци в системата.
Умственият експеримент на Богданов изпреварва с близо век днешните спекулации относно възможностите за нова икономика благодарение на дигиталните мрежи. Един от съвременните бестселъри, „PostCapitalism“ на Пол Мейсън, показва как лесното споделяне на информация и 3D принтирането засяват семената на нов тип икономика, при която стоки и услуги ще могат да се разменят безплатно. Друга доста продавана книга – „Inventing the Future“, предвижда автоматизирана икономика, задвижвана от безпроблемното взаимодействие на милиони свързани устройства.
Много от днешните „техно-утописти“ са вдъхновени от първия опит за осъществяването на електронен социализъм. Началото е поставено от Салвадор Алиенде през 70-те години на миналия век чрез проекта „Cybersyn“ – той е трябвало да рационализира и демократизира планирането на чилийската икономика, посредством национална мрежа от телексни машини. Превратът на Пиночет прекратява програмата, но оцелелите снимки на ретро-футуристичната командна зала на Cybersyn продължават да символизират радикалния стремеж технологията да се използва за постигане на алтернативна икономическа система.
Cybersyn обаче е „връстник“ с един още по-амбициозен, но по-малко известен проект – добре финансирана разработка, целяща пълното дигитализирано планиране на огромната командна икономика на Съветския съюз. Сложната и объркана история на „съветския интернет“ е разказана подробно в нова книга на професор Бенджамин Питърс от университета в Тълса, Оклахома. Професорът преравя московските архиви „осветени от една слаба мъждукаща крушка“, за да сглоби парчетата на историята и да разкаже как СССР е искал да възроди икономиката си, като я компютризира, свързвайки в процеса всички фабрики от Ленинград до Сибир в дигитална мрежа. Проектът е една от най-зрелищните прояви на нестихващото съветско желание технологията да се използва за създаването на материалните условия, при които постигането на комунизма да стане възможно.
70-те бяха епохата, в която технологията трябваше да открие нови алтернативни хоризонти пред икономическата система
Още от самото си начало СССР е опиянен от естетиката на машината. Ленин приравнява постигането на социализма с електрификацията на страната. Плановиците се стремят да приложат фордистките производствени техники в безпрецедентен мащаб. Авангардни дизайнери, архитекти и режисьори настояват, че инженерството е изкуство, а изкуството е инженерство. Но всички тези блянове надхвърлят значително достъпната по това време технология в опустошената от войните страна. Сталин налага усилена и масова индустриализация, която трансформира хаотичната руска икономика в монолитна пирамидална структура – продукцията на фабриките и фермите се ръководи от цели, поставени от регионалните власти и докладвани на централно министерство на планирането.
Тази скована система води икономиката на СССР напред чрез последователни 5-годишни планове, изпълнявани с цената на колосална загуба на човешки животи и природни ресурси. Грешките при изчисляването причиняват хронични производствени недостатъци или излишъци, които се редуват година след година. През 1960 година 3 милиона служители се опитват да проследят необхватния информационен поток на икономиката. Прогнозира се, че след 20 години ще е необходим планиращ апарат, съставен от цялата работна сила на Съветския съюз, за да се изпълнят производствените цели.
Плановиците, мениджърите и работниците прибягват до неофициални мрежи, прескачащи официалните йерархии, за да свършат своята работа. Всъщност, съветската икономика е доста далеч от монолитно-йерархичната представа, която имаме за нея. Вместо това тя функционира чрез водовъртеж от неформални лични връзки. Но по времето на Хрушчов изгледите са, че технологията скоро ще може да осъществи мечтаните по-рано революционни промени. Вдъхновени от една нова наука – кибернетиката, която изследва информационните системи в природата, машините и човешките общества – съветските икономисти започват да обмислят, как да превърнат командната икономика в рефлексивна система, способна да променя плановете си в движение и да отговаря максимално бързо на идващите информационни потоци. Възникващите по това време компютри и изчислителни центрове изглежда могат да осигурят необходимата мощност за осъществяването на този амбициозен план.
В края на 50-те години се появява цялостният план, според който планиращата система да се компютризира. Общодържавната автоматизирана система или ОГАС е създадена от брилянтния кибернетик Виктор Глушков. Глушков предложил да покрие цялата пирамидална система на икономиката с „дигитална мрежа“. 20 000 мейнфрейм компютри щели да се разположат в големите производствени пунктове и да се свържат със стотици регионални административни центрове, които от своя страна да предават данните си към главен център за обработка на данни в Москва.
ОГАС – планът за компютризирана икономика
ОГАС изпреварил появата на изчислителните облаци, позволяващи на оторизирани служители, мениджъри и администратори да внасят информация в централна база данни, която да е достъпна за всички потребители. Всъщност Глушков предвиждал, че в един момент хартиените пари ще станат излишни заради изчислителните способности на системата и възможността за моментни транзакции. Спокойно може да се каже, че ОГАС е изпреварил и появата на днешните криптовалути. Предложението било безсрамно утопично. Дизайнът на системата на Глушков се стремял към пълното постигане на марксисткия идеал за рационална икономическа система, ръководена от информация идваща директно от работниците. Както и инженерите, стоящи в основата на съветската космическа програма, Глушков бил пленен от идеята за постигане на някакъв вид технологично безсмъртие. Ученият говорел, че човешките личности ще могат да прехвърлят от физичен носител, какъвто е тялото, на дигитален – а това щяло да стане възможно с проучването на невронните връзки и създаването на суперкомпютри. Думите на Глушков звучат в пълен синхрон с тезите на съвременните футуристи и поддръжници на теорията за „технологичната сингулярност“.
Мащабът на ОГАС съвпада с философското си величие – реализацията на плана изисква 20 милиарда рубли (333,4 милиона долара), обучението на 300 000 оператора, а за цялостното му завършване са необходими 30 години. Въпреки това, поне в началото, съветското ръководство споделя амбициите на Глушков. Ученият е назначен за ръководител на нов Институт по кибернетика, разполагащ с няколко добре финансирани изследователски центрове, които да имат способността да произведат необходимите дигитални иновации.
Проектът просперира в най-взривоопасните времена в Студената война и е изпълнен със съветския пост-военен технологичен оптимизъм, зареден допълнително от епохата на Спутник и Гагарин. Слуховете за амбициозната програма, целяща да усъвършенства съветската икономика достигат до американското правителство. По това време то е притеснено, че космическите успехи на СССР сигнализират за предстоящо комунистическо надмощие. Това кара САЩ, освен всичко друго, да удвои усилията си по изграждането на собствена дигитална мрежа – ARPANET, предшественикът на днешния интернет.
През 1970 година планът на Глушков бил готов да бъде представен пред Политбюро за одобрение. Ученият разчитал на обещаната подкрепа от Леонид Брежнев и Алексей Косигин, а бъдещето на ОГАС изглеждало сигурно. Но не било. Влизайки в бившия кабинет на Сталин в Кремъл, Глушков забелязал, че столовете на Брежнев и Косигин били празни. Липсата им – под предлог, че изпълняват държавните си функции другаде – окуражила финансовия министър Василий Гарбузов да наложи свое контрапредложение, което в действителност убило плана на Глушков. Финансовият министър на СССР одобрил инсталирането на компютри в ключовите производствени центрове, но не разрешил най-ключовата и важна част от плана – тяхното свързване в мрежа. Настоящата планова бюрокрация щяла да се запази – нямало място за дигитални мрежи. Обещаните способности на ОГАС заплашвали твърде много интереси.
Дигиталните мрежи на ОГАС се оказали опасни
През оставащите си години Глушков се сблъскал с поредица от неуспехи – въпреки опитите си, ученият не можел да предизвика нов интерес към проекта. Това накарало иначе рационалният изследовател да си обясни ставащото с конспиративни теории, в основата на които стояли американски шпиони. Така например Глушков смятал, че аварийното приземяване на полета му след заседание на Политбюро, не било случайност, а саботаж. Ученият починал през 1982 година, а през това време съветското ръководство възложило надеждите си за икономическо възраждане на ограничена либерализация на пазара – този подход превърнал идеята за компютризирана командна икономика в излишна.
В ретроспективен план ОГАС изглежда абсурдно амбициозна. Развитието на такава огромна мрежа би изисквало ресурси, време и политическа ангажираност, които биха били трудни за отделяни дори от един авторитарен режим. Под въпрос е и дали ранната мейнфрейм технология е можела да се справи с обработката на толкова голямо количество данни (отделно от това стоял въпросът нужна ли е подобна комплексна планова икономика). ОГАС можел да се зароди само в точно определена епоха, в която надеждите към новите технологии били безгранични, а императивите на Студената война правели утопичното мислене възможно.
И въпреки това, забележителните успехи на космическата програма накарали руснаците да смятат, че съвсем буквално – са способни да достигнат звездите. Тогава защо икономическата модернизация, проект с подобен обхват и значение, на който били посветени хиляди от най-добрите умове, се провалил така безнадеждно?
Разказът на Питърс подсказва, че планът на Глушков се провалил точно, защото обещавал радикална ефективност, която щяла да е налице дори и обещанията на проекта да не се изпълнят напълно. Неговото прилагане изисквало подкрепата на бюрокрацията, която се възползвала от същите разточителни процеси, които компютризацията обещавала да елиминира. Всички министерства, свързани по някакъв начин с икономиката, се притеснявали, че ОГАС ще отнеме много от привилегиите и правомощията, на които те се наслаждавали. И това било години преди съдбоносното заседание на Политбюро и фаталната намеса на Гарбузов. Съветската бюрокрация предпочитала да премине към нерегулиран пазар, в който опортюнистично настроените администратори можели да преследват личните си интереси необезпокоявани. Тя виждала заплаха в лицето на една монолитна и безпристрастна система, която щяла да подтисне личните интереси на бюрократите.
За Питърс парадоксът се състои в това, че първата цивилна дигитална мрежа била създадена от „коопериращи се капиталисти, а не от конкуриращи се социалисти“. САЩ успели да развият своя ARPANET като изградили култура на взаимопомощ между различните правителствени, военни и цивилни институции – нещо, което хаотичната съветска административна система не успяла да направи. Поуката от тъжната история на съветския интернет е, че разработването на нови технологии, работещи за общото благо на всички ни, зависи от споделената морална отговорност и ефективните регулации – като върховенството на закона, ясните правителствени структури и добрата координацията между публичния и частния сектор.
Тъжната история на съветския интернет е важна за бъдещето на нашия интернет
Докато планът на Глушков бил унищожен от конкуриращи се бюрократи, то днешният интернет става жертва на частни интереси, а отворената му структура се парцелира и затваря от огромни корпорации и авторитарни правителства, които се възползват от предоставените им нови възможности за следене на гражданите.
Днес новелата на Богданов „Червена звезда“ се помни заради своя безграничен утопизъм и интересни, почти стиймпънк концепции. Но Богданов се интересувал по-малко от технологията, за която пишел – по-важно за него било дали марсианските инженери ще съумеят да я контролират разумно. Дисциплинираните жители на Червената планета успели там, където разпокъсаното човечество все се проваляло.
Подобни мисли занимавали и Глушков в края на живота му. Последната му книга била насочена към по-младите читатели – кратко въведение към възможностите, които дигиталните мрежи предоставяли и които някой ден можели да доведат до създаването на истинска червена утопия. Разочарован от това, което колегите му направили с гениалния му план, Глушков насочил надеждите си към бъдещите поколения, които можели да помъдреят достатъчно, за да направят така, че технологията да работи за всички, а не за малцина.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
