Общо събрание на БАН в понеделник е избрало контактна група. Нейната цел е да осъществи контакт с Бойко Борисов, от който да поискат намеса по казуса с бюджета на академията, който бе обявен за “ликвидационен”. От БАН спуснаха траурни знамена, но засега не планират мащабни шествия, каквито имаше миналата година. Те се надяват на среща с премиера, на която отново да се разиграе сцена от типа “лошо ченге – добро ченге” и да получат от Бойко Борисов онова, което правителството му им отказва.
По подобен начин в предишни години премиерът се намесваше с решение отгоре за проблемите на академията. Това неизменно ставаше, след като представителите на партията му във финансовото министерство и парламента са положили всички възможни усилия да отклонят исканията и протестите на учените.
Подобна бе развръзката и миналата година по отношение на бюджета на астрономическата обсерватория в Рожен и на самата академия, на която управляващото мнозинство в парламента отхвърли обещаните допълнителни 10 млн. лв. с процедурни маневри при гласуването на бюджета. Тогава всички партии твърдяха, че са “За” увеличението на средствата с изключение на ГЕРБ, които се въздържаха при гласуване, но поради напускане на залата на депутати от различни групи, предложението не бе прието.
Преди това протестите на учените бяха пренебрегвани от финансовия министър Владислав Горанов, който хладнокръвно обясняваше как държавата има допълнителни 825 млн. лв. за военна техника, но не и 10 милиона за научна дейност, а Менда Стоянова определи исканията на БАН като „просене“. Борисов обаче опропасти всичките усилия на министъра и депутатите си на среща с председателя на БАН Юлиан Ревалски, обещавайки му допълнителни 8.3 млн. лв. за академията. Очевидно, учените от контактната група имат намерението да постигнат същия резултат.
За 2018 г., подобно на предходната година, в бюджета на академията са предвидени 5 млн. лв. повече, но от БАН твърдят, че те ще са достатъчни само за покриването на увеличението на минималната работна заплата. С бюджет от 83 млн. лв. БАН остава под 95-те милиона лева през 2009 г. преди орязванията от страна на финансовия министър Симеон Дянков.
Неговите аргументи тогава бяха същите като тези, които чуваме сега – че науката, която се прави в БАН няма приложение и че учените трябва да търсят финансиране на проектен принцип. Тогава той добави и известния мотив за учените от академията като “феодални старци”. Иронично, този вторник бившият финансов министър е бил при “старците” от Института за икономически изследвания на БАН в ролята на рецензент на изданието им посветено на 10-тата годишнина от членството ни в ЕС. От нея очакваме да научим, че България е постигнала “категоричен успех… във фискалната, банковата и данъчната политика”.
За “категоричните” банкови успехи от последното десетилетие няма нужда дори да се споменава, но интересно какви са данъчните ни успехи? В редовния си годишен икономически доклад през юни същият институт констатира “остра потребност” от ограничаване на неравенството и препоръчва като мярка за целта “въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане, а също и повишаване на прогресията при облагане на най-големите недвижими имоти и наследства”.
