„Губи ми се връзката между фундаменталната наука и бизнеса“ – обясни в студиото на “Здравей, България” на NOVA финансовият министър Владислав Горанов. В хода на разговора се разбира, че връзката се губи, тъй като министърът не разбира добре едно от двете понятия.
Той първо бърка фундаменталната наука с приложната: „Бюджетът трябва да финансира проекти, обвързани с нуждите на държавата като цяло, или проекти, които са свързани с необходимостта на бизнеса за някакво развитие“. После я бърка с продажбата на плодове и зеленчуци: “Застанете отвън и опитайте да продадете нещо, което никой не иска да купи. Ще седите цял ден и никой няма да го купи.”
По повод на Бюджет 2017 финансовото министерство се похвали с първи приоритет върху образованието, който да гарантира “растеж, основан на знанието и науката”. Ръстът в средствата обаче отива основно за увеличение на заплатите на учителите в средното образование, които пак ще останат доста под средните в страната. Парите за висше образование се увеличават с 56 милиона, включително 5 милиона повече за БАН, с което бюджетът на академията достига 78 млн.лв.
За сравнение, през 2009 г. преди мерките за икономии на Симеон Дянков, той беше 95 милиона. По данни на НСИ публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са се свили от 230 млн. през 2009 г. до 212 млн. лв. през 2015 г. Като процент от БВП обаче спадът е далеч по-драстичен – от 0,35% до 0,25%, или с близо една трета.
През цялото време обаче статистиката отчита увеличение на инвестициите в наука, заради ръста на т.нар. иновативни предприятия, които извършват в някаква степен научна и развойна дейност. Заедно с тях инвестициите в наука в България достигат близо 1% от БВП. Така делът на частните инвестиции е около 75% при средно 65% за страните от ЕС.
Средноевропейското ниво за финансиране на НИРД е 2% от БВП, като високото ниво се дължи на скандинавските страни, Германия и Австрия, които отделят три пъти по-голям процент от България.
Амбицията на ЕС, заложена в стратегия “Европа 2020” е общността да отделя 3% от бюджета си до края на десетилетието. В същото време управляващите в България се хвалят, че ще достигнем половината от изискваното равнище до 2020 г.
Много по-изпълнителни сме в сферата на военното дело. Горанов обясни, че увеличението с 825 милиона лева на средствата за отбрана, се дължи на ангажимента ни към НАТО да се стремим да отделяме 2% от БВП по това направление. Затова в следващите години ще похарчим 2,3 милиарда лева за покупка на военни самолети и два бойни кораба.
