Рано сутринта на 16 септември 1810 г. свещеник на име Мигел Идалго и Костиля бие камбаната на църквата си в малкия град Долорес, близо до Гуанахуато, Мексико. Неговите енориаши се събират, а свещеникът ги призова да се разбунтуват срещу продължаващото вече две години управление на Наполеон, което е факт откакто той е окупирал Испания.
Призивът на Идалго към оръжие, който по-късно стана известен като „Викът от Долорес“, задейства мексиканската война за независимост. Всеки 15-и септември президентът на Мексико излиза на терасата на Националния дворец в Мексико Сити, за да честити празника.
Тази година, само една седмица преди Деня на независимостта, огромно земетресение засегна южното крайбрежие на Мексико, убивайки близо 100 души. Вследствие на това президентът Енрике Пеня Нието добави един трогателен елемент в речта си, извиквайки „Да живее солидарността на мексиканците с Чиапас и Оаксака!“ – най-бедните и засегнати от земетресението райони.
Президентът може и да натрупа точки с изявлението си, но двата щата ще имат нужда от много повече от просто поредния призив за солидарност, за да се оправят. Земетресението с магнитуд 8.2 по Рихтер от 8-и септември бе най-силното, което Мексико е преживяло през последното столетие, надминавайки дори земетресението от 19 септември 1985 г., което убива около 40 000 души в и около Мексико Сити.
Освен това, то бе значително по-мощно от неотдавнашното земетресение с магнитуд 7.1 по Рихтер, което уби над 200 души в и около столицата на Мексико на 19-и септември.
Природни и причинени от човека бедствия
Най-скорошното земетресение разтърси Мексико Сити 32 години след „големия трус“ от 1985 г. Бях на 11 години, когато се случи „Голямото земетресение“ и добре помня действията на тогавашния президент Мигел де ла Мадрид и неговото правителство. Те могат да се опишат само по един начин – престъпна апатия. В първите и най-важните дни след труса управляващите не пратиха армията, за да спаси жертвите сред разрушените квартали, и освен това отказаха предложената им международна помощ.
Въпреки това, народът на Мексико Сити излезе на улиците и сам започна да раздава храна, вода и одеяла на нуждаещите се. Хората с голи ръце разкопаваха развалините, за да измъкнат съседите си.
Този път жертвите бяха много по-малко, отколкото през 1985 г. При първото земетресение загинаха 78 души в Оаксака, 16 в Чиапас и 4 в Табаско. При вторият трус от 19-и септември имаше 220 загинали. От части, по-малкият брой на жертвите се дължи на строителните разпоредби, въведени след 1985 г., както и на създаването на Мексиканска сеизмична система за предупреждение и Национална система за гражданска защита.
И все пак, щетите са страшни. Множество сгради в Мексико Сити бяха разрушени.
Но в Оаксака и Чиапас – двата най-бедни щати в Мексико – щетите бяха най-тежки. Над 2500 училища пострадаха сериозно, както и около 85 000 къщи – от тях поне 17 000 няма да могат да се ремонтират, защото щетите са твърде големи.
Бедността прави природните бедствия по-страшни на юг. Средно 46% от мексиканските домакинства живеят в бедност. Но според правителствената агенция CONEVAL 70% от жителите на Оаксака печелят по-малко от минимума за задоволяване на най-базовите нужди на своите семейства. Домакинствата, които живеят в бедност в Чиапас, пък са цели 77%.
И в двата щата семействата с най-ниски доходи печелят едва 37 песо или само 2 долара дневно, което е повече от два пъти по-малко от минималната заплата в Мексико, която е 80,04 песо или 4,5 долара на ден.
Световната банка класира Мексико като 15-та най-мощна икономика в света, но богатството явно не се „стича“ (trickle down) към южните щати на страната.
Този факт накара мнозина да се чудят дали 16-те милиарда песо (901 милиона долара), които федералното правителство предложи на 283 общини в Оаксака и на 97 общини в Чиапас, ще стигнат до там, където трябва.
Неравенството в развитието на Мексико е голям проблем. Неотдавнашен доклад на Мексиканската банка показа, че през второто тримесечие на 2017 г. мексиканската икономика е нараснала на север с 0,9%, с 1,2% в централно-северните части и с 0,7% в централни райони. Големите градове като Монтерей, Гуадалахара и Мексико Сити бележат ръст, докато икономиката в южната част на страната и в селските райони се е свила с 1%.
Ако има нещо положително в двете земетресения, то може да се потърси в анализите на щетите след труса, които ясно показаха дългогодишното и историческо пренебрегване на южните щати Чиапас и Оаксака, които са дом за около девет милиона мексиканци.
Какво ни разкри земетресението
Не е случайно, че много от жители са с индиански произход. Над 40% от местните народи в Мексико живеят в южните щати Оаксака, Чиапас и Юкатан. Икономическото им изключване датира още от колониалната епоха. През 1813 г. Мариано Роблез Домингез де Мазариего – свещеник от Чиапас, свидетелства в Испания за „насилствените унижения“, претърпяни от местните жители на Чиапас. “Те живеят в непрекъснат ужас и страдания, защото са третирани с огромно презрение и омраза”, пише свещеникът.
Повече от 200 години по-късно, в навечерието на Нова година през 1994 г., сапатистите, чиито редици се състоят предимно от бедни маи от Чиапас, обосновават въстанието си срещу Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) именно с дългогодишното презрение, омраза и пренебрежение, с което са се сблъсквали.
В своята декларация сапатистите осъдиха NAFTA като смъртна присъда за традиционните селскостопански методи, които все още се практикуват върху колективно притежавани местни земи. В Първата декларация на EZLN се казва, че в последните 500 години на народа на Чиапас са били отказани „най-основните права“, а на правителството „не му пука дали хората имат земя, дали имат достъп до образование и здравеопазване, не му пука дори дали хората имат покрив над главите си и храна“.
Както скорошните земетресения разкриват, положението на мексиканците от индиански произход не се е подобрило особено през последните 200 години. В най-добрия случай домовете им предлагат малка защита от земетресения, а хранителните им запаси, които винаги са били оскъдни, вече са на привършване.
Най-лошото и най-доброто на Мексико
Мексико е, и винаги ще бъде, земя на земетресенията. Това става ясно и от историческите извори от времената на маите и ацтеките, в които се говори за гнева на боговете, недоволни от човешките дела.
Днес земетресенията отново разкриват най-добрите и най-лошите страни на Мексико.
Не е сигурно, че президентът Енрике Пеня Нието, чието правителство се раздира от скандали и дива корупция, е в състояние да използва кризата, за да донесе социална промяна в Оаксака и Чиапас.
Други политици се сгромолясват още по-силно. Във видеоклип, публикуван във Facebook, съпругата на губернатора на Чиапас – Мануел Валеско, който е член на вътрешния кръг на президента – се разхожда из развалините на Чиапас с цел да покаже на широката общественост как администрацията се справя с трагедията, но вместо това започва да се оплаква от друга „трагедия“ – вятърът развалил прическата на косата ѝ.
Поне народът сам си дойде на помощ. Веднага след земетресението в Мексико Сити хората създадоха същински поточни линии от копачи, за да могат да измъкнат погребаните си съседи изпод отломките. Мнозина даваха колелата си на своите колеги, за да могат те по-бързо да се приберат при семействата си.
Жителите на южните части на страната също показаха какво значи издръжливост – дори и изправени лице в лицето с най-смазващите исторически неправди. В град Хучитан, в Оаксака, след като кметството се срути от земетресението, мъж извади мексиканският флаг изпод руините, изтупа го от прахта и след това, направи нещо, което трогна милиони – заби знамето на върха на руините.
Луиз Гомез Ромеро е старши преподавател по човешки права, конституционно право и правна теория в Университет в Уулонгонг, Австралия.
