Част от представителите на Сапатисткия фронт за национално освобождение (EZLN) от мексиканския щат Чиапас, които от месец юни т. г. са на обиколка из Европа под надслова „Пътешествие за живот”, пристигнаха на 3 октомври вечерта и в България. От 7 октомври нататък ще има поредица от срещи и събития с тяхно участие, на които те ще разкажат за борбите си и за модела си на самоуправление, прилаган в много общини в Чиапас. На 8 октомври е предвидена конференция в Студентския дом, на която гостите ще споделят своя опит и концепцията си за обществено развитие. Международната им обиколка цели колкото да представят своята кауза, толкова и да се запознаят с проблемите и търсенията на решения в страните, които посещават.
Европейската обиколка на сапатистите „Пътешествие за живот” започна още през юни, когато в галисийския град Виго в Испания пристигна платноходният кораб „Ла Монтаня” („Планината”), воден от германски екипаж. На борда му пътуваха първите седем души от сапатистката делегация – четири жени, двама мъже и един транссексуален. По-късно със самолети към Европа се насочиха още стотина сапатисти, за да се включат в делегациите, поели на обиколка из 30 държави на нашия континент, включително Русия и Турция. В споделянето и обмяната на опит, определящи обиколката, гостите се стремят диалогът да се върти около „общите истории, болки, гняв, постижения и провали”.
Пътуването целенасочено и символично започна от Испания, която навремето колонизира Мексико с много насилие. Тамошните коренни народи сега сякаш „връщат” на европейците кървавата експедиция на конкистадора Ернан Кортес, но заредена с послания с обратен знак – за мир и социална справедливост, подчинена на идеите на равноправието и опазването на природата. Същата символика носеше и избраната за сапатисткото гостуване в Мадрид дата – 13 август. Точно на 13 август 1521 г. конкистадорите превземат Теночтитлан, на чието място днес стои мексиканската столица.
Беше предвидено сапатистите да кацнат във Франция, но под предлог за антиковид-мерките френското правителство отказа достъп на пратениците на EZLN. Те успяха да пристигнат едва в средата на септември, кацайки в австрийската столица Виена, откъдето лъчовете им поеха към различни европейски страни, включително и към България.
Групата, която пристига у нас, е преминала вече през Словения и Хърватия като част от Балканския маршрут на пътуването. При нас те идват от Румъния.
Сапатистките гости ще бъдат в София до 8 октомври включително, а на 9 и 10 октомври ще посетят Пловдив и близкото село Брягово, където ще се срещнат с ромски и еко-земеделски колективи. Оттам ще продължат към Турция или към Франция.
Припомняме, че EZLN заяви за себе си пред целия свят с превземането на град Сан Кристобл де лас Касас на 1 януари 1994 г. Същия ден в сила влизаше нашумялото неолиберално споразумение за свободна търговия между Мексико, САЩ и Канада (NAFTA), отхвърляно от сапатистите. Бунтът им бе срещу него и срещу все по-агресивното неоколониално ограбване на народите от глобалния капитализъм.
Името на EZLN идва от испанския национален герой Емилиано Сапата, водач на революционна селска армия по време на Мексиканската революция (1910-1917 г.).
През изминалите от 1994-та насам години сапатсткото движение спечели сериозни позиции в мексиканския щат Чиапас и много поддръжници по света. Важна роля за популяризирането на неговите идеи за социална справедливост, пряка демокрация и низови „кръгове” на самоуправлението имаше широкото разпространение в интернет на статиите на емблематичния Субкоманданте Маркос, който от няколко години насам вече смени името си на Субкомантанте Галеано в памет на носилия същото име и убит от властите сапатистки деец.
Предлагаме тук словото, произнесено на митинг за защита на природата във Виена на 24 септември т. г. от участничката в сапатистката делегация „другарката Либертад” (libertad – свобода, исп.).
ИМА ЕДНА ЖЕНА
Против разрушаването на природата
Добър вечер.
Ето нашите думи в една малка история:
Има една жена.
Няма значение цветът на кожата ѝ, защото тя е с всички цветове.
Няма значение езикът ѝ, защото тя чува изреченото на всички езици.
Няма значение расата и културата ѝ, защото в нея живеят всички техни видове.
Няма значение размерът ѝ, защото тя е голяма, но се побира и в една шепа.
Всеки ден и всеки час тази жена е подлагана на насилие, удряна е, ранявана е, изнасилвана е, подигравана е, унижавана е.
Един мачо упражнява силата си върху нея.
Всеки ден и всеки час тя идва при нас.
Показва ни раните си, болките си, мъките си.
А ние само ѝ изразяваме съчувствия и съжаления.
Или я игнорираме.
Понякога като милостиня ѝ даваме по нещо, та да лекува раните си.
Но мачото продължава с насилието си.
Ние с вас знаем как ще свърши това.
Тя ще бъде убита и със смъртта ѝ ще умре всичко.
Можем да продължим да ѝ даваме само думи и лекарства от болките ѝ
Или пък можем да кажем истината – единственото лекарство, което може да я облекчи и излекува напълно, е тя да се противопостави и да унищожи онзи, който я насилва.
Можем също да се обединим с нея и да се борим на нейна страна.
Ние, сапатистките народи, наричаме тази жена „майката земя”.
А на мачото, който я потиска и унижава, сложете име, лице, фигура, каквато искате.
Ние, сапатистките народи, наричаме този мачо убиец с едно име: капитализъм.
Дошли сме из тези географски ширини, за да попитаме: Ще продължим ли да мислим, че с мехлеми и успокоителни се решава проблемът с нанесените днес удари, макар да знаем, че утре тя ще бъде още по-зле и по-дълбоко ранена?
Или ще се борим заедно с нея?
Ние, сапатистките обшности, сме решили да се борим заедно с нея, за нея, заради нея.
Това е всичко, което имаме да ви кажем.
Много благодаря, че ни изслушвате.
