Гигантският град Мексико, столицата на Съединените мексикански щати, където в същинската градска територия живеят 9 милиона души, а заедно с предградията – 23 милиона, вече има нов кмет, или както там наричат поста – ръководител на градското правителство. Това е родената през 1962 г. Клаудия Шейнбаум Пардо, която официално положи клетва на 5 декември.
Тя е член на вече управляващата в Мексико партия MORENA (Движение за национално обновление) на новия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и има дълга съратническа история с него, като най-често се е изявявала на екологичния „фронт”. Отговаряла е за опазването на околната среда в градското правителство на Мексико-сити в периода 2000-2006 г., когато кмет е бил Обрадор. Освен това завършилата физика и електроинженерство Клаудия Шейнбаум Пардо е член на Междуправителствената експертна група по климатичните промени, която през 2007 г. взе Нобелова награда за мир заедно с Ал Гор.
На изборите на 1 юли т.г. тя бе избрана за кмет на столицата, Лопес Обрадор за президент, а MORENA взе мнозинство в парламента и в много местни ръководства по щатове и общини. Така че наистина са налице всички условия новият държавен глава да съумее да осъществи своята „смяна на политическия режим” в страната, която обеща в словото си при поемането на властта на 1 декември.
След като на свой ред пое юздите на мексиканската столица, Клаудия Шейнбаум Пардо оповести като първо свое решение да се разформирова прословутия корпус на гренадирите, действащ като военизирана структура за сигурност на територията на града и обвиняван за нашумялата кървава разправа с протестиращи студенти на 2 октомври 1968 г., когато на площад „Тлателолко” са избити между 800 и 3000 души.
Сред целите на своето управление новата кметица поставя подобряването на обществените услуги, разширяването и гарантирането на човешките и социалните права, равноправието и социалното включване, опазването на природните ресурси и околната среда, устойчивото интегрално развитие с далечна перспектива. Приоритет ѝ е и осигуряването на ефективен и чист градски транспорт, достъпът до питейна вода, развитието на културата, защитата на правата на жените и на сексуалните малцинства и т.н. Клаудия Шейнбаум Пардо иска да превърне Мексико-сити в „град на обновлението и надеждата”, където да се „изгражда гражданско съзнание въз основа на чувството за общност”.
Това е втората жена кмет на града след временно изпълнявалата тази длъжност Росарио Роблес, която е управлявала от 1999 до 2000 г. Но е първата, избрана с пряко гласуване, след като през 2015-та столицата се сдобива със собствена конституция и се приравнява по статут с 31-те щата, от които е съставено Мексико.
Интересен за нас, българите, детайл от личната биография на Клаудия Шейнбаум Пардо е, че тя има и български корен. Нейните баба и дядо по майчина линия са били сефарадски евреи, преселили се от България. Дядото и бабата пък по бащина линия са ешкеназки евреи, дошли в Мексико от Литва.
Майката на Клаудия е биолог, името ѝ е Ани Пардо Семо. Бащата – Карлос Шейнбаум Йозелевиц – е химик. Важно е да се знае също, че майката като млада е участвала тъкмо в онова мощно ляво движение на студенти и преподаватели, което се разраства през 1968-ма и което така жестоко е смазано с клането на площад „Тлателолко”. Именно от тази ориентирана към науката и към левите възгледи семейна среда дъщерята попива и своите интереси в същите посоки.
Що се отнася до науката, тя първо завършва физика в UNAM (Мексикански автономен университет) през 1989 г., през 1994 г. получава и магистърска диплома по електроинженерство, а през 1995 г. защитава докторат по инженерно опазване на околната среда с фокус върху намаляването на замърсяванията на въздуха от битови дейности. После заминава по 4-годишна изследователска програма на UNAM за Националната лаборатория „Лоурънс” към Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.
Прави още няколко специализации по опазване на околната среда и устойчиво развитие, изграждайки се като един от най-авторитетните специалисти в тази област, включително и на международно ниво. Това ѝ носи покана да се включи в изготвянето на доклад за ООН от споменатата Междуправителствена експертна група по климатичните промени, която е удостоена с Нобел през 2007-ма заедно със също посветилия се на тази кауза бивш вицепрезидент на САЩ Ал Гор. В ООН високо ценят експертния капацитет на Клаудия Шейнбаум Пардо и тя е член на три важни структури на световната организация в екологичната сфера.
В политически план тя започва да се изявява още докато следва в UNAM. Активно участва в лявото студентско движение, в чиито редици среща и бъдещия си съпруг – един от ръководителите на студентската организация, социолога Карлос Имас Хисперт, с когото се женят през 1987 г. Той има син от първия си брак и Клаудия го приема като свой. Ражда на Карлос и тяхна обща дъщеря. През 2016-та обаче връзката им се разпада.
Именно от студентското движение излизат и създателите на основаната през 1989 г. Революционно-демократична партия (PRD). Клаудия, която остава в UNAM като преподавател и изследовател, също членува в нея доста години, а съпругът ѝ дори оглавява столичната ѝ организация от 1999 до 2002 г. Като кандидат точно на тази партия Лопес Обрадор е избран за кмет на Мексико-сити през 2000 г., като неин кандидат той се състезава и за президент на страната през 2006 и 2012 г. А Клаудия напуска поста си на секретар по околната среда в градското правителство, който заема по време на кметуването на Лопес Обрадор, за да се включи в предизборната му кампания през 2006-та.
Има обаче още едно важно обстоятелство от този период. През 2003 г. съпругът ѝ Карлос Имас Хисперт е избран за кмет на Тлалпан – един от най-големите райони на столицата, заемащ 20% от нейната площ и съставен на четири пети от паркове и градини с уникална флора и фауна. Но през 2004 г. е принуден да подаде оставка, след като е наред с други служители в градското правителство е обвинен в голям корупционен скандал. Осъден е първоначално на 6 месеца затвор и отнемане на политическите права, но после присъдата е заменена с глоба от 100 000 песос (20 мексикански песос се равняват на 1 долар).
След като Лопес Обрадор губи изборите през 2006 г. с 0,5% и обвинява властите във фалшифициране на резултата, той сформира свое алтернативно правителство, в което дава на Клаудия ресора „защита на националното наследство” и ѝ възлага задачата да следи конфликтите в енергетиката и да се бори против задаващата се приватизация на държавната петролна компания Pemex. Така тя започва да координира Движение за защита на петрола и мобилизира преди всичко жени за протести и други масови прояви през 2008 г. Наричат ги „Аделитас” – както навремето са наричали жените, участвали в Мексиканската революция между 1910 и 1917 г. Клаудия съчетава активната си дейност в защита на околната среда и с борба за правата на жените, против насилието, упражнявано по полов признак. Не по-малко дейна е и на научното си и експертно поприще.
През 2014-та за пореден път следва съратника си Лопес Обрадор, напуска PRD и се присъединява към новоучреденото му ляво движение MORENA. А през 2015-та е избрана на същия пост, който по-рано е заемал мъжът ѝ Карлос – оглавява столичния район Тлалпан. Блакът им се разпада на следващата година – през 2016-та.
През 2017 г. Лопес Обрадор обявява, че за трети път ще се състезава за президент на страната, сега вече като кандидат на MORENA. А Клаудия Шейнбаум е лансирана като кандидатка за кметския пост на град Мексико. Тя утвърждава своята кандидатура като преминава и през вътрешнопартийни избори.
Земетресението, ударило столицата на 19 септември 2017 г., записва и един черен епизод в биографията на днешната вече кметица. Трусът събаря едно училище във все още управлявания от нея Тлалпан. Под руините загиват 21 деца и четирима възрастни. Шейнбаум и екипът ѝ отиват на място да организират спасителните работи, но са посрещнати от порой упреци, че са виновни за некачественото строителство. При последвалата проверка на протоколите за сградата лъсва, че са били нарушени много технически изисквания.
Шейнбаум преживява тежко този случай и сега, вече като избрана начело и на цялото столично правителство, се зарича наред с другите си приоритети да следи изкъсо и сигурността на строителството в разположения в силно сеизмична зона огромен град.
