„Пуерториканският Мандела” уплаши спонсорите на парад в Ню Йорк

Освободеният наскоро след 36 г. затвор в САЩ борец за независимостта на Пуерто Рико Оскар Лопес бе поканен да участва тази неделя като „герой на националната свобода” в традиционното шествие на нюйоркската общност на пуерториканците. Но заради това официални лица и големи компании, които обикновено финансират събитието, обявиха бойкот понеже смятат Лопес за „терорист”. Самият той отказа да го честват като герой и обяви, че ще дефилира като „скромен пуерториканец и дядо,” но подчерта: „Не са корпорациите тези, които ще ни диктуват правилата си”. Пак в неделя – на 11 юни, в Пуерто Рико ще има референдум за статута на острова

На всички митинги след освобождаването му Оскар Лопес демонстрира решимост да продължи борбата за независимост на Пуерто Рико. Снимка: resumenlatinoamericano
На всички митинги след освобождаването му Оскар Лопес демонстрира решимост да продължи борбата за независимост на Пуерто Рико. Снимка: resumenlatinoamericano

Наричат днес вече 74-годишния прочут борец за независимостта на Пуерто Рико Оскар Лопес „пуерториканския Нелсън Мандела”, защото през 1981-ва е осъден в САЩ по същото обвинение, както и легендарния противник на апратейда в Южна Африка – за „подстрекателство към конспирация”.

Но всъщност Лопес остава в затвора дори по-дълго от лежалия 27 години Мандела. Пуерториканецът е лишен от свобода цели 35 години, 11 месеца и 19 дни. А присъдата му е била за 7 десетилетия. Но на 17 януари т.г., малко преди да сдаде поста си, бившият президент на САЩ Барак Обама го помилва в отклик на дългогодишна и упорита международна кампания точно с такова искане.

Въпреки че бе пуснат от затвора в щата Индиана на 9 февруари, фактическото освобождаване на Лопес влезе в сила 3 месеца по-късно – на 17 май. Периодът между тези две дати му беше отредено да изкара под домашен арест – облекчение, издействано му от неговия стар приятел и съратник Луис Гутиерес, който днес е конгресмен.

Оскар Лопес на излизане от американския затвор, сниман от приятеля си и конгресмен Луис Гутиерес. От малкия сак, с който си тръгва, се покзва най-ценното му–пуерториканското знаме
Оскар Лопес на излизане от американския затвор, сниман от приятеля си и конгресмен Луис Гутиерес. От малкия сак, с който си тръгва, се покзва най-ценното му – пуерториканското знаме

Лопес избра домашния арест да премине в дома на 46-годишната му дъщеря Клариса в Сантурсе, най-населения и оживен квартал на пуерториканската столица Сан Хуан. От балкона на жилището там се открива гледка към океана, който затворникът не беше виждал от последното си идване на острова през 1978 г.

Макар и без право да излиза и да участва в публични изяви през тези три месеца, той не спря да приема и да разговаря с хора, които се изреждаха при него. А това бяха, както разказва пред медиите дъщеря му, от негови стари съратници до невръстни деца, жадни „да го пипнат”.

Оскар Лопес с дъщеря си Клариса в Пуерто Рико. Снимка: resumenlatinoamericano
Оскар Лопес с дъщеря си Клариса в Пуерто Рико. Снимка: resumenlatinoamericano

Когато на 17 май Оскар Лопес вече получава пълна свобода и най-после излиза без ограничения сред хората, в негова чест на един от площадите в Сан Хуан е организирано масово тържество под надслова

„Фиестата на Оскар”

с участието на много активисти, борили се за освобождението му, на столичната кметица Кармен Юлин Крус Сото, която му е почитателка, на музиканти и изпълнители, посвещавали му песни.

Лопес уверява екзалтираното множество, посрещнало го като олицетворение на борбата за независимост, че той ще я продължи. И че ще обиколи една по една всичките 78 общини в страната, за да чуе какво точно искат сънародниците му.

Редом до него на подиума е още един ярък борец за пуерториканската независимост, също лежал десетилетия по американските затвори – 86-годишният Рафаел Кансел Миранда, единственият все още жив участник в гръмката акция, принудила цял свят да чуе призива за суверенно Пуерто Рико още преди 63 години.

Оскар Лопес и Рафаел Кансел–двама ветерани, лежали десетилетия наред из американските затвори заради желанието си да видят Пуерто Рико свободно. Снимка: resumanlatinoamericano
Оскар Лопес и Рафаел Кансел – двама ветерани, лежали десетилетия наред из американските затвори заради желанието си да видят Пуерто Рико свободно. Снимка: resumanlatinoamericano

Става дума за нахлуването на четирима млади пуерторикански бунтовници в Конгреса на САЩ на 1 март 1954 г. Освен Рафаел Кансел Миранда това са също Ъгвинг Флорес и Андрес Фигероа Кордеро, всичките ръководени от 34-годишната хубавица Лолита Леброн.

Те нарочно избират датата 1 март, защото точно на същия ден през 1917 г. властите в САЩ решават да дадат американско гражданство на жителите на Пуерто Рико – острова, който са заграбили от испанците през 1898 г. заедно с други апетитни късове земя като Куба, Гуам, Филипините. Пуерто Рико е превърнато на практика в американска колония, а гражданството на САЩ е дадено на жителите му, за да бъдат

изпращани като пушечно месо по фронтовете на Първата световна война.

Ето защо 1 март е ден на гняв и борба за цялото непрекъснато набъбвало през годините пуерториканско движение за независимост. Ето защо и Лолита Леброн и тримата ѝ съратници влизат на балкона за посетители в Конгреса във Вашингтон точно на 1 март 1954 г., въоръжени с пистолети.

Целта им е да вдигнат шум около каузата си – така, както вече са успели да направят четири години по-рано други двама борци за пуерториканска независимост, извършили безнадеждно, но силно отекнало покушение срещу президента Хари Труман, нападайки строго охраняваната му резиденция на „Пенсилвания авеню”. Единият от нападателите – Гриселио Торесола, е убит при онази акция, а другият – Оскар Коясо, първо трябва да отиденаправо на електрическия стол, но после му заменят присъдата с доживотна.

Лолита, Рафаел, Ървинг и Андрес знаят, че ги чака същото, когато с вика „Да живее свободно Пуерто Рико!” развявват в Конгреса на САЩ националното си знаме, вадят пистолети и започват да гърмят напосоки, ранявайки няколко конгресмени, един от тях тежко. При ареста си Лолита ще извика към репортерите:

„Аз не дойдох да убивам никого! Дойдох да умра за Пуерто Рико!”

Четиримата получават първо смъртни присъди, заменени по-късно на доживотни. Въпреки това Лолита става истинска звезда за американските медии, които не крият възхищението си от вдъхновената ѝ хубост.

Четворката борци за независимост току-що са изведени от Конгреса: Снимка: архив
Четворката борци за независимост току-що са изведени от Конгреса: Снимка: архив

Години наред много пуерториканци и от родния остров, и от САЩ упорито водят кампании за освобождаването и на дръзката четворка от Конгреса, и на оцелелия нападател на Труман. Много активен в тези кампании през 60-те и 70-те е и младият тогава Оскар Лопес.

Лолита Леброн и Рафаел Кансел по време на процеса срещу тях. Снимка: архив
Лолита Леброн и Рафаел Кансел по време на процеса срещу тях. Снимка: архив
След въоръжената акция в Конгреса сп. "Вашингтон пост Мегъзин" слага на корицата си снимка от ареста на Лолита Леброн с надписа: "Когато терорът носеше червило"
След въоръжената акция в Конгреса сп. „Вашингтон пост Мегъзин“ слага на корицата си снимка от ареста на Лолита Леброн с надписа: „Когато терорът носеше червило“
Още преди ликът на Че Гевара да се превърне в легенда, нещо подобно става с образа на Лолита. Снимка: архив
Още преди ликът на Че Гевара да се превърне в легенда, нещо подобно става с образа на Лолита. Снимка: архив
След излизането си от затвора през 1979 г. и до смъртта си през 2010-та Лолита Леброн остава много дейна в борбата за независимост в Пуерто Рико. Дори отново е аректувана за кратко заради протести срещу американска военна база. Снимка: resumanlatinoamericano
След излизането си от затвора през 1979 г. и до смъртта си през 2010-та Лолита Леброн остава много дейна в борбата за независимост в Пуерто Рико. Дори отново е аректувана за кратко заради протести срещу американска военна база. Снимка: resumanlatinoamericano

Роден в пуерториканското градче Сан Себестиян на 6 явуари 1943 г., Оскар заминава с родителите си за Чикаго, когато е 14-годишен, и семейството се установява там в тарсене на по-добър живот. През 1964-та е призован в американската армия и изпратен да воюва във Виетнам, откъдето се връща с медал за храброст, но и с изградени убеждения на борец за мир и социална справедливост.

Разгръща активна дейност в Чикаго против полицейското насилие, за правото на жилище, за адекватно образование, за икономическа справедливост. Помага за

основаването на алтернативен колеж за пуерторикански младежи,

който днес е много прочут с успехите си. Включва се и в откриването на културен пуерторикански център, както и в дейността на още двадесетина организации и обществени проекти, свързани със здравеопазване, образование и комунални проблеми. И все по-дейно агитира за независимостта на родния остров, организирайки и протестни акции с искания за освобождение на „пуерториканската петорка” – Оскар Коясо, Лолита Леброн, Рафаел Кансел Миранда, Ъгвинг Флорес и Андрес Фигероа Кордеро.

Те са помилвани от президента Джими Картър през 1979 г. и излизат на свобода след 25 години, прекарани зад решектите.

Оскар Лопес обаче не участва в посрещането им – по онова време той вече от една година е нелегален, включил се е в дейността на FALN (Fuerzas armadas de liberación nacional – Въоръжени сили за национално освобождение). Групировката продължава все същата тактика – взривява бомби тук и там, организира нападения над магазини и обири с цел да се самофинансира и да шуми постоянно за независимостта на Пуерто Рико. При нейни акции загиват шестима души.

Никога не е било доказано Оскар Лопес да е участвал в действия на FALN, отнели човешки живот, а и той самият винаги категорично е отхвърлял подобни подозрения. Но го обвиняват в

прословутото „подстрекателство към конспирация”

и в пренасяне на оръжие и експлозиви, след като е арестуван и идентифициран през 1981 г. по чиста случайност – колата му е спряна от полицай след нарушение на правилата за движение на кръстовище.

Лопес от самото начало след задържането си настоява да бъде третиран като военнопленник, защото Женевската конвенция от 1949 г. признава такъв статут на лица, борещи се против колониална окупация. Искането му обаче е игнорирано от американските власти и той е осъден отначало на 55 години затвор, а по-късно и на още 15 г. – след като през 1988 г. го обвиняват, че е замислял бягство от затвора, което той отрича.

През 1999 г. президентът Бил Клинтън предлага помилване на 14 затворника, осъдени заради принадлежност към FALN, сред които е и Оскар Лопес. 12 от хората в този списък приемат. Но Оскар отхвърля офертата, защото в списъка липсват още двама негови другари от борбата за независимост в Пуерто Рико, които трябва да останат в затвора. Така той се самообрича на още 18 години зад решектите – чак до 2017-та, когато вече приема помилването от Обама.

Повечето пуерториканци и латиноамериканци, независимо от политическите си различия, принципно приемат и освобождението сега на Лопес, и пускането през 1979-та на „пуерториканската петорка” като логични прояви на морал в политиката, като

хуманитарни жестове към политически затворници,

каквито не би трябвало да има в една демократична държава.

Но все пак има и достатъчно влиятелни сектори, които продължават да ги смятат за „терористи”. И това независимо от многобройните изявления още навремето и на Лолита Леброн (която до смъртта си на 90 г. остава дейна поборничка за независимостта на родината си), и на останалите от „петорката”, а и на Оскар Лопес сега, че възприемат насилието само като крайна мярка, като вик на отчаяние от народ, притиснат до стената…

Именно клеймото на „терорист”сега разпалва в Ню Йорк и скандал около личността на „пуерториканския Мандела”.Всъщност Лопес още на следващия ден след официалното си излизане на свобода и първата масова проява с негово участие, веднага замина за Чикаго, където е израснал и се е оформил като активист. Там също бе посрещнат от тържества и митинги в негова чест, по време на които не се умори да декларира: „Моята мисия на този свят до самата ми смърт е

да се боря за деколонизацията на Пуерто Рико!

Да живее свободно Пуерто Рико!” Той гостува и в някои латиноамерикански страни, адмириран като герой и буквално носен на ръце.

А сега е поканен от пуерториканската общност в Ню Йорк да участва тази неделя, на 11 юни, като „герой на националната свобода” в традиционния парад на пуерториканците в града, който ежегодно се провежда във втората неделя на юни и е мащабно събитие с голям отзвук. Заради поканата към Лопес обаче официални лица и големи компании, които обикновено финансират събитието, обявиха бойкот понеже смятат бившия затворник за „терорист”. Вериги като Goya Foods и Coca-Cola, медии като Univision и Telemundo отказаха да се обвързват и отразяват парада.

Самият Лопес направи изявления, че не иска да го честват като герой и обяви, че ще дефилира с парада като редови участник, като „скромен пуерториканец и дядо.” Но специално подчерта:

„Не са корпорациите тези, които ще ни диктуват правилата си”.

Изрично изтъкна тази своя позиция и в интервю, излъчено на 8 юни от програмата Democracy Now! на известната алтернативна водеща Еми Гудман.

 

Оскар Лопес подигравателно реагира на цитирания от Гудман кмет на Ню Йорк Бил ди Блазио, който заявил, че се чувства „щастлив” от отказа на пуерториканеца да приеме замисленото от организаторите на парада акцентиране върху ролята му като „герой на националната свобода”. „Е, щом е щастлив, това е страхотно. Вярвам, знаете ли, че хората трябва да са щастливи. Стига да не нареждат на организаторите какво да правят,” каза Лопес.

Подчерта също, че не иска да е причина за разделение на хората по време на парада, който би трябвало да служи на обратното – на обединението. „Въпросът беше кой трябва да бъде прославен от парада. Мисля, че това са хората от Пуерто Рико. Така че празникът трябва да е на всички пуерториканци, да зарадва всички. Това за мен е най-важно и зтова ще се включа в него,” каза Лопес пред Гудман.

Оскар Лопес като щастлив баща и дядо. Вляво е дъщерята Клариса, а вдясно–внучката Карина, на която той посвещава една от написаните си в затвора книги. Снимка: resumenlatinoamericano
Оскар Лопес като щастлив баща и дядо. Вляво е дъщерята Клариса, а вдясно – внучката Карина, на която той посвещава една от написаните си в затвора книги. Снимка: resumenlatinoamericano

В интервюто той подробно описа и обстановката в днешно Пуерто Рико, което преживява сериозна икономическа криза.

Окуражи и протеста на студентите в Университета в Сан Хуан,

които са борят за по-достойно финансиране на висшето образование. И отново горещо декларира решимостта си да отстоява пуерториканската независимост и да действа активно за отхварляне на колониалната власт на САЩ над острова му.

Интересното е, че пак тази неделя – на 11 юни, в Пуерто Рико ще има и важен референдум за статута на острова. Жителите му са призовани пред урните, за да изберат

една от следните три възможности:

– Пълна интеграция на Пуерто Рико в САЩ и превръщането му в американски щат. Това ще му осигури пълноправни представители в Конгреса и финансиране от федерални фондове, но ще въведе и валидния в САЩ данък общ доход на федерално ниво, а също така ще отнеме възможността на пуерториканците да участват самостоятелно в спортни състезания и конкурси за красота.

– Независимост и пълно отделяне от САЩ, което ще направи Пуерто Рико суверенна държава и ще му даде възможност за самостоятелна търговия с други държави. Но засега не е ясно как ще я осъществява, след като няма национална валута, нито самостоятелна отбрана. Ако стане независимо, Пуерто Рико може да поиска репарации за периода на колонизацията му от Испания и САЩ.

– Свободно присъединена държава – това е и сегашният статут. При него суверенитетът се определя от Конгреса на САЩ. Пуерториканците се водят граждани на САЩ и теоретично могат дори да бъдат избирани на преезидентския пост, но условието за това е 14 години да са живели в някой американски щат, а не в Пуерто Рико. Засега пуерториканците плащат данъци върху доходите, но не и данък общ доход на федерално ниво. Отбраната се осигурява от въоръжените сили на САЩ. Доларът е валутата и на острова. Пуерто Рико има един представител в Конгреса, който има право да се изказва, но не и да гласува. Пуерто Рико може да гласува в първични, но не и в общи избори. И да не пропуснем – островът участва самостоятелно в спортни състезание и конкурси за красота…

Ето между тези три възможности ще избират пуерториканците на референдума в неделя, докато ветеранът на несекващата борба за независимост ще дефилира „като скромен пуерториканец и дядо” на парада на общността в Ню Йорк, бойкотиран от големите корпорации…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар