„Растежът трябва да достига до всички, неравенството е голям проблем“, твърди Международният валутен фонд. Чухте ли това? Едва ли.
Ако утре МВФ или някоя институция от подобен ранг каже нещо толкова ясно и открито, но не за абстрактното „неравенство“, а например за „съдебната реформа“ и нейното отражение върху икономиката, колегите в парламента ще обикалят парламентарните стаи, за да записват спешно всички групи, ще изпращат трескаво материали за обедните емисии, а вечерта ще се строят „пред Коня“, за да правят живи включвания. Много е вероятно това да се случи и ако просто някое авторитетно издание (защо не Business Insider) напише подобна статия. Няколко извънпарламентарни партии ще свикат брифинги и ще спонсорират съобщения на лидерите си във Фейсбук. Радан Кънев ще си напише статус, който завършва с „I Told You!“ на Nick Jonas, а Бойко Борисов ще му отговори с „Where are you now?“ на Justin Bieber. С „I miss you“ на Blink182 ще отвърнат Кунева и Лукарски. Валери Симеонов ще им каже да намалят малко музиката, като разбира се приложи „Тишина“ на Васил Найденов и статистика за заловените мигранти през последното денонощие и разрушените бараки в ромската махала на Бургас. Корнелия Нинова ще свика извънредна пресконференция на „Позитано“ №20, за да се оплаче, че БСП е имала проектодекларация по темата, но на председателски съвет Цецка Цачева ѝ е намекнала да не я чете.
На следващия ден в сутрешните блокове на БНТ, бТВ, Нова телевизия и Bulgaria On Air за коментар ще бъдат поканени Владимир Каролев, Ангел Джамбазки, Христо Иванов, Божидар Димитров, Емил Хърсев и Професормихаилконстантинов, а вечерта Цветанка Ризова ще каже: „Аз не съм запозната с този проблем изобщо, но това звучи крайно интересно, наистина ли е така?! Eх, колко жалко, че не ни остана време. До утре, уважаеми зрители!“. BiT ще включат екслузивно Цветан Василев от Белград по темата, а Канал 3 ще поканят министъра на икономиката Емил Караниколов да заяви (а всъщност – да изчете прессъобщение) нещичко за опровержение, което незнайно как малко по-рано се е появило 1 към 1 в „Монитор“ и „Телеграф“, които от своя страна никога не са били и не са собственост на Делян Пеевски.
Подобно би било развитието, ако някоя голяма световна неправителствена организация публикува доклад, например за нивото на корупцията или пък, да не дава Господ, „от Брюксел“ ни отправят препоръки по темата.
Но не и в този случай, не и по тази „абстрактна“ и неясна тема – неравенството. Това пък какво е сега? На изброените високопоставените герои не им е изгодна, а на медиите, дори да не са тяхна пряка проекция, им е твърде сложна и безинтересна. Наистина ли е така? Толкова ли е сложно и неясно? Или твърде левичарско, че да му обръщаме внимание?
Ето фактите. Преди седмица Международният валутен фонд публикува изследване за неравенството, за все по-голямото съсредоточаване на богатството в малък кръг от хора, за намаляващия дял на доходите от труд в общия размер на доходите. Казва, че „растежът на икономиката“ трябва да работи „за всички“ (т.нар. „инклузивен“ или приобщаващ растеж), иначе няма смисъл от него. Вади статистики за последните 60 или 70 години и обяснява колко голям проблем за икономиката и развитието е това, как заплашва всички ни. Показва, че растежът на БВП и растежът на реалните (след инфлация) заплати се разминават – тоест има растеж, но за малцина. Предлага конкретни мерки.
Няколко дни по-късно, на голям икономически форум, заместник-директорът на МВФ (организация, в която няма нищо левичарско), тоест вторият човек след Кристин Лагард, също говори по темата. Обяснява, че неравенството убива потреблението, а оттам и растежа. Отпраща и към политическите отражения на проблема с неравенството – възраждането на национализма. Също изброява конкретни мерки – целеви програми за социално подпомагане за повишаване на образованието и квалификацията; данъчна помощ за по-бедните като мярка срещу концентрация на богатството в малцина на върха; по-висока минимална заплата; подкрепа за грижите за децата… За част от тези неща от много време говори и самата Лагард, а МВФ пише ли пише научни доклади в последните години. Доклади, изследвания, книги пишат и редица икономисти, нобелови лауреати, бивши и настоящи кадри на огромни финансови институции като Световната банка. Големи международни издания имат цели секции, посветени на неравенството. Дори ООН говори за неравенството, като посочва политиката на „затягане на коланите“ (т.нар. „остеритет“) като причина.
Но у нас – мълчание. Няма новини, няма живи включвания, Каролев си цепи кротко дърва във „Фермата“, дори Джамбазки евентуално е на работа, а не във „Фейсбук“, където покрай статийките за „културните марксисти“ да пише пикантни съобщения на всяка по-симпатична журналистка. Даже Милен Цветков не е поканил никой и пълни времето между 00:00 и 00:30 часа с новата книга за живота на някоя плеймейтка. Всичко, което може да достигне до широката общественост, са някакви заглушени вопли от твърде скромни (на общия фон и като тежест) издания като Барикада.
Но може би това се дължи на факта, че такива новини не ни касаят? Че се отнасят само за САЩ? Че у нас няма проблем? What if told you, че в България нивата на неравенство са най-големите в Европейския съюз и тази информация е достъпна с няколко клика проверка в Гугъл? Че за това има ясни данни на Евростат, че има обективни общоприети икономически измерители, че няма нищо толкова абстрактно или сложно? А какво, ако ви кажа, че големи международни организации като Oxfam и Development Finance International правят огромни проучвания за борбата с неравенството и нареждат България на 79-то място от 152 държави в ангажимента им за справяне с проблема? По отношение на данъчната система, която иначе ще чуете Хърсевците и Каролевците да бранят със зъби и нокти в студията, ни нареждат на 144-то място от 152 държави.
Значи имаме МВФ, които бият камбаната и казват колко голям проблем е неравенството. Имаме десетки академични трудове и книги по темата. Даже заспалият и удавен в мизерия БАН пише по този въпрос. Имаме официални данни, че ако това се отнася за някой в ЕС, то този някой е България. Имаме международни изследвания, които ни казват, че не правим нищо, за да решаваме този проблем – даже го увеличаваме. Имаме куп изследвания за съвсем преките и конкретни последствия – например в системата на образованието, възможността за почивка или по отношение на достъпа до културни мероприятия и спорт. Но какъв ти спорт и театър, когато милиони живеят в бедност и риск от социално изключване?
И това не е всичко – имаме дори „началниците в Брюксел“, който в последните си препоръки, покрай широко отразените пасажи за съдебната система, в други добре премълчани ни казват и че в България има „значителен и нарастващ проблем с неравенството“, който системно не се отчита от управляващите. Казват ни ясно, че сме единствената страна, в която неравенството не намалява след данъците и социалните трансфери, тоест държавата не използва този механизъм, който е измислен именно затова.
Да обобщим: имаме МВФ, Oxfam и Development Finance International, Евростат и Европейската комисия. Ясно, точно, конкретно – неравенството е голям проблем за всички. Това не е абстракция или не е полъх от миналото. Означава, че малък брой богати стават свръхбогати, голям брой средна класа изпада в бедност, а огромен брой бедни буквално мизерстват. Проблемът е много сериозен в България. Държавата не прави нищо, за да го реши. Не ѝ дреме, не го разбира, не се интересува от него. Не се интересуват политиците (или нарочно мълчат, защото са на върха на пирамидата), не се интересуват медиите, а оттам – масово не го разбират и хората, които са засегнати и живеят в него и с него.
Такова е положението – без недомлъвки и хипербола. А въпросът е… Докога така?
About The Author
