Неравенството при разпределението на доходите е очевидно в целия Европейски съюз, като България е сред държавите, където тази негативна тенденция е най-силно изразена, показват данните на Европейската статистическа служба. Според обобщената статистика за 2015 г., 20-те процента от гражданите на ЕС с най-висок приравнен разполагаем доход* са получавали 5.2 пъти повече от тези 20%, намиращи се на дъното на социалната стълбица.
Това съотношение варира значително в различните страни членки. В страни като Словакия, Чехия, Финландия, Словения, Швеция, Холандия и Белгия разликата в доходите е под четири пъти. Държавите, където неравенството е по-голямо от средното за региона, са Италия, Португалия, Естония, Латвия, Гърция, Испания, България , Литва и Румъния. Най-голяма разлика в съотношението на доходите между бедни и богати се отчита в съседна Румъния – 8.3 пъти, следвана от Литва и България, където показателят достига съответно 7.5 и 7.1 пъти.
Евростат изтъква, че правителствата, политиците и обществата като цяло не могат да се борят с бедността и социалното изключване, без да анализират съществуващите вътре в общностите неравенства, независимо дали те са от икономически или социален характер. „Данните за икономическото неравенство стават особено важни за оценяването на относителната бедност, тъй като разпределението на икономически ресурси може да има пряко влияние върху степента и дълбочината на бедността”, заявяват от статистическата агенция.
Разпределението на държавите в двата края на класацията показва, че степента на неравенство не може да бъде обяснена само с исторически или географски фактори. Страни от бившия социалистически лагер присъстват и в двете крайности – в единия случай редом до богатите скандинавки държави, а в другия – до страни от Южна Европа, които са част от европейския икономически и политически проект много по-дълго и също имат по-висок жизнен стандарт.
За присъствието на Италия, Испания, Португалия и Гърция сред членките на ЕС с най-високо неравенство вероятно е допринесло това, че те бяха ударени особено тежко от глобалната финансова криза и най-вече от последвалата я европейска дългова криза. В тези страни бяха приложени програми за драстично съкращаване на бюджетните разходи, които неизменно водят до увеличаване на неравенството и често имат обратни на целените резултати за икономиките. В случаите на Гърция и Португалия икономиите бяха наложени като изискване за „спасителните” пакети заеми от страна на международните кредитори. Италия и Испания също имаха нужда от външна финансова подкрепа за стабилизиране на банковите си сектори и трябваше да доказват ангажимента си към политиката на остеритет.
Най-очевидната връзка между останалите държави с най-високо неравенство – Румъния, България и прибалтийските републики (последните от които често биват представяни като отличници в реформите) – са данъчните им системи. Всички те прилагат т.нар. „плосък” данък върху доходите и корпоративните печалби. В България тази данъчна концепция е приложена в особено драстичен вариант, като липсата на необлагаем минимум в съчетание с други фактори като тавана на социалните осигуровки прави облагането на практика регресивно.
Данните за данъчните постъпления в България също така са явна демонстрация на негативните ефекти от този тип облагане. Плоските ставки прехвърлят данъчната тежест от корпоративния сектор към физическите лица, от хората с по-високи доходи към тези с по-ниски, и не на последно място – от преките данъци към косвените като ДДС и акцизи, което е в ущърб на потреблението.
Данните на Евростат за европейски държави извън ЕС също са в тон с тази тенденция. Страни като Исландия и Норвегия отчитат особено ниски нива на неравенство при разпределение на доходите (3.4 и 3.5 пъти), докато в Македония и Сърбия – където също има плосък данък с ниски ставки – коефициентът достига съответно 6.6 и 9 пъти. България, Румъния и прибалтийските държави се отличават и с по-ниско от средното за ЕС ниво на преразпределение на средства от БВП.
Друг измерител на неравенството в разпределението на доходите – коефициентът „Джини”, поставя в топ 5 на страните с най-голямо неравенство България, Литва, Латвия, Естония и Румъния. В другата крайност са скандинавските страни, които са известни с прогресивното си облагане, както и страни като Исландия и Чехия, които подобно на България въведоха плосък данък точно преди кризата, но скоро след нея го премахнаха. В края на миналата година стана ясно, че Естония също обмисля промяна на данъчната си политика, като основният аргумент за това е увеличаващото се неравенство.
Данните на Евростат също така показват, че ситуацията с неравенството в България се влошава. В периода след глобалната финансова криза – 2009 и 2010 г., съотношението между доходите на най-бедните и най-богатите е спаднало до 5.9 пъти, спрямо 7 пъти през 2007 г. С изключение на лек спад през 2012 г., през следващите години тенденцията е на бързо покачване на неравенството. Подобна е и картината в Румъния, където съотношението е спаднало до 6.1 през 2010 г., след което се покачва с бързи темпове. Същевременно средното ниво на неравенството за целия ЕС също се покачва, но по-умерено – от 5 на 5.2. Очевидно в България и Румъния икономическото възстановяване след кризата облагодетелства непропорционално хората с високи доходи в по-висока степен, отколкото в много от другите европейски държави.
Евростат предоставя и данни за средните доходи на хората в риск от бедност спрямо линията на бедност, което помага да се оцени колко точно са бедни бедните. През 2015 г. средният доход на гражданин на ЕС, който попада в категорията „риск от бедност”, е с 24.8% под прага на бедност. Този праг се определя като 60% от средния национален разполагаем доход.
Сред страните членки най-голяма разлика в това отношение са Румъния (38.2%) и Испания (33.8%). В България и Гърция разликата е над 30%, а в Италия, Португалия, Словакия, Хърватия, Литва и Латвия – над 25%.
Както „Барикада” писа, страната ни се нарежда начело в ЕС и в негативните класации за процент от населението на хората, страдащи от остри материални лишения, както и за такива, застрашени бедност и от социално изключване. Статистическите данни очертават картина, която в крайна сметка е видна и с просто око – бедността и неравенството са голям и увеличаващ се проблем за страната ни.
Макар мизерията и лишенията в които живеят голяма част от сънародниците ни да са постоянна дъвка в изказванията на политиците с претенции да управляват страната, дори в предизборния период споменаването на обективните причини за това положение се избягват старателно. Идеите за промени в основните инструменти, чрез които държавата може да противодейства на негативните тенденции – данъчната политика и преразпределението – или липсват, или са крайно плахи и неадекватни.
Въпреки съмнителните ползи и явните негативи, плоският данък продължава да е неприкосновена свещена крава за почти всички партии . Включително за „социалистическата” БСП, която си позволи само кратък флирт с идеята за данъчна реформа, но бързо се поправи и се върна в правата линия. Като панацея за бедността на избирателите се представя какво ли не друго – от обичайните клишета за облекчения за бизнеса, та до антикорупционната съдебна система. Щом в политическото и обществено пространство липсва смелост и дори съзнаване какви са темите и реформите, които е нужно да бъдат обсъждани и прилагани, за да има промяна, едва ли можем да се надяваме на реални действия, независимо какви властови комбинации ни очакват след изборите.
*Приравненият разполагаем доход е общият доход на домакинство след данъци и други удръжки, който остава свободен за харчене или спестяване, разделен на броя на членовете на домакинството.
