Участниците в пресконференцията в БТА – проф. Гюс Ван Хартен, проф. Лорънс Анкерсмит и Ивайло Попов и Георги Медаров от „За Земята“.
След 2 дни, на 21 септември, се очаква да започне предварителното изпълнение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада. Това даде повод за организирането на конференция под наслов “СЕТА: Сделка за гражданите или за едрия бизнес?”, която ще се проведе в хотел “Хемус” във вторник от 18 часа.
Това бе обявено на пресконференция в БТА от организаторите на събитието Екологично сдружение “За Земята”, които представиха и основните гости – проф. Гюс Ван Хартен от Канада – преподавател по административно и международно инвестиционно право и един от водещите световни експерти по инвестиционни арбитражи, и проф. Лорънс Анкерсмит от Великобритания – експерт по европейско право в областта на международните отношения.
Проф. Гюс Ван Хартен напомни, че предварителното изпълнение на договора започва, въпреки че само три парламента на държави от ЕС са го ратифицирали. В резултат България става страна по международен договор, който не е приет от Народното събрание и съответно няма демократична санкция. В допълнение, все още се очаква становището от Съда на Европейския съюз за съвместимостта на споразумението с договорите на общността, което бе поискано от Белгия след натиск от Валония – едно от регионалните правителства в страната. Поисканото от белгийска страна становище засяга паралелната съдебна система, която инвеститорите ще могат да използват, за да уреждат споровете си с държави, засегнали техните бизнес интереси. Тази част от споразумението не влиза в предварително изпълнение, но може да стане причина за вето или отлагане на ратификацията на СЕТА от някое от националните правителства в ЕС. Междувременно, президентът Румен Радев също поиска тълкуване от Конституционния съд във връзка с ратификацията на споразумението от българска страна. Президентът не сезира КС във връзка с арбитражите и съвместимостта им с българската съдебна система, но ще приеме поканените от „За Земята“ специалисти непосредствено преди лекциите им във вторник вечер.
По време на пресконференцията, канадският експерт, който изследва международните арбитражи от повече от 20 години, обърна специално внимание на механизма за защита на инвестициите, който по неговите думи означава, че СЕТА е нещо повече от договор за безмитна търговия. Той не е просто за осигуряване на свободен достъп до даден пазар, а представлява извънредна писта, запазена за чуждестранните инвеститори, които получават право да съдят държавата и по този начин да получат обществени средства. Това са правомощия, които другите, понякога конкурентни, компании нямат. Механизмите за разрешаване на инвеститорски спорове са използвани стотици пъти през последните две десетилетия, докато преди това те на практика отсъстват, като исковете понякога са за стотици милиони или дори милиарди долари.
Привилигированият статут на чуждестранните инвеститори води до изкривявания не просто на пазара, но и в демократичните процедури. Държавата може да бъде принудена да плати финансови компенсации при въвеждане на допълнително законодателство или регулации, които ощетяват дадена инвестиция. По този начин самата заплаха от арбитражна процедура може да принуди държавите да се въздържат от приемане на законодателство, което би могло да бъде важно за практически всяка сфера на обществения живот.
Проф. Ван Хартен даде пример с федералното правителство на Канада, което в края на 90-те прави опит да забрани ММТ, добавка в горивото, която носи здравни рискове при високи концентрации. Тогава производител на ММТ, базиран в САЩ, използва договора за свободна търговия между двете страни НАФТА, за да стартира процедура извън съдебната система на Канада. Това довежда до оттегляне на предложението за ограничаване на добавката. Освен това канадската държава плаща компенсация за уронване на престижа на компанията и дори разпространява съобщение, че веществото е напълно безопасно. Според Ван Хартен самата заплаха от финансови санкции може да накара държавите да се откажат от защитата на здравето на гражданите и околната среда.
В повечето случаи арбитражите отсъждат в полза на компанията, тъй като договорите за свободна търговия са едностранчиви – те задължават държавите да защитават инвестициите, но не вменяват на мултинационалните компании никакви отговорности. Най-порочната характеристика на тези арбитражи обаче е, че тяхната работа зависи изцяло от компаниите, които единствени могат да завеждат дела в тях. Затова съдиите имат финансов интерес компаниите да печелят, тъй като процесите са изключително скъпи. Критиките към този и други проблеми и най-вече съпротивата на Валония предизвикаха известни реформи в арбитражния механизъм, но промените според Ван Хартен са козметични и не решават никой от основните проблеми. “Дори само арбитражните съдилища са достатъчни, за да отхвърлите СЕТА” – завърши изложението си канадският експерт.
Проф. Лорънс Анкерсмит от Великобритания, който е експерт по право на ЕС в областта на международните отношения обърна внимание на това, че СЕТА би могла да не е съвместима с юридическата рамка на ЕС, тъй като отнема правомощия от Съда на ЕС и националните съдилища в полза на арбитражите. След като Белгия поиска становище за съвместимостта, България също ще трябва да изпрати своята позиция по темата, която ще окаже влияние върху окончателното становище.
Според него, СЕТА не е просто търговски договор, който премахва мита, тъй за целта нямаше да са нужни 2300 страници съдържание. Става дума за договор, който либерализира самите правила, при които се извършва международната търговия в засегнатите страни. В споразумението се твърди, че то премахва ненужните различия между регулаторните системи на двете страни. Ненужността обаче, казва проф. Анкерсмит, се определя само от търговска гледна точка, не от тази на хората. Регулациите върху добавките в горивото могат да са много важни за здравето на хората или околната среда, но представляват пречка пред свободната търговия.
Тъкмо това прави особено притеснителни заложените изисквания за т.нар. ранна комуникация на законовите и регулаторни предложения при закрити врата между двете страни по договора, както и обсъждането им със заинтересованите страни, т.е. бизнеса. Преди предлаганите текстове да станат известни за европейците, Канада и инвеститорите ще имат достъп до предложенията и съответно възможност да окажат лобистки натиск. По този начин демократичните промени в дадена страна ще бъдат възможни едва след санкция от друга страна или заинтересовани инвеститори. Това би могло да бъде проблем, ако на власт дойде правителство като онова, което даде тласък на СЕТА от канадска страна. Това бе ултрадесният консервативен кабинет в периода 2006-2015 г., начело със Стивън Харпър, който определи Протокола от Киото, целящ да ограничи парниковите емисии, “социалистическа схема” и оттегли Канада от договореността.
За финал и двамата експерти се обединиха зад тезата, че страната ни не е поставена пред свършен факт след приемането на СЕТА в Европейския парламент. България може да отлага ратификацията на споразумението неограничено време, което ще остави в действие предварителната му форма, т.е. това е стратегия за избягване на арбитражите. Парламентът ни би могъл и да отхвърли договора, което ще сложи край на СЕТА в сегашния ѝ вид.
