Сирийската армия и съюзниците ѝ са достигнали обсадения от ИДИЛ град Дейр ез-Зор на река Ефрат след светкавично настъпление през пустинята в неделя. Губернаторът на провинция Дейр ез-Зор Мохамед Ибрахим Самра е заявил в телефонно интервю пред агенция Reuters, че очаква армията да достигне града в рамките на часове. „Героите от армията ще пристигнат в Дей рез-Зор до 24 или най-много 48 часа”, заявява той. В интернет се появиха кадри на жители на града, излезли по улиците да празнуват предстоящото сваляне на блокадата.
Поход на Изток
След края на битката за град Алепо и повторното освобождаване на Палмира, военните усилия на сирийското правителство и съюзниците му са съсредоточени в кампании за изтласкване на ИДИЛ от източните части на страната и достигане до река Ефрат. Армията напредва по няколко направления към Дейр ез-Зор, където джихадистите контролират половината от града и околните територии от 2014 г.
Според проправителствените медии след настъплението в неделя армията е достигнала на около 10 км. от града. В петък силите на Дамаск все още бяха на 30 км. от града, след като бяха овладели селището Джабел ал-Башри. Според про-опозиционната „Сирийска обсерватория за човешки права”, която е базирана във Великобритания, напредъкът в неделя е бил още по-сериозен и армията е достигнала казармите на обсадения гарнизон в западния край на града. Според „обсерваторията” вече са избухнали интензивни боеве между ИДИЛ и армията, опитваща се да пробие обсадата.
Вдигане на обсадата
Бързата промяна на фронтовете говори, че защитата на ИДИЛ в провинцията се е сринала, макар джихадистите все още да контролират част от пустинния регион на Запад от Ефрат, където се намират повечето петролни и газови залежи на страната. Според руски военни източници сирийската армия напредва на Изток към Дейр ез-Зор и по още едно направление от град Сукна.
Според оценките на ООН около 93 хил. души се намират под обсада в контролираната от правителството част на Дей рез-Зор. Гарнизонът, защитаващ града, е съставен от около 10 хил. войници, и е ръководен от един от най-изявените командири в сирийската армия генерал Исам Захредин. Армията контролира и базата нa Бригада 137 и военното летище. От години градът се снабдява само по въздух от правителството, Русия, Иран и ООН. През миналия месец ООН обяви, че от началото на годината е организирала 300 полета за спускане на храни с парашути над града. Изтеглянето на бойците от ИДИЛ от други части на Сирия и Ирак обаче усили натиска върху защитниците на града и по-рано тази година джихадистите успяха да прекъснат връзката между летището и града.
Неясно бъдеще
„Ислямска държава” (известна и като ИДИЛ или ДАЕШ) се възползва от хаоса в региона и през 2014 г. консолидира контрола си над големи части от Сирия и Ирак. В пика на възхода си, ИДИЛ се простираше от Алепо и Палмира в Сирия до Мосул и покрайнините на Багдад в Ирак. През последните месеци обаче джихадистите бяха изтласкани от бастионите им в Ирак, а „столицата” им в Сирия Рака вече е почти освободена от „сирийските демократични сили”, съставени основно от кюрдски отряди. Според последните изявления на кюрдските отряди YPG, 14 от 23 квартала на Рака, или 65% от територията на града, вече са освободени.
Поредицата от победи на сирийската армия, подкрепяна от руски ВВС и спец части, иракски шиитски милиции, ирански военни и ливанската Хизбула, водят до бърза промяна в баланса на силите в изключително преплетената война, разиграваща се на територията на страната. Изтласкването на ИДИЛ от Рака и Дей рез-Зор на практика ще сложи край на „Халифата”, но няма яснота как ще се развият отношенията между действащите на територията на страната групировки, които са подкрепяни от различни регионални и световни сили.
Част от Северна Сирия е окупирана от турски войски и финансирани от Анкара ислямистки групировки, които често атакуват кюрдите в областта Рожава и анклава Ефрин. Провинция Идлиб и едноименният град се контролират от две джихадистки коалиции – една водена от свързаната с Ал Кайда групировка Джебхат Фатех аш Шам, известна до скоро като Ан Нусра, а другата – от свързаната с Турция и Катар организация Ахрар аш Шам. Макар през по-голямата част от войната да бяха близки съюзници, двете групировки все по-често изпадат в кървави междуособици за контрол над териториите.
В областта около окупираните от Израел Голански възвишения действат отряди, подкрепяни директно от Тел Авив. В близост до израелската и йорданската граница има и малък анклав, контролиран от ИДИЛ. Бунтовниците, действащи под флага на „Свободната сирийска армия” все още контролират части от Южна Сирия, но все повече губят подкрепата на западните спонсори.
По-рано тази година обучени в Йордания бунтовници се опитаха да овладеят сирийско-иракската граница, за да предотвратят създаването на сухоземна връзка между Иран и Дамаск. Пътят им обаче бе пресечен от иракски милиции подкрепяни от Техеран. Тогава съюзниците на Дамаск бяха бомбардирани няколко пъти от САЩ, които поддържат военна база в Южна Сирия.
Липсата на фронт срещу ИДИЛ обаче оставя без оправдание подкрепата на Запада за бунтовниците около йорданската граница. По-рано тази година медиите съобщиха, че Белият дом е взел решение да прекрати програмата на ЦРУ за доставка на въоръжение за опозицията, което често се оказваше в ръцете на джихадистки групировки. Според вестник Telegraph Великобритания също е започнала да се дистанцира от опозицията и да изтегля военните си съветници, участващи в програмите за обучение на бунтовници в Йордания и Турция.
Кюрдски въпрос
Основният въпрос, който ще изникне след унищожаването на ИДИЛ в Сирия, ще е за бъдещето на политическия проект Северносирийска демократична федерация, развил се под егидата на кюрдите. Не е ясно дали и доколко САЩ ще продължат да подкрепят кюрдите, след като те свършат тежката работа по освобождаването на Рака. Макар YPG да са най-ценния съюзник на Вашингтон в Сирия, САЩ правят малко, за да спрат атаките на другия си съюзник Турция срещу кюрдите. Поради това кюрдите се опитват да лавират между великите сили.
Кантонът Ефрин също е контролиран от YPG, но САЩ не считат местните кюрди за свои съюзници. Затова пък Русия праща демонстративно свои военни в анклава, за да го предпазва от евентуално турско нахлуване. Според някои съобщения в медиите Москва иска срещу това YPG да предаде контрола над Ефрин на сирийското правителство, но това е отричано от кюрдската страна.
Сирийските кюрди не могат да разчитат на подкрепа и от страна на Кюрдската автономия в Ирак, тъй като управляващият там Масуд Барзани е съюзник на Анкара и има враждебно отношение към тях и Кюрдската работническа партия.
