Президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов даде началото на международна синдикална конференция, посветена на Европейския социален стълб, която се организира в България под егидата на Европейския работнически център (EZA). В откриващия модул участие взеха заместник-министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов, представители на на Агенцията по заетостта, Икономическия и социален съвет, КНСБ и един единствен представител на работодателските организации. В двата дни на конференцията доклади на свой ред ще изнесат синдикални специалисти от Румъния, Полша, Франция и Белгия.
Акцентът на конференцията е поставен върху промотирания от Европейската комисия “стълб за социални права”, тъй като той бележи промяна в тона на ръководството на ЕС, което допреди това обръща малко или никакво внимание на защитата на правата на работещите. Ефектът от неглижирането на единната политика в това направление доведе до социален дъмпинг между отделните страни.
Според синдикалистите, измененият курс на комисията се дължи на надигането на крайната десница в цяла Европа, която черпи сили от гнева, породен в резултат от растящите неравенства и несигурност, както и необичайно широкото разпространение на явлението “работещи бедни”. В тази връзка ЕК насърчава въвеждането на минимална работна заплата в страните, които все още нямат универсална такава (а само по сектори), както и изграждането на механизми за постоянната ѝ актуализация в останалите.
Социална Европа на две скорости?
В началото на обръщението си Димитър Манолов подчерта, че политиката от последните 40 години прави положението от лошо по-лошо, лансирайки идеята, че трябва да се даде възможност на богатите да забогатяват още повече и да очакваме това изобилие да се разпростре към останалите. Това е същината на т.нар. теория на просмукването (Trickle-down economics), която не просто се оказва погрешна, а по думите на Манолов “заплашва да унищожи нашата цивилизация”. Според него, много се говори за икономически растеж, но не и как той се разпределя. Социалният модел – “гордостта на Европа” – е унищожен и за него вече не се говори, макар че той бе в центъра на дебата, когато България започваше преговори за присъединяване към ЕС.
Възможността да се въведе единна минимална работна заплата в ЕС е по-скоро илюзорна, като по-вероятно е социалният стълб да бъде приет в част от страните (тези в Еврозоната). Тоест, ще имаме или социална Европа на две скорости, или в много орязан вариант. Според Димитър Манолов такъв стълб не може да се приеме в България, защото няма средства за това: бизнесът не плаща данъци, корпоративната ставка е 10% у нас; богатите не плащат данъци, доходите на всички също се облагат с плоска 10-процентна ставка; работодателите не плащат осигуровки, затова половината бюджет на социалното осигуряване се доплаща от държавата.
В края на изказването си Манолов отправи предупреждение към гостите синдикалисти от Западна Европа, че Изтокът се е превърнал в “поле за експерименти” и “неолиберална лаборатория” за ограничаване на трудовите права, а постигнатите “успехи” после се пренасят на Запад. По думите му, по-скоро светът трябва да заприлича на Европа, отколкото тя да се връща назад.
Растеж без разпределение
В кратко обръщение към гостите на конференцията зам.-министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов подчерта ролята на социалния стълб, който трябва да гарантира, че всички печелят от икономическия растеж, вместо неравенствата да се задълбочават. Предвид формулираната на конференцията цел на социалния стълб да ограничи възхода на крайната десница чрез мерки за повече сигурност на наемните работници, не бе изненада отсъствието на други фигури от правителството – например Султанка Петрова, зам.-министър на труда от квотата на “Обединени патриоти”.
Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и единствен представител на работодателите, който уважи конференцията, на свой ред отчете важната роля на синдикатите, които са “единствен гарант за устойчиво развитие” и “единствена преграда пред популизма и националпопулизма”.
С европейския социален стълб ЕК си поставя задачата да издигне още една преграда пред разрушителните последици от растящото неравенство. Той включва 20 ключови принципа, разпределени в три категории – равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална защита и включване.
